Литературен форум  

Брой 5 (489), 5.02.2002 - 11.02.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Цвета Трифонова

Досие "Камиларя" - 1925-1954 г.

 

Продължение от брoй 4

 

Всеки от 15-те аноними участва в големия сюжет на репресивната сага, най-малкото има ролята на посредник между държавата и гражданите, следейки пречупването на събитията и социалните промени в човешкия контингент, в конкретната личност. Те въвличат в обсега на политическия шпионаж широки кръгове и хора, само поради това, че са в контакт със следения. Като цитира мненията на "обекта" или на други лица, агентурата документира скрития, подмолния дискурс на обществените настроения. Едновременно с това всеки от тях с деянието си съгражда и собствената си драма. Вътре в досието "Камиларя" е вграден любопитен подсюжет с реалното име на Никола Стефанов Чолаков, член на бившия ЗМС, който се изживява и като писател. Литературният му псевдоним е Красноселски. Ентусиазираният земсист се ползва с доверието на стария литератор и често му носел в дома на Д. Кьорчева свои съчинения за мнение. Тр.Кунев сигурно е насърчавал несръчните съчинителски опити на младия съпартиец, още повече, че се запознава с него в Сливенския затвор. Човекът също е преминал през всички кръгове на тиранията - съдилища, Богданов дол, Сливенски, Ловешки и Пазарджишки затвори. Той обаче си има близък приятелски кръг, в който влизат и агентите "Сашко" и " Тончо", натоварени да го разпитват и донасят всичко за разговорите му с Трифон Кунев. Най-близкият му приятел, според думите на Чолаков, е бил П. Толев, вероятният "Сашко". За по-сигурно ДС внедрява при суетния поет и "любовница" с агентурно име "Таня". При това Чолаков-Красноселски също е "обект" на ДС по оперативна разработка с профаниращо название "Чукундури", има си и собствено досие с код "Драскач". Тези шифровани имена са лингвистичен символ на разклонената мрежа, оплела като паяжина живота и съдбите на хиляди хора. Езикът на профанния свят, на насилието и бруталността е може би най-точна психосоциална характеристика на комунистическата репресивна системата. Друг език тя просто не може да има.

Чолаков е в обектива на службите, където и да се появи, още повече, че не проявява никаква предпазливост в общуването с различни хора. Човекът е с холеричен темперамент, прям и невъздържан. Видях го. Като ентусиазиран николапетковист и чистосърдечен графоман, бил е снизходително обласкан от човеколюбието на писателя. Затова се оказва ценен източник на информация за тайните служби. И досега у него се намират скъпоценни лични вещи и най-важното - личните документи и писма на Тр. Кунев, срещу когото неволно е издайничел1. Дори след 47 г. не желае да ги покаже на никого, а и сам не знае какво да прави с тях. Навеки поразен от параноята на страха, продължава да се пази от агенти и шпиони, дори и мен ме подозираше, че съм специално изпратена от някого. Тази тягостна история разкрива механизмите на тоталния шпионаж около големите български творци. Шпионската централа успява да се вмъкне в най-вътрешния и интимен кръг на индивида, за да черпи сведения направо от извора. Разказвам епизода, защото зад битовата му фасада се крие знаково-семиотичен елемент, илюстриращ как политиката агресивно се вклинява в деликатни междуличностни контексти, как взривява и маргинализира социалните и психологически фундаменти, върху които се съграждат основите на общността - ритуални отношения между учител и ученик, приемственост между поколенията, съкровени привързаности, доверие и общи идеали - все неща, без които е невъзможно и неминуемо се разпада човешкото общежитие. Изводът е, че нищо не остава неомърсено и непрегазено в името на някаква "ирационална" сигурност на тоталитарната държава. В параноичния си страх от насилените поданици тя се стреми да контролира мислите и емоциите на "обектите", прониква в личните им тайни, чак в ложето им, не за да намери там нещо заплашително спрямо сигурността, а напротив - за да се увери, че няма нищо читаво, свободно и оптимистично в преломените души, изтърпели кошмара на концлагери и затвори. Тогава се отчита пред самата себе си, че си е свършила добре работата.

Сюжетът с агентите е крайно интересен - 7 от тях работят по ЛАР "Камиларя" само през 1951 г. - кръжат в орбитата на писателя, по неговите стъпки, около и в квартирата му. Ръководи ги оперативният разузнавач Чутурков - с име, абсолютно тъждествено на длъжността, която заема. Чутурков едва ли би могъл да стане лекар, артист, инженер или художник. Предопределен е от името и произхода си да върши мръсната работа на властта. Тя се нуждае от все повече чутурковци, защото чутурковщината е явление на новото време, както чардафонщината и байганьовщината в края на XIX в. От доносите им научаваме мненията на писателя за различни международни и вътрешни събития - смъртта на Сталин и Г. Димитров, световната политика и Студената война, положението в страната, натиска върху интелигенцията и върху оцелелите дейци на БЗНС, за процесите против католиците и пр. Тр. Кунев вижда накъде вървят нещата в международната политика и вече не вярва, че американци и англичани ще предизвикат нова война заради поробените източноевропейски народи. Смята, че българският народ има още много да пати и че ако се реши сам да си извоюва свободата, БЗНС ще победи, но ще се дадат много жертви. Смятал, че ще се стигне до мирен живот и помирение между двата свята. (аг. Тончо, 1953 г.) С политически въпроси го провокира агентът "Евгени" - явно е доверено лице в земеделския елит, защото донася и за Светла Даскалова (че слуша редовно западните станции) и Анастасия Стойчева, тъщата на Гемето, от която се осведомява за писма и вести от изгнанника Г. М. Димитров и за неговите деца, т.е. за днешната госпожа Мозер. "Лидия" пък проучва връзките и познатите на Тр. Кунев, достига до Ана Кирил Христова, дъщеря на поета Кирил Христов, която "обектът" посещавал, уж му била любовница. Агентката "Ружена" е актриса от Народния театър, тя цитира изказването му по актуално театрално събитие, свързано с обструкции на българска пиеса, за което Тр. Кунев казал: "Всеки български писател трябва много да мисли, защото иначе може да си направи ковчег и да се погребе"2. В досието се намира и графична схема на контактите на Камиларя с негови съмишленици и приятели. Между тях са Неделчо Атанасов, Ив. Пълов, Ник. Чолаков, Д. Кьорчева, Виолета Стоянова, Ана К. Христова. За всички тези хора моментално се правят справки: какво е положението им, проявите, биографията и пр. За информатор-квартирник е използвана другарката Радивоева, съседка в кооперацията на ул." Раковски" 120, която има за задача да следи посетителите при Кунев и Кьорчева. Агентът "Сеул" донася за посещенията на обекта в църквата на дъновистите. Всяка година се правят нови оперативни планове по ЛАР "Камиларя". През 1952 г. разузнавач Тутулов сменя Чутурков, който не бил постигнал очакваните резултати, т. е не е установил вражеска дейност от страна на Кунев. Очаква се новият оперативен шеф да открие такава. Неговият секретен план с гриф "строго поверително" включва допъл-нителни мероприятия - напр. техническото "Панега"- за прихващане на кореспонденцията в продължение на 6 месеца, набиране на квартирни информатори, а също така и крайно занимателното мероприятие "БРАДА"3 за външно наблюдение от щатни агенти на ДС. То трябва да изпълни следните задачи:

Да се установят всички, с които се среща в квартирата си и извън нея.

Да се установят местата, които посещава.

Ако лицето напусне София, наблюдението да продължи и да бъдем уведомявани.

Обекта да се работи под псевдоним "Брада".

Да се поддържа връзка с кап. Данчо Йорданов, началник отдел "николапетковисти", 8.II. 1952 г. София.

В шпионския сюжет стават необичайни неща - обектът Трифон Кунев става необичайно предпазлив, с изострена от годините проницателност улавя клопките и двуличието и успява да неутрализира някои от провокаторите. Предпазливостта му проличава от доносите, където се цитират думите му. Например пред "Балкан" (9.III. 51 г.) е казал, че "не трябвало да се прави нищо, защото винаги ще се намери някой провокатор, който ще провали всеки опит за каквато и да било работа и че нямало защо да се жертват хората". Пред агентката "Лидия" афишира, че сега е "ляв и ако комунистите се окажат в отбрана един ден, той ще отиде при тях"4. Ако"Лидия" и "Балкан" са имали малко ум, то трябва да са разбрали, че са разконспирирани и че Тр. Кунев знае кой стои пред него и как трябва да говори. Така стоят нещата и с агента "Тончо", пред когото старият демократ, понесъл толкова мъки заради убежденията си, заявява, че "комунистическия строй плюс по-голяма лична свобода - това е нашата цел". Ако е знаел, че тези мисли ще бъдат отнесени където трябва, то е постигнал целта си - агентурата сама се компрометира в очите на своите началници. Старият политик е нащрек, но други хора попадат в капана, най-често приятели, които го посещават. Така д-р Сарафов, дошъл да прегледа болния в квартирата му, вероятно предизвикан от провокатора, прави изказване, "че сме в робство и може би по-тежко от турското", докато Тр. Кунев не взема участие в разговора. Няма начин след такива думи известният столичен лекар да е останал извън "мрежата. По същия начин е "прихванат" и Кръстьо Ангелов, счетоводител в издателство "Народна младеж", бивш член на БЗНС, който пред агента "Острец"5 свободно изразява мислите си за "бандата на георгитрайковци" и затова, че сме "руска губерния". Сигурна съм, че след този донос в далечната 1951 г. К. А. е изчезнал от издателството и от счетоводителската гилдия изобщо. Може и да не е разбрал как и защо е станало това.

Следва


1 Иброявям видяното в дома на Н. Чолаков, за да се знае къде са част от архивите и реликвите на Трифон Кунев: пакет с писма и документи, снимки, кавалът на поета, сребърна табакера с позлатен монограм, гипсов скулптурен бюст на Тр. Кунев. Човекът живее със съзнанието, че тези неща му принадлежат и не позволява на никой да докосне архивите. Те го свързват предметно с името на големия българин и той мисли, че му осигуряват уникалност и историческа значимост. Все пак голяма е заслугата му, че е съхранявал цели 46 г.тези ценни реликви. Библиотеката на Тр. Кунев е унищожил, дал я на клошар, понеже навремето нямал квартира.горе

2 Досие, а. е . 212 л. 145-146.горе

3 Пак там, л. 134.горе

4 Досие, л. 134.горе

5 Пак там.Агентурно донесение от 6.III.1951 г.горе

Българската литература

© 2001 Литературен форум