Литературен форум  

Брой 12 (496), 26.03.2002 - 1.04.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

България и Русия днес

Антон Тодоров

Нашата дилема

 

Парадоксално е, че отново ни се налага да говорим за подобна дилема. През последните две години от управлението на ОДС мнението, че България трайно се е инкорпорирала в рамките на свободния свят почти не се поставяше под съмнение. Така нарушихме стратегическата максима, че е нужно винаги да се очаква неочакваното. Тази недооценка беше успешно използвана от московците, чиято политика към страната ни винаги е била белязана от иманентен антибългарски дух. И коренът на този дух не произтича от нищо друго, а от пълна антагонистичност между българския национален интерес и руските аспирации (не казвам руски национален интерес, защото руска нация не съществува, а и осмислянето на понятието "национален интерес" предполага минимална цивилизованост).

Нужно е да си дадем сметка поне за няколко базисни неща, правилното разбиране на които ще бъде недостатъчно, но задължително за измъкването от поредната руска хватка. Първо, трябва час по-скоро да се сложи край на предателското управление на Симеон Сакскобургготски, което придоби властта чрез инструментите на демократичната процедура, в условията на свободни избори, но на практика работи изцяло за интересите на Москва и напълно против българските национални интереси. Нещо повече. Това правителство е изцяло креатура на руската мафия, която от своя страна е на подчинение на руските тайни служби. Оттук по презумпция страната ни е лишена от всякакви възможности да постигне националните си цели във вътрешен и международен план. След като страната ни се превръща в полигон за руската организирана престъпност, как дори може да се мисли, че тя ще успее да реализира стратегическите цели на предишното управление.

Това управление непрекъснато дава знаци, които в НАТО няма да се колебаят как да разчетат. Москва се е мобилизирала да направи страната ни негодна за членство в пакта. От тази гледна точка политиката на правителството на Симеон Саскскобургготски, както и избирането на криптокомуниста Георги Първанов за президент на Република България са все неща, които са в пълен синхрон с интересите на господаря в Кремъл.

Силен дефицит на логика и здрав смисъл има и в често повтаряното твърдение, че това правителство трябвало да бъде крепено до ноември, когато е срещата в Прага, на която се очаква да бъдат поканени за членство в пакта нова група държави. Ако се има предвид, че при посещението си в страната ни преди две седмици председателят на Американския комитет за разширяване на алианса Брус Джаксън е казал на една от своите събеседнички, че шансовете на България да получи покана са десет процента, тогава какъв е смисълът това правителство да бъде крепено.

Получава се непреодолимо противоречие - предлага ни се да поддържаме нещо, което е абсолютно контрапродуктивно за постигането на националните цели. И още. Нали не смятаме, че хората, които ще вземат решението за поканването на България не разполагат с цялата достоверна информация за истинското положение на нещата. Кого се опитваме да заблудим тогава? Отговорът е - единствено себе си. Няма по-отвратително нещо в политическото планиране и прогнозиране от това да си въобразяваш. Не би трябвало и ние да го правим.

Българската литература

© 2001 Литературен форум