Литературен форум  

Брой 43 (484), 25.12.2001 - 1.01.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

КултУра!

 

Владислава Костова
София

 

Премиерата на спектакъла "Кралят елен" по Карло Гоци се състоя на 13 декември в Народния театър "Иван Вазов". Постановчик и автор на музиката към представлението е Мариус Куркински. Главните роли са поверени на Валентин Ганев, Кръстьо Лафазанов, Радена Вълканова, Велислав Павлов и др. Спектакълът представлява нова версия на приказната пиеса на Карло Гоци, което определя спецификата на актьорската игра - иронично намигване към отминалите епохи. Костюмите и сценографията, дело на Никола Тороманов, впечатляват със съчетанието на пищност и семплост, както и със смесването на различни стилове по един колоритен начин. "Кралят елен" е предвиден и в афиша за януари на Народния театър.

 

Надежда Досева
София

 

На 15 и 22 декември абсолвентите от III курс на театрален колеж "Любен Гройс" се представиха в своя дипломен спектакъл "Били лъжеца" - комедия от Кийт Уотърхаус. Постановката е дело на проф. Елена Баева, един от създателите на колежа и ръководител на класа. Проф. Баева е предпочела внушението на словото пред пищно декларирания мизансцен. Младите актьори, които са пред прага на своята творческа професионална кариера, излизат на сцената със свои дрехи. Фактът, че лексиката на английските тийнейджъри е близка на възрастта и мисленето им е допълнителен плюс в овладяването на сценичните образи. Главният герой, който е мил лъжец, използва цялата си фантазия, за да разиграва трите си годеници. От друга страна, той гради сложните си взаимоотношения с членовете на своето семейство - майка, баща, и баба. Заслуга на проф. Баева е, че е избрала подходяща драматургия за своите възпитаници, а също така се е постарала да внесе хумористични нотки в доста сивото ни ежедневие. Няма да бъде справедливо, ако кажем, че развлекателно-хумористичното начало е основната мисъл, която режисьорката е заложила в своята постановка. Битовите компоненти, изразени чрез семейните диалози, носят силен философски заряд, необходим за себеопознаването ни като индивиди в един микро и макрорамкиран периметър.

 

Нели Пигулева
Русе

 

Шекспировата "Комедия от грешки" се превърна в двойна премиера в Русе - първата постановка на спектакъла на русенска сцена стана събитието, с което официално бе обявен за приключен близо 20-годишният ремонт на прочутото Доходно здание в града.

Уникалната постройка от края на XIX век, която съчетава няколко европейски стила в архитектурата, бе затворена преди 18 години, тъй като - неподдържана от десетилетия, бе започнала да се руши. Няколко кметски управи си поставяха амбициозната предизборна задача да приключат със започналата още по времето на социализма реконструкция. Стигна се дотам, че през 1999 г. по време на кампанията за местни избори тогавашният кмет и кандидат за поста Димитър Калчев прибързано преряза лентата и тържествено направи няколко представителни сбирки в едно от готовите вече помещения на сградата. След тогавашните избори зданието отново потъна в спорове колко пари са необходими и защо.

Приятно е, че все пак вече се вижда краят на ремонта, погълнал огромни средства и още толкова нерви на специалисти и на граждани. Вероятно и по тази причина - поради предългия период на ремонти и купищата недомислици, допуснати по време на тази епопея - премиерното заглавие на драматичния театър, който влезе отново в своя дом, беше подбрано твърде удачно. "Комедия от грешки", освен бляскав спектакъл с нестандартни режисьорски и сценографски решения, напълно импонира на низа от перипетии, които символизират за русенци дългия им път до емблематичната за града постройка.

Режисьорът Александър Беровски и сценографката Виолета Радкова са направили опит да "преведат" комедията на класика на съвременен език, като са включили ред нетрадиционни елементи, хармониращи с еклектичните настроения на зрителя. Оттласвайки се от конкретиката на реалиите, спектакълът съдържа в себе си достатъчно белези на условността, които карат съвременника да разсъждава и да търси отговори на питанките си, които са прекалено свити в жестокия фокус на днешните категории и обстоятелства. Многопланово разгръщат образите на Шекспировите герои Венцислав Петков, Любомир Кънев, Антония Чепарова, Владимир Данченко, които заедно с останалите си колеги от творческия екип правят от спектакъла истински празник за духовно изтощения русенец.

 

Галина Бояджиева
Велико Търново

 

С научна конференция Великотърновският университет "Св. св. Кирил и Методий" чества 70-годишнината на проф. Любен Прашков. Наши учени и учени от университетите в Атина, Москва и Янина изнесоха над 75 доклада, посветени на работата и изследванията на доайена в областта на българската реставрация и консервация на стенна живопис.

Проф. Любен Прашков е роден във великотърновското село Полски Сеновец. Завършва специалност "Живопис" в Художествената академия в София. В сферата на консервацията и реставрацията работи от 1958 г . Създава през 1960-61 год. ателието по консервация и реставрация на стенна живопис в Института за паметниците на културата, а през 1974 разкрива специалността "Консервация и реставрация" в Художествената академия. Основател на катедрата по иконография при Православния богословски факултет в старата столица. Негова е заслугата за възстановяване на стенописите в ротондата "Св. Георги", в параклиса на Хрельовата кула в Рилския манастир, в арбанашката църква "Рождество Христово". От 1960 г. до днес проф. Любен Прашков участва и ръководи консервацията на множество православни храмове и икони. Тaзи година негови студенти изписаха параклиса на църквата "Св. св. Константин и Елена" във Велико Търново. Световноизвестният реставратор и изкуствовед е автор и редактор на стотици научни и научнопопулярни статии, книги, монографии.

Българската литература

© 2001 Литературен форум