Литературен форум  

Брой 43 (484), 25.12.2001 - 1.01.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Магдалена Костова-Панайотова

В търсене на собствената тишина

 

Спасиана Кирилова. "Доловимото". С, 2001Първото, което остава при прочита на "Доловимото", е усещането за страстна и пристрастна, задъхана поезия. Това не е лирика за ерудити (макар амбицията за елитарност да е заявена чрез тиража на книгата - 333 библиофилски екземпляра!), в нея няма сложни игри с постмодерното. Стремежите на книгата, отложени и в заглавието й, като че ли са насочени към една преднамерена простота в очертанията на "доловимото", на онова, което скришом си живее, неназовано.

Дебютната стихосбирка на Спасиана Кирилова оставя впечатлението за книга с добре обмислена и организирана композиция. Трите й части имат собствен център и са подчинени на единна авторова стратегия.

В първия цикъл, "Черновите "България", авторката прави опит за едно съкровено осмисляне и много лично обглеждане на българската история от последните десетина години. Не може да се каже обаче, че това са социални стихотворения в класическото разбиране на понятието "социално".

"Местният апокалипсис", депресията и кризата са видени отвътре, през болезнения свят на човека с разпиляно минало и несбъднато настояще. Отчуждението между хората, "медленното" опустяване на света поетесата открива в "изтръняването" на погледите, в усещането за голотата на самотния човек сред чуждия и кух ефир.

Творбите от втория цикъл, "Женски приказки", очертават параметрите на един традиционен женски свят, в който болките, надеждите и грижите, любовта, магическите ритуали изпълват и извайват битието. Неподправена трагика и свежи метафори оживяват познати образи и проблеми. На места като че ли неудържимостта на емоциите поражда многословие, което подвежда поетесата. Така например има откъси от стихове, които сами по себе си биха могли да бъдат завършени поетични текстове, но са претоварени с купища думи: "В самото дъно на болката си пека ябълки // и съм неуязвима."

Цикълът "Акатист" е едно тържествено молитвено песнопение на любовта в различните й превъплъщения: любов-очакване, любов-съзерцание, сбъдване, болка.

Тук молитва и болка са ключовите понятия, които често се преливат ("Пак доливам болката сякаш доливам кандило").

Сбъдването на сънищата и нещата е централен мотив в цикъла. Сънищата се превръщат в лавина от гласове, които сплитат в една симфония циганските мотиви, катедралата и светлината на православното кандило, статуята на рицаря, който сбъдва желанията. Обединяваща е фигурата на Маестрото - едно от вечните превъплъщения на твореца.

Поезията по принцип е "дяволско ръкоделие", трудно е да се каже кога ще се получи и кога не. Но Спасиана Кирилова залага на това, че "тишините са различни под всеки купол". "Доловимото" показва своята различна, по женски уязвима поетична тишина.

Българската литература

© 2001 Литературен форум