Литературен форум  

Брой 43 (484), 25.12.2001 - 1.01.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

АТЕЛИЕ

 Българският пейзаж като метафора

 

Пламен Тодоров. Пейзаж, детайлКонцепцията на едноименната изложба дойде вследствие на една британска изложба в СГХГ, която разглеждаше именно пейзажа в съвременното изкуство. Тогава предложението да направим интелектуален отговор в рамките на съвременното българско изкуство дойде от другия куратор на изложбата, американския художник, журналист и куратор Дейвид Д’Агостино. Предложихме идеята си в Британския съвет и идеята за изложбата беше подкрепена от г-н Кевин Люис. От друга страна, сме задължени и на Националната художествена академия, която предостави една зала за лекция и видеопрожекции в рамките на изложбата.

Самата тема предполага нееднозначно мислене, това в никой случай не можеше да бъде радикално-манифестна изложба, тук трябваше да се подходи много балансирано и да се потърсят колкото се може повече гледни точки към съвременната интерпретация на пейзажа. Затова се обърнахме към много широк кръг от автори от цялата страна, които, по мое мнение, до голяма степен представляват гръбнака на съвременното ни изкуство. Това са хора като Красимир Добрев и Красимир Карабаджаков от Сливен, Румен Жеков от Пловдив, Цветан Кръстев и Владимир Иванов от Варна. В този смисъл в тази изложба експерименти не съм правил, а напротив, имах доста добра представа какво може да се очаква от всеки един от поканените автори. Така с повечето от авторите сме водили разговори за целите на изложбата и спецификите на "пейзажа като метафора". Тази концепция предполагаше не простото експониране на някакви пейзажи в традицията на жанра, а по-скоро намирането на спецификите на един по-скоро семантичен, ментален пейзаж.

Красимир ДобревПолучи се така, че всеки един автор подсказа възможност за уникална интерпретация на пейзажа. Красимир Терзиев го показа като поглед към хора, гледащи с бинокъл към някакъв невидим за нас ландшафт. Румен Жеков направи "Пейзаж от една стена" - една работа, много напомняща мазилка, изронена и с кръпки от циментови замазки. Росен Тошев използва традиционна пощенска картичка от Созопол, "повтаряйки" я със средствата на маслената живопис. Тук самото преобръщане на изобразителната материя и размера са определящи за новия смислов прочит на творбата. Пламен Тодоров показа две големи платна, изпипани до последния детайл, в които зад идиличния образ на българската природа се крие нещо студено и смразяващо. Интересно е, че и Расим допълва картината на своеобразния "хиперреализъм", който едва ли не доминираше в изложбата. Работата му се казваше просто "Пейзаж" и показваше в макроувеличение планина от човешки мускули - деформирани до антианатомичност. Към групата на формално небългарския пейзаж можем да отнесем работите на Димитър Яранов и Йоан Кирилов. Живописният диптих на Яранов показваше американски самолети в мисия над голи хълмове. В цялостната монохромност на платната единствено червеното на взривовете въздействаше като рана върху безутешността на пейзажа. Кирилов пък прави две противоположности - първата работа, "Страх", показва краката на Годзила по улиците на Ню Йорк и бягащите в ужас хора. Втората обръща разказа: върху образа на някакъв талибан са се появили рекламни надписи за новите модели мобилни телефони на "Нокиа" и "Сименс", а работата се нарича "Окончателната победа на капитализма над всичко, което се осмели да застане на пътя му".

Иван Кюранов. Non-stop LandscapeФотографията на Иван Кюранов "Non-stop Landscape" показва по-скоро преобръщането на натюрморта в пейзаж. Става въпрос за домашна обстановка с всякакви предмети на бита, включен телевизор и част от краката на зрителите върху масата. Преобръщането от един жанр в друг може да се прочете като чисто концептуална стратегия. Елена Панайотова съпоставя два фриза - фотографии на индустриален пейзаж и под тях детски рисунки, повлияни от фотографиите. Цветан Кръстев представя серия от седем фотокадъра, показващи как самият той преминава покрай някакви храсти. В първите кадри растенията са зелени, а в следващите сини. Името на работата е "Вечнозелени растения, в очакване на петия сезон". Фотоинсталацията е придружена от текст, който фактически "активира" работата. Пак със средствата на фотографията Димитър Грозданов прави "Пейзаж от глава". Това са фотографии с макрообектив, променящи мащаба на отделни части от главата, които започват да изглеждат по различен, монументален начин. Красимир Карабаджаков най-чисто се вписва в жанра с един експресивен живописен пейзаж, който за разлика от всичко досега иска да въздейства именно чрез присъщите на живописта изразни средства като колорит, форма, енергична мазка и т.н.

Стефан Божков е метафоричен и ироничен в своите колажи "Повикай ме в далечните простори светли" и "Екстазът на голата пастирка". Общо взето, тук се иронизира разликата между желано и реално в "българската душевност", ако изобщо може да се говори за специфична такава. Живописта на Красимир Добрев също говори чрез метафори, а някъде и твърде конкретно, например за часовете по феминистика (наука за положението).

Инсталацията на Ева Тенева беше разположена пред галерията и задаваше въпроса "Къде е раят?" чрез манекен, облепен с жълти есенни листа, и диапозитивна прожекция.

Всичко това на откриването завърши с пърформанса на Габриела и Борис Сергинови "Битов пейзаж".

На следващата вечер изложбата продължи в Художествената академия, където бяха прожектирани видеофилмите на Боряна Драгоева, Олег Мавромати и Росен Тошев. Гостът на изложбата, лондонският изкуствовед Кийт Патрик (главен редактор на списание Contemporary Visual Arts) изнесе лекция за пейзажа в съвременното британско изкуство и по-специално за поколението художници, появили се в края на 80-те и началото на 90-те години.

 

Свилен Стефанов, куратор на изложбата "Българският пейзаж като метафора" в галерия XXL

Българската литература

© 2001 Литературен форум