Литературен форум  

Брой 43 (484), 25.12.2001 - 1.01.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

ФОРУМ

Иван Гинчев, с.Обнова, Плевенско

 

Г-н Редактор,

Пиша от село.

Спомням си, че преди доста време бяхте публикували нещо от д-р Петър Дертлиев, който ми е бил другар в затвори и лагери, и в парламента и затова реших да изпратя тази дреболия за вашия най-престижен вестник. Аз съм от половин век Ваш най-доволен абонат, защото за мен "Литературен форум" е какъвто е оазисът за арабина.

Трябва да Ви кажа, че през моя живот като бивш учител по литература не съм пропускал нито една година без да съм абонат.

Художествената литература е царица на изкуствата според Сервантес. В последните 10 години, дето демокрацията се окарикатури, защото червените диктатори станаха нейни фалшификатори.

Ние преживяхме епохата след Освобождението, която величаво е описал Захари Стоянов.

Ония, които водиха борбата срещу комунизма, осакатени материално, обезпаричени, нямат глас да изплачат мъката си. Селото, което ни спаси от потурчване, днес е по-зле от турско. Ние имахме земя и гори, сега те пустеят, защото младите хора избягаха и още гледат зад граница. Буквално няма млад човек, който да има око на бъдещ истински българин, какъвто са рисували Йовков, Емилиян Станев, Елин Пелин, Константин Петканов. Селата - центровете им се купуват от цигани и някогашните селски кокошкари. Защо стана така?

Средната ръка, здравото селско семейство е унищожено. Бившите комунисти - сега са от СДС или стават монархисти. Има закони, но те не се зачитат.

Днес земята е обезценена и прилича на мома, облечена с рокля, с която е измита пещ на фурна. Цялата търговия е в ръцете на бившите комунисти.

Аз вярвам в нашата нация, но много дни и години минаха и семейството е разпънато на кръст. Нямаме чиста вода, естествени торове, здрави семена и орач, който обича стоката и земята, която му е като годеница.

Питам днешни трактористи. Какво да ми кажат: "Те ни лъжат с плащането, ние с работата".

След Наполеоновата епоха няколко поколения бяха така отровени, болни като сега.

Вестникът ме е радвал всяка седмица и аз мисля, че мога да го потупам по рамото като стар приятел. Свързан съм цял живот с литературата и тя ме е срещала с вълшебното слово на писатели от екватора до ледените ноздри на севера.

Нека белите страници на "ЛФ" кацат още години на моята порта като бяла лястовица.

 


* Б. ред. - Очаквайте разказ от Иван Гинчев в следващия брой

Българската литература

© 2001 Литературен форум