Литературен форум  

Брой 43 (484), 25.12.2001 - 1.01.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Цвета Трифонова

Досие "Камиларя" - 1925-1954 г.

 

Продължение от брoй 42

 

Отмъщението на камилчетата

 

Уязвените опоненти на Тр. Кунев и техните скрити диригенти, засегнати най-вече от това, че не могат да надвият в словесните двубои майстора на полемиката и фейлетона, не се задоволяват само със закани и хуморески. Много скоро минават от думи към дела, но за черната работа използват чужди ръце - на лумпенската тълпа. В-к "Работническо дело" съобщава на 12.ХI.1945 г. за първия инцидент срещу Никола Петков и Трифон Кунев1 - на излизане от Алианс Франсез двамата са нападнати от освирепяла тълпа, която с викове и удари ги съпътства по цялата улица "Раковски" и народната милиция така и не успявала да спре разгневеното множество. Мяркали се наоколо и "случайно минаващи отговорни лица от МВР". Щом това е написано в официоза на компартията, коментарът е излишен, ясно е кой е организатор на разправата - Асен Стамболийски я нарича "ордата на Антон Югов"2, макар тя да е дегизирана всеки път различно - веднъж като "възмутени граждани", втори път като възмутени печатари от ОРПС, трети път като въоръжени депутати в НС. Вторият побой над Трифон Кунев е на 8 юни 1946 г., в разгара на политическите страсти и журналистическите прения между управляващото ОФ и опозицията. Тогава десетина човека нахлуват в редакцията на "Народно земеделско знаме" и му нанасят жесток побой. Биячите се представят за печатарски работници от уж синдикалната организация ОРПС, но ето какви са техните закани по време на юмручната разправа: "Иди след това и пиши пак "Ситни дребни камилчета"; Ако кажеш някому за тоя бой, ще бъдеш убит...";Ти заслужаваш куршум, ама това засега стига..." и др. подобни сентенции". Това са свидетелства на Трифон Кунев в писмо до регентите3. След като описва инцидента, заявява, че физическите болки са нищо "пред ония болки, които измъчват сърцето ми като виждам колко много побои, тормози, арести и злодеяния се извършват по селата и градовете на цяла България над онези българи, които са наречени "злостни опозиционери" и ги приканва да спрат с всички мерки "тия злодеяния в хубавата ни страна".

По същия повод отправя писмо4 и до Людмил Стоянов, председател на Съюза на българските писатели, като призовава да бъде защитено достойнството и свободата на писателя изобщо с публичен протест срещу насилието над най-стария член, основател и бивш председател на Съюза. Гласът му остава глас в пустиня, защото още през януари с.г. бившите му съдеятели го обявяват и за "бивш писател". За сметка на това двата протеста се озовават в службите на Държавна сигурност, където се намират и сега. Сведения за побоя постъпват и от други източници, събрани са в секретното досие. Докладват доносниците, които го посещават в дома му в качеството на приятели, съмишленици, съчувственици и роднини, в случая това са "Румяна, "Никола" и "Вуйчо". Пред никой от тях пребитият писател не се оплаква, а напротив, дори се радва, че е споделил страданията на стотиците редови земеделци от страната, малтретирани от комунистическите шайки. Подробно описва посещението и разговора си с него агентът "Вуйчо": "На 19-ти, към 16 ч. отидохме в дома на Трифон Кунев. На въпросите, зададени от Мара Пондева, как е и какво прави, Кунев отговори: затвориха ме и ми нанесоха страшен зверски побой. Но аз не им се сърдя, защото те сами са зверове. Ще дойде ден, когато ще ни свалят шапки, но ние на тях никога няма да им сваляме шапки."5 Така ушите, които слухтят за оплаквания и вопли на пребит стар човек, за признаци на уплаха и сломяване, чуват думи, които най-малко са очаквали - на достойно поведение и непреклонен дух, издаващи школовката на стария воин, минал през многобройни фронтове и премеждия.

През март 1946 г. Тр. Кунев издава част от фейлетоните в самостоятелно издание със същото заглавие. Новото в съдържанието е споменатият вече предговор "Няколко разяснения от автора". Той има тежки последствия за същия. Оказва се, че редовен читател на "камилчетата" е самият върховен вожд. Силно разярен от предговора и от авторското мнение, че книжката остава като "документ за съпротивителното движение на българския народ", Г. Димитров на свой ред се включва в хора на публичното обругаване и в реч пред пернишките миньори напада автора на омразните фейлетони. Била му е необходима трибуна, за да посочи с пръст и да заклейми с гнева си дръзкия "Трифонсон", както присмехулно-ядно го назовава. Тогава отправя опасно обвинение към писателя - свързва го с "реакционните сили"-"легионери, македонстващи терористи, реакционни офицери, всевъзможни спекуланти и други зловредни елементи". В обичайната идеологическа реторика се промъкват инсинуации за престъпление, след като заявява, че "той се е изпуснал открито да каже това, което лежи на неговата черна душа. Какво е това съпротивително движение, против кого е то? То е против народа и народната власт, от страна на тези, които трябва да отидат в архива на историята, защото са ненужни и вредни."6 Трифон Кунев, вместо да се свие под гнева на гръмовержеца, повторно го предизвиква - отпечатва злополучния предговор и в бр. 100 на "зеленото знаме"от 5 юни, опитвайки се да се защити от нападките, че е терорист, легионер, конспиратор с черна душа. Накрая завършва с рицарско предизвикателство като се равнопоставя на една нога с могъщия властник и виден коминтерновски функционер: "Г-н Георги Димитров днес е всесилен в България. Аз съм само един опозиционер. Но в нашия лагер, в който трябва да се вложи само достойнство и нищо друго - силата не играе никаква роля; също както някога в Лайпциг, когато Г. Димитров намери крилати думи, за да ги каже на всесилния Гьоринг."7 Това прелива чашата - да сравнява предговора си с "крилатите думи" на лайпцигския герой, е нахалство в очите на самодържеца! Има обаче кой да се отзове на диктаторското внушение. Заместник-главният прокурор при Софийски областен съд светкавично привежда намека в действие. Четири дни след появата на брой 100, на 10 юни, върху текста в самия вестник е нахвърляна прокурорската заповед: "Бързо! Директор на Народната милиция. Държавна сигурност да произведе дознание относно статията "Едно разяснение" от Трифон Кунев ведно с книгата "Ситни дребни като камилчета" с оглед чл. 7, алинея II от Закона за защита на народната власт. Да се задържи автора на статията до свършване на дознанието. 10.VI. 1946 г. Зам.прокурор Младен Великов).8 Поразителна е бързината на санкцията. Който не вярва, би могъл да види в досието заповедта, нахвърляна направо върху вестникарската публикация. Гледката е впечатляваща и е симптомотачна визия на вихрещата се репресия над всеки свободомислещ ум - в диагонален надпис, с червеното мастило, с едър остър почерк, демонстрация на гняв и власт. Ненавистта също има графичен образ. В своята безконтролност и сервилност пред диктатора магистратът е убеден, че нароченият враг не заслужава церемонии и процедури, освен една - да бъде "обезвреден", колкото може по-бързо, да му бъде запушена най-сетне устата. След всички словесни и физически изстъпления Системата взема нещата в свои ръце, след като с нито една от досегашните мерки не е успяла да усмири Камиларя.

Със заповед № 5286 от 11. VI. прокуроският надзор на Софийски областен съд9 нарежда "да се извърши дознание относно статията "Едно разяснение" с оглед чл. 7, ал. II от ЗЗНВ и да се задържи автора на статията". Тр.Кунев е арестуван на 21 юни 1946 г. За трети път в досието му се появява "Арестантско поверително"10. Върху същата служебна бланка прокурорът постановява: "Привличам като обвиняем по чл. 7. ал. II от ЗЗНВ Трифон Кунев Бояджиев от София. Мярка за неотклонение, задържане под стража. Да се изготви постановление. 21. VI. 1946 г. с подпис на същия М. Великов." Тези репресивни заповеди, застъпващи се една върху друга, написани от различни инстанции, върху една и съща служебна бланка, показват не само нетърпението, но и законовия произвол на властниците.

Оттук нататък в рамките на повече от четири месеца писателят е затворник в Софийския затвор и същевременно тече съдебна процедура. За кой ли път в историята на България се извършва съдебна разправа със свободата на мисълта и словото. Съдебният процес е нагъл фарс, целящ да узакони безпардонното насилие над политическия противник. Следват протоколи за разпит с писмени показания на Тр. Кунев, т. н. дознание. В обемистото досие се намират всички материали по делото - призовки, карта за обвиняемото лице с биографични данни, обвинителни актове и постановления, съдебни протоколи, свидетелски показания и писмени отговори на подсъдимия и защитата. Тр.Кунев е обвинен по 6 наказателни члена от ЗЗНВ11  и НЗ въз основа на Предговора и статията, откъдето са из-влечени обвинителните мотиви. Цитирането на най-главните от тях е необходимо поради много причини, а най-важната е да се види страхът на управляващите от истината, изречена в инкриминираните текстове: ето как кратките редове са претълкувани, за да се вмъкнат в обвинителен ракурс.

"Обвиняемият умишлено нарича провежданата реформаторска дейност от законната власт "Обезличаване и поробване" с цел да създаде смущения в народа.

Безспорно с тези си слова ("политически и стопански фантазьори"- б. м.) обвиняемият визира челниците на управлението в лицето на нашите министри, разгласявайки неверни съобщения с обидно съдържание, които са от естество да създадат недоверие към властта и нашите върховни органи.

Обвиняемият в същата статия подканва своите фашистки съмишленици да се влеят в неговото съпротивително движение, което не закъснява да се прояви в различни саботажни действия, нападения над милиционери и други органи на властта, терористични горянски групи, връх на които бяха и миналите два процеса на съратника на обвиняемия Кръстьо Пастухов и този на Геметовци, които открито създават въоръжени групи. Това негово подканване към съпротива, която в никой случай не може да бъде "гандистка" намери отражение във фашистките среди, прикрили се в редовете на родната войска, където се създаде терористичната организация "Цар Крум", изправена днес пред съда." Ето какво е съпротивителното движение, което подбужда да се създаде обвиняемият и което се визира в инкриминирания предговор и в статията с този обвинителен акт.

Следва


 1 "Един инцидент с Никола Петков и Трифон Кунев". в. Раб. дело, 12. VI. бр.356 ,1946 г. горе

 2 "Народно земеделско знаме", бр.14, 22. I. 1946 г.горе

 3 "До господа регентите на България. Писмо на Тр. Кунев". Архив на МВР, Досие на Тр. Кунев, л. 79.горе

 4 Съобщение от Тр. Кунев, член-основател на Съюза. Архив на МВР, ф. 3, оп. 2, а. е 212, л. 78.горе

 5 Пак там, л. 74.горе

 6 НЗЗ, бр. 100, 5 юни 1946 г. Тр. Кунев. "Едно разяснение".горе

 7 Пак там.горе

 8 Досие на Тр. Кунев. архив на МВР., ф. 3, оп. 2, а. е. 212.горе

 9 Досие на Тр. Кунев, арх. на МВР папка 4609, л. 96.горе

 10 №3293 , 21. VI. 1946г./ Пак там, л. 95, Текстът гласи: "Г-н Прокурор, тук приложено Ви представяме преписката по дознанието на Тр. Кунев от София, надлежно извършено по Ваше разпореждане. Приложение: Дознанието, заедно с лицето Трифон Кунев.Началник отделение "В": Васил М.Живков."горе

 11 Закон за защита на народната власт, приет от Министерски съвет на 26.I. 1945 г.горе

Българската литература

© 2001 Литературен форум