Литературен форум  

Брой 39 (480), 27.11. - 3.12.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Цвета Трифонова

Досие "Камиларя" - 1925-1954 г.

 

Продължение от брой 38

 

II. ЛАНЧЕЛОТО

 

Мотивиран от чувството за дълг и дълбоко съпричастен към съдбините на отечеството, както цялата интелигенция в началото на века, Тр. Кунев се посвещава и на националната кауза, предварително обречена и проиграна на европейския политически пазар, въпреки хилядите жертви и неописуемите страдания на три войни, в които и той участва като фронтови офицер. След края на войните в живота му настъпва малка, но съществена промяна - напуска стамболовистката партия и влиза в БЗНС (1919 г.), който току-що поема властта в разнебитената от военни катастрофи държава, за да стане спътник на Александър Стамболийски до смъртта му и редактор на земеделските издания "Земеделско знаме", "Победа", "Пладне", "Кооперативна просвета" и др. За тази своя стъпка Тр. Кунев се чувства длъжен да даде обяснение пред съда на общественото мнение. Обяснението е озаглавено "Pro domo sua"1  и е важен детайл от неговата духовна биография. Текстът отразява иманентните нагласи и разкрива моралното верую на писателя. Но освен това притежава особена автономичност поради вътрешната си лингвоструктура - изповедна интонация, премерена реторика на изказа и синтактична ритмизация, с които се акцентува позицията на ключовите идеи и понятия. "Pro domo sua" е разшифрованият код на индивидуацията, положена в контекстите на колективното съзнаване и публично говорене. Не само звучи като откровение, но придобива значимост на заклинание, обвързано със съдбата. Азът се самоприковава към изреченото и не може да му измени, защото, изричайки го, се е идентифицирал пред обществото като отговорен индивид, съзнателно отхвърлил удобната анонимност на множествения човек. Така непретенциозният на пръв поглед текст се превръща в повеля на един живот, придобива неочаквана сакрална власт и завинаги обрича личността на историята. Писменият документ материализира дълбокото усещане на писателя за онтичния дух на Словото, което според него свързва по божествен начин човека със земята и с небесата2.  Днес "Pro domo sua" продължава да е малко известен документ, затова е любопитно да поровим в неговите кратки редове.

"Пресата нададе вой срещу мен – "той измени на себе си. Той се продаде." Разбира се това е една безсрамна лъжа. Ако аз можех и исках да се продавам, нима нямаше да отида там, дето е борсата за интелигентните души в България; дето се плаща най-добре за такъв род стока; дето се продадоха професорите; дето ми предлагаха съблазнителна цена; дето купуват живи хора и умрели съвести. Нима нямаше да отида в "Слово" или "Зора"? Верно е, че аз заемах едно от първите места в една партия3.  Верно е, че такива се смятат за бъдещи министри. Верно е, че напуснах най-голямото място, за да стана малък фейлетонист. Аз се отказах от голямата длъжност, която ме заставяше да мълча, за да заема малкото място, което ми даваше свобода да говоря…Това е решение, взето през дългите нощи на размишления в окопите на страшната висота (кота 1248) при Битоля, гдето стоях заедно с въоръжения български народ, докато тия, които днес ме клеветят пиеха бира в София, плетейки хвалебствени статии за "героите на фронта".

Това е един от малкото морални манифести в културната ни история, корелативно съполагащи Словото и Свободата като Отговорности и екзистенциални Ценности, антагонистично противопоставени на социално-йерархическите стойности - "големите постове" и властта. Този модел на интелектуално и морално поведение е проекция на древни прометеевски митове и исторически възрожденски образци. Но в конкретен план той се оказва валиден за писателя и общественика Трифон Кунев и съответен на неговата мярка за смисъла на живота и мисията на твореца. Позициите му в обществото и в политиката докрай ще се определят от веруюто, публично заявено през 1922 г. От този момент нататък текстовете заемат основно място и играят определяща роля в битието на писателя. Те предполагат постоянно адекватно публично поведение и съответни морални жестове, съпроводени с напрежение на духовните и нравствени сили на личността. Твърде скоро например, още на следващата година, се налага да защити написаното в "Pro domd sua" – след деветоюнския преврат през 1923 г. и последвалите политически изстъпления. Трифон Кунев се озовава в килиите на Пети полицейски участък заедно с голям брой леви интелектуалци и сдружени земеделци. Този арест може би му спасява живота, като се има предвид близостта му с убития премиер Ал. Стамболийски. Но оттук нататък става редовен посетител на полицейските участъци и затвори. По този повод Хр. Бръзицов казва през 1930 г.: "Изглеждаше така, че или е лежал в затвора или ще лежи тепърва. Такива широкополи и широкобрадести хора биват комити с пушки или с перо. Никой български писател не е лежал толкова пъти в затвора и никой не е минавал толкова често за комита по перо."4  Синтагмата "комита по перо" е с амбивалентен обхват – подходяща е за Ботев и Яворов, съчетали писането с комитството против чуждия поробител, но е също толкова валидна и за онези от интелектуалците, които въплъщават съвестта на цялото общество, а не само на една партия или класа и поради това са в опозиция на всяка власт. В политическата история на новата българска литература такива са Гео Милев и Трифон Кунев, предполагам, че избитите по различно време творци също не са изменили своите позиции и възгледи. Които са предали себе си, са оцелели, отказвайки да бъдат личности в името на живота.

Следващият му арест е на 16 април 1925 год., веднага след чудовищния атентат в храма "Св. Неделя". За своя престой в килиите на Обществената безопасност, за адски горещите нощи, когато в пещите изгарят като факли не вдъхновителите на терористкия акт, а творци на словото и негови близки приятели – Сергей Румянцев, Христо Ясенов и Йосиф Хербст5  разказва самият писател в статията си "Посраменото насилие"6. Редом с тях споменава и Гео Милев и така отграничава и противопоставя всеки творец на политическата реакция и мракобесието изобщо. Това е и началната дата в полицейското досие на Тр. Кунев. То започва с "Въпросник за установяване на самоличността"7, където са отбелязани часът и датата на ареста (8.30 ч., 16 IV.25 г.), попълнени са биографични данни и обяснение за намерените при обиск в дома му три револвера. Шест дни по-късно (22.IV.) Дирекцията на полицията издава "Нареждане за въдворяване" на Тр. Кунев в родното му село Ъглен като опасен за обществения ред в столицата. Макар и поставен под полицейски надзор, все пак му разрешават да се разхожда до река Вит - пътят до водата като пролука към свободата е парадигма, възможна единствено за инстинкта на поет. "Въдворяването" в това любимо пространство, което го приласкава и спасява от кървавите драми на незатихващата гражданска война след 1923 г., е прекратено на 16 юли 1926 г. Тогава създава и издава стихосбирката "Зарници" (1926), в която мощно се разгръща живописната стихия на поетическото му въображение и се ражда поне един лирически шедьовър като стихотворението "Дъжд", и досега недовидяно от критиката, но без съмнение съответно на понятието за национална класика. Но поетът не е в състояние да се откаже от политиката - живее в тревожни времена, когато творческата интелигенция все още е авторитетна обществена сила с жив инстинкт за духовно водачество на нацията.

От 1931 до 1934 г. Тр. Кунев е народен представител на БЗНС в ХХIII ОНС8. Поради тази причина и превратът от 19 май 1934 г. не го отминава безследно. Размирният му дух отново предизвиква узурпаторите на властта. Един донос става повод за обиск в семейната къща на ул."Раковски" 91. На 27.VIII. намират в дома му пистолет "Щаер", а на 30.VIII. 1934 г. е арестуван и отново попада в Дирекция на полицията. Както личи от документа с наслов "Арестантско поверително", арестантът се заканвал в канцеларията на хотел "Ренесанс" пред двама свои приятели, че "при новия преврат, който се готвел против днешната власт, с пистолета Щаер щял да пръсне черепа на главния деец и организатор на датата "19 май" – Дамян Велчев."9  Версията е надлежно потвърдена при разпита на Захари. В. Захариев, който предава думите на приятеля си така: "Захари, знаеш, че имам един "Щаер", който ти в миналото си срещал в касата ми. Така съм обиден от живота, че един ден, в една тъмна нощ, първия вистрел ще отправя към полк. Дамян Велчев, защото България не може да се управлява от мошеници. Знаеш ли, че влака за детронацията на Царя е бил готов? Знаеш ли, че Царя е зорлен спрян, за да не се предизвика сръбска интервенция?"10 Писателят не е атентатор или терорист и заканата му е речеви жест на отчаяние от насилственото суспендиране на конституцията и погазването на свободата и законността. Не е бил прав обаче като твърди, че България не може да се управлява от мошеници като прословутия превратаджия Дамян Велчев. Напротив, тя може и по-често се управлява от такива като него. Тр. Кунев в показанията си пред полицията отрича заканите за убийство и признава, че е защитавал Н. В. Царя: "Отказвам да съм се заканвал да убия в една тъмна нощ г-н Дамян Велчев или министър-президента, който съм бил нарекъл Циклопчето (Кимон Георгиев – б. м.). Аз негодувах против туй, че както се говори, властта била против Н. В. Царя и казах, че съм готов да ме убият, но ще го защитя, ако стане, че Н. В. Царя бъде детрониран."11 

Подробното цитиране на този интригуващ епизод от житието на Тр. Кунев се оправдава от факта, че участниците в него ще се срещнат отново след десетина години и пак буквално в същите роли – същите погромаджии след поредната си конспирация пак ще са станали министри, този път в правителство на ОФ и тогава наистина ще осъдят и пратят в затвора стария си противник, пак заради опасните му изявления. Няма начин да не си спомним Вазовата крилата фраза за "бедний Македонски", чийто смисъл се преформулира отново в поредната политическа биография, в безкрай повтарящата се родна история! Тя търпи насилници, чужди агенти, бандити и мафиоти за управници и държавници, но не прощава на радетелите на Словото и Мисълта. Изтребва ги от корен, особено ако имат нещо общо с идеята за Свободата - Светослав Миларов заради един дневник, Алеко Константинов заради един образ, Гео Милев заради една поема, Фра Диаволо за страхотните му карикатури, Трифон Кунев заради фейлетоните-"камилчета" и прочие неудобни примери за "просветената ни и европейска" нация.

И след забраната на политическите партии през 1934 г. Тр. Кунев остава верен на гражданския си дълг. Ктитор е на старинната ротонда "Св Георги", продължава журналистическата си дейност във в. "Кооперативна просвета", сп. "Просвета" и "Духовна нива", активно участва в съюзните дела на БЗНС. Съвременниците му помнят едрата фигура с широкопола шапка и библейска брада из софийските улици и кафенета, където е желан събеседник поради своето остроумие, човеколюбие и щедрост, но най-вече заради политическата си всеотдайност. В биографията му са записани поредица от изяви, които правят чест на званието "български писател". Те са акт на доблест в годините на безперспективност, на лутане и безизходица за България. Автор е на две инициативи с исторически отзвук, които са израз на хуманните възгледи и морала на големия интелектуалец, загрижен за бъдещето на страната си, а не за своето. На 26. май 1943 г. Тр. Кунев отправя "Молба-подканване"до председателя на СБП Стилиян Чилингиров12, с която призовава ръководството на Писателския съюз да вземе инициатива за защита на подгоненото еврейство. Автор е на текста на писателския меморандум и се подписва пръв под него заедно с още 15 писатели. Меморандумът е даден на г-жа Екатерина Каравелова, за да го предаде на министър председателя, второ копие от него връчват на митрополит Стефан13. На 1. I. 1944 г. Тр. Кунев изпраща писмо до министър-председателя Богдан Филов с препоръки за смяна на външната и вътрешната политика и с искане за излизане на България от войната14. Заличаването на неговия подпис и авторство от писателския документ в годините след 9.IХ. 44 г. има за цел да изтрие всичко патриотично, хуманно и значимо от биографията на писателя, обявен за върл реакционер, народен враг и фашист от новите си политически опоненти. Но справедливостта възтържествува поне в историческата перспектива, макар че винаги е безвъзвратно закъсняла.

Следва


1 В-к "Земеделско знаме", бр. 146, 31 юли, 1922 г.горе

2 В: Предговор към "Стихотворения" от Тр. Кунев, С., 1940 г.горе

3 Тр. Кунев е член на Висшия съвет на националлибералната партия от 1911 до 1919 г. В "Дознание". Досие на Тр. Кунев в архива на МВР, фонд 3, оп. 2, а. е. 212.горе

4 В-к "Литературен глас", г. III, 1930 г., бр. 81.горе

5 Според разказа на д-р Цв. Кунев, племенник на Тр. Кунев, в килиите на "Обществена безопасност" поетът С. Румянцев е оставил на Трифон Кунев сребърния си пръстен с камея, а Йосиф Хербст му завещал своето тефтерче. Вещите се пазят като семейни ценности от родствениците, но принадлежат и на българската история и култура.горе

6 В-к "Литературен фронт", бр. 26, 1945 г.горе

7 Досие на Тр. Кунев, фонд 3, оп. 2, а. е. 212, л.5. Документите се публикуват за първи път.горе

8 ОНС - обикновено народно събраниегоре

9 Пак там, л.13.горе

10 Пак там, л. 14-15.горе

11 Пак там.горе

12 В-к "Народно земеделско знаме", 26.IХ. 1946 г., бр. 142 "Трифон Кунев" /статия по повод арестуването му/.горе

13 В Досието на Тр. Кунев се намира машинописно копие от меморандума. След 9.IХ. 1944 г. подписът му е заличен от документа.горе

14 Пак там. горе

Българската литература

© 2001 Литературен форум