Литературен форум  

Брой 12 (496), 26.03.2002 - 1.04.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

ФОРУМ

Цветан Радославов, студент I курс,
Международен университет - Москва

За камъка и реката (за промяната)

 

Камъкът не се мокри, защото не е бил сух и няма да бъде сух, докато има река. Той няма друг изход, а реката следва определения й и определен от определеността й, живот. А като такава, тя следва определения си по неопределен начин път. Реката не би могла да тече нагоре, защото е река. Тя е една система, в която са разбъркани множество други системи и светове.

Хаос!... Хаос, който не би могъл да бъде разрушен (подреден), а ребусът, възникващ от това решен. Независимо дали сме съгласни, или не, реката си тече, екосистемата й също.

И без намесата на човека тя би останала, не би се променила. Евентуално след време може да се премести, да се промени (от малка голяма или обратно), но реката е обречена да съществува, дори и да се премести и да "избие" на ново място. Тя ще съществува, така както ще тече надолу.

Камъкът е просто част от реката, камъните са много. Ако реката се измести (при такива процеси на земната кора, нагъвания или вследствие климата), тя няма да минава през дадения камък, но няма да е река на същото място. Тя няма да спре, ще тече, но ще се е "преместила" и ще минава край друг камък, който ще е в същото положение на мокрота. Той ще бъде осъден на него (това си положение) така както реката на себе си и това да е жива. Да тече, да е в някаква симбиоза с другите светове около нея, да е съвкупност от много мокри камъни, през които минава вода и да тече надолу. Има ли река, която тече нагоре?

Каква безнадеждност за промяна. Сещам се за Сизиф и камъка му.

Дори при намеса на човека нещата няма да се променят, пак ще си останат същите, само мястото на реката ще се смени. Но и без човешка намеса след време това става. Промяна няма, а който я търси, е обречен на Сизифов труд.

Българската литература

© 2001 Литературен форум