Литературен форум  

Брой 43 (484), 25.12.2001 - 1.01.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

 

Не вървим към Европа

Интервю с Надежда Михайлова, бивш външен министър

 

- Големите усилия на вашия кабинет бяха насочени към това България да не бъде разглеждана в пакет с Румъния. Вие постигнахте тази цел през 1999 г. Сега шансовете на България за членство в Европейския съюз отново се разглеждат накуп заедно с тези на Румъния. Това ли можете да определите като най-значителното отстъпление във външната политика на страната?

- Аз съм изненадана, че това, което се случи, е оценено като по-положителен факт, отколкото някой е очаквал. Защото, онова, което нашата страна и правителството на Обединените демократични сили си беше поставило за цел, беше продиктувано включително и от решенията в Копенхаген - всяка една държава индивидуално да бъде оценявана съобразно нейните постижения.

Нещо повече. В света и в Европа отдавна не се случват чудеса. В света и в Европа се случва онова, което човек заслужи. И в този смисъл, разбира се, България започна късно процеса на преговорите, но онова, което буди по-голямо притеснение, е, че разнопосочните сигнали, които дойдоха от новото българско правителство по отношение на европейската интеграция, очевидно не са разчетени като положителни в Европейския съюз, защото окуражителните думи са думи, които обикновено човек получава като компенсация за това, че не е получил онова, към което се е стремил. Разбира се, няма нищо лошо в тях. Но има няколко неща, които будят безпокойство, и аз съм длъжна да ги кажа.

Първото послание, което дойде от България, беше за разделянето на политическото от икономическото членство - нещо, което се посрещна с голямо недоумение в Европейския съюз, защото има едно членство в Европейския съюз и то е пълноправното членство след изпълняването на критериите. Също така дойде сигнал за това, че България е в състояние да покрие критериите в много по-ранни срокове от онези, които ние си бяхме поставили, което, разбира се, звучи патриотично, стига да бъде реалистично. Защото в крайна сметка няма нищо по-тъжно от това да си поставим непостижими цели и да изживеем трагедията за това, че не сме ги постигнали. А за да бъдат реалистични, те трябва да бъдат подплатени с конкретна работа.

- Графикът на вашето правителство предвиждаше възможно членство в Европейския съюз през 2006 г. В този смисъл декларацията от Лаакен като че ли не противоречи на този план?

- Разбира се, тя не е изненада в общ план. Защото ние бяхме казали, че до 2004 г. сме в състояние да закрием всички глави и след ратификационната процедура до края на 2006 г. България да стане член на Европейския съюз. Така че в този смисъл декларацията не ни изненадва. Изненадва ни по-скоро онова, което е включено в декларацията по отношение на България и Румъния, защото това е оценка на шансовете. И в този смисъл правителството трябваше да излезе с много ясна програма за това как да навакса изоставането, какви разчети си е направило, за да може да лансира в Европейския съюз по-ранните срокове. Защото аз бях само преди няколко дни в Брюксел и тези ранни срокове се посрещаха с... бих казала, с усмивка - нещо, което мен ме болеше като българка. Защото една такава заявка може да бъде сериозна единствено и само, ако е подплатена с програма, с много ясни срокове и с много ясна политика. Затова и Обединените демократични сили искаха да има дебат в българския парламент. Знаете, че той беше отложен неколкократно, за да можем ние да се убедим в това, че правителството не си поставя нереалистични срокове, а действително е в състояние да изпълни изисквания за тези години, които е посочило в заявката.

- Можете ли вие да определите личността в това правителство, която олицетворява външната политика на страната. Просто съвсем изненадващо решението от Лаакен се коментираше не от външния министър, а по-скоро от началника на кабинета на министър-председателя.

- Не искайте от мен това, защото мисля, че всичко, което се случва, е достатъчно ясно за хората. Защото не само различни послания, но и различни хора правят тези послания. Аз видях и репортажите по националната телевизия от Лаакен. За мен беше изненада отсъствието на външния министър. Това е практика. Включително и аз като външен министър съм участвала на тези срещи на върха, на които се взимат решения по Европейския съюз. Може би Новото време има нови правила. Не мога да ги коментирам. Но може би дори не е това най-важното, стига да се свършваше работата. Но за мен това е една изключително обезпокоителна новина, още повече, че идеята за смяната на приоритетите показва или несериозно отношение към Европейския съюз, или неразбиране за какво става дума. Защото Европейският съюз не е самоцел. Той е инструментът за постигане точно на тези приоритети, като решаването на въпроса с бедността, със законността, с корупцията. Всички онези неща, които българите искат да видят в страната си, могат най-ефективно и най-бързо да бъдат решени посредством механизмите на Европейския съюз. Така че Европейският съюз не може да бъде подменен като приоритет.

"Свободна Европа"

Б. ред. Заглавието е от редакцията

Българската литература

© 2001 Литературен форум