Литературен форум  

Брой 43 (484), 25.12.2001 - 1.01.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Болежка на редактора

СЕМ да прочете Ботев

 

Преди година-две, помните, по кината мина филмът "Интимни части" - биографична лента за най-известния радиоводещ в САЩ Хауърд Стърн. И на излизане от салона чувам едно момче да казва на приятеля си: "Ех, брато, това е то - да те уважават, защото си различен". Обектът на завист в случая - Хауърд Стърн - дължи популярността си на едно-единствено обстоятелство - не признава ни формати, ни сценарии, ни рекламодатели, ни шефове. От неговия пример, макар и на читалищно ниво, даже се възползва Петър Волгин - Българско национално радио. Но съпротивата му срещу шефовете се ограничи с това, че от пуберски инат мръзна на улицата, защото не си хареса началника.

Тук говорим за един друг журналист, също доскоро работил в държавна медиа - Явор Дачков. Говорим за човешките принципи. И за професионалните. И за това, че въпросния колега го уволниха по причина, че не пожела да измени и на първите, и на вторите.

С какво Дачков се провини пред новия обществен цензор СЕМ и ръководството на телевизията? Първо - с позиция. Е, кажете, как да не заемеш страна, след като виждаш с очите си, че смъртта на едно дете се използва за постигането на синдикални и политически цели? Как да нямаш позиция, когато министър-председателят ти не отива да гласува за български президент? Може ли да си мълчалив свидетел на чудовищното незачитане на българските институции?

Втори Дачков грях - представяне на една гледна точка. Защо не? Който не я споделя, да превключи на Би Ти Ви и да гледа как Маргарита Михнева пита поредната си жертва откъде си е купила пуловера. Работата е там, че мнозина споделят гледната точка в "Гласове". Нима нямат право на това? И то след като етническите турци, които не са по-малко от хората с интерес към предаването на Явор Дачков, си имат своите следобедни новини на матерен език. Защо тогава, интересуващите се от кусурите на властимащите да нямат възможност да чуят защо не ставаме нито по-богати, нито - както се вижда - по-свободни?

Третото "престъпление" на уволнения журналист се оказаха въвеждащите му коментари, в които той изразява мисъл и мнение. А не изразяваме ли всички ние мисли и мнения у дома, в кафенето, в работата, в таксито? Не си ли говорим за това, че токът ще поскъпне, че всеки ден бивше ченге от ДС ни влиза в пощенските кутии, че министър еди-кой си е зет на не знам си кого, че Европа ще я гледаме през крив макарон? Говорим си. Българската национална телевизия е обществена медиа. Тя също трябва да говори за нещата, вълнуващи хората, които я издържат.

На един семинар за новинари американският лектор дебело подчерта: новината трябва да бъде представена така, сякаш репортерът го няма - никаква позиция, никакъв коментар, просто фактите. Да, но ставаше дума за агенционна журналистика. Не за публицистика. Публицистика се прави от първо лице, единствено число. Прави се с болка и омерзение. И задължително с позиция. Ако не вярвате, прочетете отново Ботев.

Българската литература

© 2001 Литературен форум