Литературен форум  

Брой 43 (484), 25.12.2001 - 1.01.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Фил Наш

 

Мъглата

Мъглата, покрусяваща мнозина,
окото ми забулва със сълза –
на радост, не на скръб.

Как тъй познатите лица ти омагьосваш, о, мъгла,
с измамните си приказни вълшебства.
Как мимолетните прашинки на вдъхновението
  вледенява
студът на твойте смътни очертания.

И ако в тайните ти се помъча да проникна,
какво ли ще намеря там?
Отвъд предела на скръбта и пустотата –
към блясването на мига,
към срещата на бъдеще и минало.

Когато сиви багри властват над деня,
дали в тържественост ще го сковат?
Или пък ще освободят духа,
за да прозре през вътрешния мрак.

Приветствам те, мъгла,
с отворено сърце и ум отвързан
посрещам аз прегръдката ти влажна –
да потанцуваме поне за миг.



Среднощно слънце

Среднощно слънце:
мрак има в твоите зеници само
и там танцуваме под вечен изгрев.
Вечно млади –
детето в нас говори
с поучителна невинност.
Ти и аз,
завинаги свободни,
навеки там,
под слънцето среднощно.
Среднощно слънце –
там въздуха, що вдишваме, сумракът оцветява.
Там само в спомените си живеем.
В едно сме слени
сред свят от мигове замръзнали,
които се топят в мечти за полет.
Среднощно слънце –
дали е само сън, или ни има?
Пропуснахме ли времето да плачем?
Дойде мигът
да се превърне мракът само в спомен
и всяка болка да е мимолетна.

Превод от английски: Комата

Българската литература

© 2001 Литературен форум