Литературен форум  

Брой 12 (496), 26.03.2002 - 1.04.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Франсиско де Кеведо
(1580-1645)

 

Предпочита просяшкото доволство
и безгрижие пред пищното
безпокойство на всесилните

   Пò ми се услажда в някой кът чорбата
и пълното с утайки и мушици вино,
отколкото трапеза с ястия най-фини
отвсякъде, и с отлежало вино, на богатия.

   Благословена да е дрехата ми простовата,
гърба закътва и не тегна безпричинно;
шивач не търся, ни широка пелерина:
че има не крадци в кълчища, а в позлата.

   Да пълня, че да усладя стомаха искам;
по-скъпото разменям за добре познато;
лулата ми и аз сме като Пирамо и Тисбе.

   Пò отпочиваш като гледаш, не като се мяташ;
захълца ли щастливецът, уригвам се наблизо,
разчита на съдбата той, аз - на лозата.

Превод от испански: Рада Панчовска

Българската литература

© 2001 Литературен форум