Литературен форум  

Брой 1 (485), 08.01.2002 - 14.01.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Цвета Трифонова

Досие "Камиларя" - 1925-1954 г.

 

Продължение от брoй 43

 

Отмъщението на камилчетата

 

Подсъдимият несъмнено цели събарянето, подравянето и отслабването на законно установената власт, и то чрез съпротивителна сила, изразена в терористични действия, следователно тази му дейност не може да не обхване и изискваните елементи на законния състав на чл. 5 от ЗЗНВ."1 

Инкриминират се и 16 фейлетона от "Ситни-дребни като камилчета" - следва списък със заглавия и коментари на съдържанието, синхронни на обвиненията.

Прокурорът определя като свидетели на обвинението двама от заклетите врагове на Тр. Кунев - Георги Караславов и Крум Кюлявков.

Интерпретацията е потресаваща. В очите на страха и лъжата "камилчетата" реално се превръщат в едри "камилища", а комунистическата нетърпимост е в състояние да обеси човека заради едно изречение само. В никаква логика не се побира твърдението, че това прословуто изречение за съпротивителното движение е могло само за 20-ина дни след появата си да организира из цялата страна горянски групи, заговори във войската, въоръжени действия за отслабване и събаряне на властта. Ролята на предговора към книжката "Ситни-дребни като камилчета" се хиперболизра до такава абсурдна степен, че да се окачестви не само като идейна програма, но и като практическо ръководство за въоръжен заговор. Върху автора се стоварват реалните и мнимите вини на цялата опозиция, но най-вече цинизмът на властващите, които търсят аргументи за скалъпените съдебни процеси и в най-невинното писание, използвайки искреността на един творец. Какво от изреченото в краткия текст може да се квалифицира като "терористични действия" не става ясно, но не е и необходимо. Процесът е политически и поръчков, обслужващ много по-голяма цел от тая, която публично се афишира - да се разгроми и унищожи демократичната опозиция, окончателно да се наложи еднопартийната и еднолична власт в България. Осъждането на Трифон Кунев е епизод от големия сценарий, в който един по един се отстраняват от политическата сцена и се ликвидират опозиционните лидери - чрез осъждане, затваряне и убийство2.  Идването на А.Я.Вишински в България по това време (9.I.1946 г.) не е напразно, то е сигнал (и начало) на разправа с легалната опозиция.

Все пак сценарият фиксира един от пиковите моменти в историята на литературата, когато тя пряко се вмесва в политиката и влиза в двубой с репресивната машина на властта. Трифон Кунев през 1946 г. повтаря ролята на Гео Милев отпреди 20 години, на Цвети Иванов, гл. редактор на в."Свободен народ", арестуван и съден със същите мотиви почти по същото време - еднаква е ситуацията с поемата "Септември", с "Няколко разяснения от автора" и статията "Не разрушавайте всички мостове" и от еднакво тесто са режимите през 1925 и през 1946 г. - превратаджийски, насилнически, комунофашизоидни или обратно. Съдбата на авторите и на техните произведения е показателна за родството на двете идеологии и системи. И нека да не забравим никога, че щом посегнат на словото, то непременно ще посегнат и на свободата, и на демократичните придобивки на обществото.

Подсъдимият посочва за свои свидетели по дело № 301/1946 писателя Константин Петканов, който да свидетелства за дейността му като директор на Народния театър след 9. IХ. 1944 г.; писателя комунист и концлагерист Кръстьо Белев, който щял да докаже отношението на Тр. Кунев към фашизма, както и към преследванията на партизани, евреи и прогресивни писатели преди преврата; бившия земеделски министър Асен Павлов, за да запознае съда с поведението и мнението на подсъдимия по актуалните политически въпроси; Никола Ковачев - да установи с точност времето на отпечатването и пускане в продажба на инкриминираната книга "Ситни-дребни като камилчета". Защитници на Тр. Кунев са известните земеделски дейци и адвокати Ангел Държански и Йордан Ковачев (и поет), Никола Бронзов и социалдемократът Иван Руневски. На първото заседание на съда не се явяват свидетелите на обвинението Караславов и Кюлявков, както изобщо не се явява и свидетелят на защитата Кр. Белев. От тяхна страна в архива остават писмени показания против бившия председател на писателския съюз. След като не смогват да наддумат и да сломят опитния си противник на полето на публицистиката, сега комунистическите корифеи имат шанс да отмъстят за моралното си поражение. Злостните клевети и вулгарните инсинуации от страниците на вестниците се повтарят в показанията, сега вече юридически валидизирани като свидетелства против обвиняемия. На второто заседание (2. ХI. 1946 г.) отсъстват, изглежда тактически, свидетелите на подсъдимия. Току-що са проведени избори за ВНС (18.Х.1946) и Тр. Кунев е избран за народен представител от Луковитска околия, което дава основание на адвокатите да пледират за отлагане на делото. Според закона за ВНС избраните народни представители получават статут на имунитет 5 дни преди свикването му. Прокурорът Великов се противопоставя и нарежда свидетелите да бъдат глобени и доведени насила още същия ден следобед, за да се даде ход на делото, преди да е влязъл в сила имунитетът. Въпреки това обаче хората не идват и заседанието се проваля, факт, квалифициран от обвинителя като "саботаж на процеса". Същият е отложен за 4 ХI3.  Тогава обаче в съда е внесено заявление от името на Тр. Кунев за освобождаване на основание чл. 96 и чл. 147 от Конституцията, като е приложено удостоверение
(№ 1901) от Държавен касационен съд, с потвърждение, че е избран за народен представител от Луковитска околия4. Би следвало да се очаква, че съдът ще изпълни безпрекословно конституционните разпоредби. Нищо подобно. Този състав, подбран специално за случая, е необикновено старателен в изпълнение на възложената му задача.Той иска разрешение от ВНС за продължаване на делото и съденето на подсъдимия със следния мотив: "В дадения случай подсъдимият Трифон Кунев Бояджиев е обвинен за престъпление, по което наказанието е Смърт или доживотен строг тъмничен затвор, най-тежкото наказание, предвидено по нашите закони."5 Ето каква присъда са готвели блюстителите на закона за автора на "дребните камилчета" и само обстоятелствата им попречват да осъществят жестокия замисъл. Така процедурата не приключва, а временно е спряна - за да изчака развоя на събитията. Управниците изчакват влизането в сила на Парижкия мирен договор (15.IХ.1947 г.). В откровенията на мин.-председателя Кимон Георгиев "опозицията е пропуск към мирната конференция в Париж"6. Дотогава само се преструват на демократи, съблюдаващи някакви законови норми.

На 8 ноември 1946 г. името на луковитския избраник прозвучава мощно при откриване на Шестото ВНС. Стотината депутати от опозицията скандират: "Освободете Трифон Кунев! Дайте свобода на Трифон Кунев!", а Никола Петков, станал на крака, извиква:"Това е позор за едно Велико народно събрание!"7 Едва тогава в прокуратурата се получава писмо-разпореждане от Председателя на ВНС, Васил Коларов, че Трифон Кунев трябва да бъде освободен.8 След 140 дни, прекарани в килиите на Централния затвор, скандалният автор на прочутата вестникарска колона излиза на свобода и влиза в Народното събрание. Когато на II заседание той се появява в залата, посрещнат е със ставане на крака и овации от своите другари. За кратко. Не след дълго ще мине обратно по същия път.

Следва


 1. Папка на II съд № 4609, л. 2-4, Обвинителен акт по преписка № 15266/ 46 г. на прокурорски надзор при Софийски областен съд.17 юли 1946 г. Архив на МВР.горе

 2. Вж. Шарланов, Д. Мешкова П. "Българската гилотина". С., 1994.горе

 3. Папка 4609, II съд. л.27- 46. Архив на МВР.горе

 4. Пак там , л. 47 и 48.горе

 5. Пак там, л. 49.горе

 6. Вж. Шарланов, Д. "Тиранията". С., 1997, с.116горе

 7. "Да живее свободата- долу диктатурата!", НЗЗ, бр. 180, 8.ХI. 1946 г.горе

 8. Пак там, л. 52.горе

Българската литература

© 2001 Литературен форум