Литературен форум  

Брой 40 (481), 4.12. - 10.12.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Цвета Трифонова

Досие "Камиларя" - 1925-1954 г.

 

Продължение от брой 39

 

III. ГЪРБИЦИ

 

Досието на общественика и твореца Трифон Кунев се подновява с пълна сила след преврата на 9.IХ.1944 г. Тогава 64-годишният писател енергично се включва в политическата дейност като член на Постоянното Присъствие на БЗНС и редактор на новия вестник "Народно земеделско знаме", орган на Съюза1.  На 30.IХ.44 г.е избран за Председател на СБП, а през ноември с.г. и за директор на Народния театър. Нагърбва се едновременно с няколко важни и отговорни поста в това смутно и тревожно време, защото е най-популярната и крупна културна фигура сред земеделците. А БЗНС, както е известно, е политически партньор на БРП/к/ при образуването на ОФ на 10. VIII. 1943 г. и участник в ОФ-правителството след 9.IХ.1944 г. В качеството си на коалиционен съюзник на комунистите от страна на Земеделския съюз и член на Постоянното Присъствие Трифон Кунев се озовава на доста ветровити идеологически места. В ония объркани военни времена не само земеделците и техните ръководни дейци са били подвластни на своите демократични илюзии и са повярвали на гръмките заклинания за "свободна, демократична, независима, мощна и благоденствующа България"2. И други опитни политици като Гр. Чешмеджиев, Г. М. Димитров, Кр. Пастухов, К. Лулчев се наемат да сътрудничат на комунистическата партия, въодушевени от мисълта, че ще реализират на дело десетилетните си демократски въжделения. Измисленото от Г. Димитров ОФ е коварна маневра за заблуда на световното обществено мнение, удобна фасада за завземане на властта, но то не е било възможно без съгласието на Г. М. Димитров, Никола Петков и другарите им от БЗНС, както признава самият Кимон Георгиев3. Историческите факти и вини са известни, също и изкуплението е същинска трагическа епопея за земеделските дейци. Понеже се е състояло, то ги превръща от съглашатели и съучастници в самоотвержени борци за независимост и демокрация, в герои и страдалци на новата ни история. Трифон Кунев е един от тях, изминава заедно с другарите си лабиринта от заблуди, грешки и вълчи ями и от съглашателство и лоялност към комунистите достига до отчаяна съпротива, страдание и гибел. От този период му остават онези политически и човешки "гърбици", които няма смисъл да премълчаваме, за да не изкривим с нищо цялостния образ и истината за съдбата на един от бележитите българи, едновременно субекти и жертви на историята.

Творческият дух на писателя е дълбоко свързан с българското село, с хората от народа и с националната история. През целия си живот се прекланя единствено пред "великия чичо"4 и пред българската кауза. В името на тези свои два кумира не само той, но и много други ЧЕСТНИ патриоти са били готови на компромиси и отстъпления, чужди на същността им. В крайна сметка се оказва, че родолюбието и демократичните убеждения нямат нищо общо с прийомите на политиката. В тази безскрупулна и брутална сфера на обществения живот между подбудите и последствията зее пропаст, а в нея потъват и се омърсяват най-добрите намерения и най-светлите идеали, а и не малко уважавани имена. Така се случват и "гърбиците" в дейността на Тр. Кунев – поради добри намерения в името на България и нейното по-добро бъдеще. Но в екстремалните условия на следвоенната епоха се преобръщат не само социалните пластове, но и човешките души и умове. По силата на извънредните геополитически обстоятелства, или на всеобщото объркване и социална дезинтеграция, личността се увлича във вихрите на конюнктурата, попада в мътните идеологически течения и изоставя за по-добри времена своите духовни цели и ценности. Участието на Тр. Кунев в ролята му на Председател в изключването на голям брой видни български писатели от Съюза на писателите на 19. ХI .1944 г. под диктата на комунистическата партия и нейните комисари Людмил Стоянов, Георги Караславов и Младен Исаев без съмнение е безотраден факт в личната и обществената му биография. Макар че в Протокола5 от заседанието на Управителния съвет липсва неговият подпис, дори физическото присъствие, макар привидното съгласие или липсата на протест срещу този срамен акт, насочен срещу събратя по перо заради идейните им и естетически позиции, са достатъчни да накърнят образа на твореца, написал прекрасни есета за величието на християнския хуманизъм и морал6. Същевременно прави стъпки и в противоположна посока, донякъде неутрализиращи пасивността му в делата на СБП - явява се като свидетел пред Втори народен съд /за съдене на интелектуалците/, за да каже няколко оневиняващи изречения за Фани П. Мутафова и Змей Горянин7. В литературната анкета "Хр. Радевски"8 титулярът нарича Тр. Кунев "удобен човек", едновременно "фигура в областта на културата и некомунист", с когото комунистите са си послужили, за да хвърлят прах в очите на партньорите си от коалицията ОФ. Според Радевски Кунев бил "си паднал на късмета" като го назначили на няколко поста след 9.IХ.1944 г. Вижда се обаче доколко са "късмет" или бързо осъзната грешка в житейския му избор, щом още през май 1945 г. писателят напуска председателския пост и редакцията на "Литературния фронт". Не можем да бъдем съдници на лутаниците и разпятията на своите предшественици, защото по умозрителен път не бихме могли да изградим дори приблизително вярна представа за моралната атмосфера и обществените настроения в оная далечна епоха, нито можем да си представим масовата психоза на страх и надежди в тогавашните бурни времена на преход и промяна. Но е необходимо да познаваме и разбираме техните заблуди, грешки и разкаяния, защото в преживяното от тях, а не само в изговореното, се съдържат най-мъдрите уроци за настоящето. Още повече, че то също попада в релацията на т. н. "преход".

В същото време като директор на Народния театър от ноември 1945 г. Тр. Кунев отстоява художествените традиции на театъра и неговия класически репертоар като не позволява това национално културно средище да бъде превърнато в пропагандна трибуна. Сам отбива идеологическите попълзновения и властовите амбиции на комунизирани кариеристи, проявява твърдост и дипломатичност, когато е принуден да защитава артистичния състав от политически уволнения. В досието му е запазен любопитен документ, еднакво важен за историята на театралното дело след 9.IХ. 1944 г. и за психографските характеристики на директора. В него е документирана комунистическата инвазия спрямо един от символите на българската култура. Тя се извършва директно и брутално - чрез ОФ комитетите, на които компартията възлага функциите на политически надзор и задачи за бързото овладяване и подчинение на институциите. Документът е оригинален машинописен текст, докладващ протоколно на органите на Държавна сигурност за срещата на ОФ-активистите с директора на театъра и за натиска, оказан върху него за уволняване на набелязани от комитета артисти, които били "доказани фашисти"9.  Той отстоява твърдо отговорностите си на ръководител и защитава интересите на театъра, противопоставя се на политиката на двувластие. По отношение на набелязаните жертви от артистичната трупа заявява в характерния си притчов маниер: "Ние ще ги пуснем в жибрата и те ще станат на вино"10. От този безподобен диалог културният историк ще може да проследи агресивната настъпателност на политкомисарите в сферата на изкуството, които предявяват права на "висша инстанция на управление и контрол върху действията на назначените отговорници"11, а също и лековерната надежда на старите деятели, че могат да опазят юридическата автономия и творческата независимост на културните институти в условията на настъпващата политическа диктатура.Трифон Кунев не се подчинява на ултиматумите на ОФ, не уволнява артисти по политически причини, напротив, продължавал да плаща заплата на един от членовете на трупата, който бил в затвора, застъпва се за арестувания художник на театъра Георги Ефтимов пред самия народен обвинител. Затова и директорството му продължава твърде кратко - само един сезон. Бъдещите асове на соцреалистическата драматургия Крум Кюлявков, Г. Караславов, Боян Дановски и невзрачният актьор Петър Димитров са инициатори за уволнението на Тр. Кунев от директорския пост през пролетта на 1945 г. Те са твърдо убедени, че е "враг на партията не може да бъде директор" като че ли половинвековното културно средище не принадлежи на нацията и на България, а на тяхната партия, току-що докопала се до властта. Съвсем естествено те получават подкрепа и санкция за своите усилия от министъра на пропагандата и просвещението Димо Казасов, перманентния конспиратор, ведно с Дамян Велчев и Кимон Георгиев (старите познайници на Тр. Кунев), участвали във всички политически преврати в новата българска история. Претърпял поражение в обречената битка, Тр. Кунев се оттегля от поста си с ненакърнено достойнство. Единственият отговор към неговите врагове е хапливата ирония и аристократичното презрение, изразени колоритно в статията "Революционната ярост срещу един директор"12, където ги уверява, че "каквито и уволнения да настъпят в нашия Булгаристан, насекомите никога не ще станат директори, нито преследваният от тях директор може да бъде някога насекомо". Все пак греши – "насекомите" могат и стават директори, макар и квази – незапомненият с нищо Петър Димитров е назначен на мястото на Трифон Кунев, а за главен и доживотен режисьор е ръкоположен Боян Дановски.

Следва


 1" Народно земеделско знаме" започва да излиза на 26.IХ. 1944 г. горе

 2 Фраза от речта на мин.-председателя Кимон Георгиев на 9.IХ. 1944 г., която скоро се превръща в пародийно клише във вестниците на опозицията.горе

 3 Семерджиев, Петър. "Съдебният процес срещу Никола Петков през 1947 г." Париж, 1987 г.горе

 4 Това е обичайното назоваване на бългaрския селянин в статиите и фейлетоните на Тр. Кунев. Вж. "За великия чичо - българския селянин", "Дон Кихот Български" и др. В цит. съч.горе

 5 ДИА, ф. 551, оп.1,а. е.4.горе

 6 Тр. Кунев. "Великите дни и Великдена", сп. Кооперативна просвета, 1941, бр.7; "Великият християнски ден", сп. Кооп. просвета, 1938, бр.20-21 и др.горе

 7 Народен съд, VI състав, дело № 157, 1945 г.горе

 8 Василев, Й. Хр. Радевски. Анкета. С. 1994 г. с. 221.горе

 9 Досие на Тр. Кунев, архив на МВР, ф. 3, оп. 2, а. е 212, л. 199.горе

 10 Пак там.горе

 11 Пак там.горе

 12 в-к "Народно земеделско знаме", 11.Х. 1945.горе

Българската литература

© 2001 Литературен форум