Литературен форум  

Брой 43 (484), 25.12.2001 - 1.01.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Александър Попов

Гранична ситуация

Разкази от чекмеджето

 

Гено Сарачев от заводския "Личен състав" седи зад бюрото си и преписва на ръка от дебела книга. Сам е в канцеларията и никой не пречи на сериозното му, трудно и отговорно занимание. Утре ще трябва да изнесе лекция върху философските теории на Запада пред звеното за политическа просвета. Като дългогодишен пропагандист, той е натрупал значителен опит, утвърдил се е. Каквото и да са му възложили, успявал е да се справи. Международно положение и политическа икономия, диалектически и исторически материализъм, генетика и дори кибернетика - нито една тема досега не е могла да му се опре. Но с буржоазните философски теории се сблъсква за пръв път.

Книгата пред него е академично издание. Изложението е претъпкано с непонятна терминология и е прекалено усукано, както му се струва. Вече цяла седмица си блъска главата над тая лекция и още не може да я завърши. А няма време, утре е поредната сбирка. Да се оправи тепърва в тая заплетена материя е изключено. Не защото му липсва интелект или школовка - не. Виновна е самата философия, ако може да се нарече така тоя продукт на объркани, обезверени и болни мозъци. Няма никакъв смисъл да напряга ум и да обременява глава с подобни галиматии. Ще препише оттук-оттам по страничка и ще скалъпи половинчасова лекция.

Телефонът звъни и той вдига слушалката. Обажда се Мими Нанкова от счетоводството. Моли настоятелно да бъде освободена от утрешното занимание. Имала насрочена среща с адвоката си по бракоразводното й дело, няма как да я отложи. Обръгнал на подобни опити за изклинчване, Сарачев го парира веднага. Когато става въпрос за обществени дела, личните сметки и съображения са невалидни.

Едва оставил слушалката, и на вратата се почуква. Сарачев придърпва една папка и покрива философския том. Влиза инженер Стоилова, млада жена, измамно миловидна. Двамата не се обичат. Приближава се и като докосва с пръсти бюрото, изрича:

- Дъщеря ми е поканила гости за утре вечер. Съученички. Налага ми се да отсъствам от заниманието.

Сарачев не отговаря. Само почуква многозначително с пръсти по бюрото.

- Досега съм била редовна - продължава Стоилова. - Нямам ли право на едно отсъствие?

- Нямате такова право. Никъде не е записано. Причината не е уважителна и не ви освобождавам.

- Все едно, няма да дойда

Инженерката се обръща и напуска с вирната глава стаята. Нека се ежи, не може да го изкара от равновесие. Миналата година й даде добър урок, но поука май не е извлякла. Разглеждаха еволюционната теория на Дарвин и всичко вървеше добре, докато Стоилова не изтърси внезапно: "Не ми разправяйте, че човек е произлязъл от маймуната. Не мога да го възприема и не го вярвам!" Сарачев се почуди, после се възмути. Как е възможно образована жена да отрича постиженията на съвременната наука! В спора се намесиха и други. Капризната приумица на Стоилова намери неочаквана подкрепа. Някакъв зъл дух на неподчинение и противоборство бе обхванал тъй хрисимите до тоя ден слушателки. Настана истинска неразбория. Лекторът изпусна контрола и занятието бе провалено. Произходът на човека ли? Малко ги занимаваше той. Сарачев се досети. Това бе бунт срещу тия дотегнали им занимания и срещу него лично. Но партийното поръчение трябваше да се изпълни. Това бе закон. Докладва за случая в заводското бюро и Стоилова усети последиците. Друг получи мястото, за което кандидатстваше.

Лекторът разгръща отново философския том и задълбава в главата за екзистенциализма. Придърпва тетрадката към себе си и започва да пише: "Именно в екзистенцията, т.е. съществуването, се съдържа неразчленената цялост на субекта и обекта. Във всекидневния живот човек не винаги осъзнава себе си като екзистенция. Затова е необходимо той да се окаже в гранична ситуация, т. е. пред лицето на смъртта. Намирайки себе си като екзистенция, човек за първи път намира и своята свобода."

Преписва точно, ала в смисъла не може да вникне. От напрежението усеща главата си като стегната в менгеме. Ушите му бучат, сигурно пак е вдигнал кръвното. В стаята е душно. Отива до прозореца и го отваря широко. Април е, в заводската градина цъфтят праскови. Отмаря очи в бухналите в розов цвят клони. Ала над главата му започва да гърми и да трещи. Хеликоптер кръжи над завода. Сарачев затваря прозореца и се връща зад бюрото. Разтрива слепоочия и поклаща унило глава: "Човек на годинки съм, пред пенсия. Има по-млади, по-учени, те да се захванат. Но не щат. В звеното не остана нито един мъж. Разбягаха се."

В главата му е истинска каша. Тоя екстен... Не, друго беше. Да, да, екзистенциализъм. Човек не бил предмет, не зависел от обстоятелствата. Трябвало сам да взема решенията и да носи сам отговорността за всичко, което върши. Лесно е да се каже, но я го изпълни. Веднъж и той се опита да се опъне на началството. Позова се на влошеното си здраве. Най-напред го поласкаха: никой не могъл да се справи по-добре от него с политическата просвета в завода. После го притиснаха. Молбата му била равносилна на дезертьорство."

На другия ден, след края на работното време, влиза в културния клуб с неизменната кожена чанта в ръка. Спира се стъписан на вратата. От двайсетте участнички в звеното налице са само пет. Стоилова я няма. Не присъства и счетоводителката Нанкова. Затова пък е дошла нова жена, вече във втора младост. Сарачев се вглежда учуден в непознатата. Всъщност това е Мими Нанкова, само че изрусена и силно гримирана.

Лекторът сяда зад дългата маса, покрита с червено сукно и дълго се взира в часовника си. После вади ръкописа и почва да го прелиства, привидно спокоен. Жените бърборят тихо помежду си. Минават десет минути, никой не идва.

- Заниманието се отлага за утре - заявява Сарачев и пръв напуска помещението.

На следващия ден обгръща с поглед на господар своята аудитория. Всички до една са тук, дори и вироглавата инженерка. Седят чинно на столовете, кротки и смирени. Тая сутрин бяха привикани на среща с директора и партийния секретар. Казано им бе съвсем ясно: ръководството няма да допусне провал на учебното звено и ще направи извод за всеки, който не желае да се учи и да усвоява прогресивен мироглед. Затова сега са тук. Сарачев знае, че бързат за дома, пътьом ще направят своите покупки, а вкъщи ги чака още толкова шетня! Но и те трябва да играят по общата свирка, както той играе. На него да не би да му е по-леко? Вече седмица се изтезава над тая умопомрачителна тема. Не е мигнал цяла нощ и главата го боли, та се цепи на две. Въпреки всичко търпи, изпълнява. И те ще изпълняват.

Отваря чантата си и вади папката. Но ръкописа го няма вътре. Рови в чантата, пребърква джобове. Уплашен, опитва да си припомни къде може да е. Само преди час бе на мястото си. Но му се наложи да отскочи до тоалетната. Дали тогава някоя не е влязла и го е отмъкнала? Седи си сега пред него и го наблюдава с най-невинна физиономия.

Няма друг избор, освен да говори наизуст.

Днес ще се занимаем с някои течения в съвременната буржоазна философия - подхваща той. - Само оня, който познава реакционните теории, може да ги разобличава и громи. Ще започна с най-популярното течение на Запад. Това е екстен... Хм... Екснацио... Впрочем да, касае се за ексхибиционизма.

Откъм задната редица се дочува сподавен кикот. Сарачев поглежда натам, като че ли е Стоилова. Пред очите му се мержелеят глави и прически. Прави отчаян опит да си спомни. Ако не сполучи, ще стане за смях. Да не може да назове името на философското течение, което се готви да разгроми! Тия всичките, дето са се опулили насреща и се подсмихват ехидно, ще го разнасят утре из завода, из града...

С последна надежда отправя взор към вождовете, чиито портрети висят наоколо. Но те си остават все така строги, безмълвни и безчувствени. Ненадейна вихрушка повдига и премята женските глави. Сарачев полита напред и удря чело върху масата. "Гранична ситуация!" - проблясва в съзнанието му. Някакво дългоочаквано прозрение се мъчи да го осени. Но вече е късно, много късно...

На погребението е дошло цялото просветно звено, никоя не отсъства. Най-отпред вървят Стоилова и Нанкова, дълбоко опечалени, и крепят внимателно разкошен венец от червени рози.

 

1981 г.

Българската литература

© 2001 Литературен форум