Литературен форум  

Брой 43 (484), 25.12.2001 - 1.01.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

 Маргарит Жеков

Пророческото предчувствие на Вапцаров

 

Днес, след безвъзвратния крах на комунизма, който се превъплъти чрез преименуване във феодалнo-октоподен бизнес-блок, за честния литературен изследовател е ясно, че стиховете "Ще се радват на труда си хората / и ще се обичат като братя" от Вапцаровото стихотворение "Пролет" не са евтина соц-мечта, чието бързо сбъдване се очаква на тази грешна земя, а един извисен копнеж по духовно съвършенство, поразително съзвучен с библейското предсказание за труда на хората в Божието царство: "Няма те да построят, а друг да живее там; няма те да насадят, а друг да яде; защото дните на Моите люде ще бъдат като дните на дърво, и избраните Ми за дълго ще се наслаждават в делото на ръцете си". (Исай 65:22).

Потвърждението, че в случая става дума за художествено претворен и предусетен библейски идеал, не е само в християнското възпитание, което поетът в детските години е получил от майка си, нито само в обстоятелството, че комунистите са "другари" и братя за тях са били единствено "братята освободители", а в един куплет от стихотворението "История", в който Вапцаров с пророческо предчувствие на голям поет предусеща фалша на социализма и пренебрежението му към духовния живот на просто-смъртния човек:

 

Поетите ще са улисани

във темпове и във агитки

и нашта мъка ненаписана

сама в пространството ще скита.

 

В гениалните последни два стиха са разобличително и пророчески обобщени и соц-цензурата, и подправянето на историческата истина, и очуждението от човечното съпричастие, които са очебийно и неповторимо присъщи на социализма. Затова Вапцаров, макар и повлиян и подведен от соц-пропагандата, е всъщност един несъвместим със социалистическия морал поет и пълните му самопризнания пред полицията също доказват това.

Българската литература

© 2001 Литературен форум