Литературен форум  

Брой 12 (496), 26.03.2002 - 1.04.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Мария Станкова

Кой уби българската култура?

Криминално разследване

 

Продължение от бр. 11

 

Ал. Лилов:

Нека, но дайте да видим кого предлагате за награждаване.

Другарите комсомолци също са и йезуити. Предлагам списъка с имената на първите предложени за награждаване. Дали бихте посмели да отхвърлите някого?

Литература

Л. Левчев, Вл. Башев, П. Пенев (посмъртно)

Кино

"Сбогом, приятели" на Б. Шаралиев

"На всеки километър"

Музика

Тодор Попов - роден 1921 г. - песенен композитор - "Напиши писмо на граничаря", "Свири, хармонико" и др. (Песните не са лоши, но композиторът е бил към петдесетгодишен, когато са го предложили за младежката награда.)

Георги Димитров - роден 1904 г. - композитор (няма да му изчислявам годините)

Павел Герджиков - певец

квартет "Димов"

И така нататък - все младежи!

Задъхано вървим към края на седемдесетте години. Защо пък задъхано? Защото точно тогава се появи любимият ми израз: "Пари няма - действайте!"

И започна голямото действане! Ал. Лилов вече е успял да централизира парите на културата и да ги държи под контрол. От този момент нататък всички заебават гореспоменатата и се втурват да се спасяват поединично.

Димитър Каранджулов - среден кадър, зав. сектор "Панаири и реклама" при Министерството на външната търговия не е художник, но иска да направи изложба в Париж на свои "творби".

Да прави! - казва В. Коцев, след като се информира, че тъст на Каранджулов е акад. Хаджийолов и му е уредил всичко.

Пари ще иска ли? - информират се от отд. "Култура"

Няма да иска.

Да действа!

Ст. Кралев - инструктор, отговарящ за музикалните дейци. Пише, че Д. Тъпков се оплаквал от отношението към него в Дания.

Голям праз!

Ст. Кралев има и добри дела. Пише по заобиколен начин, че "Златният Орфей" е пълна издънка на родната естрада.

Интересно защо не го закриват? Изглежда, не гледат сериозно на този инструктор, защото знаят поговорката "Музикант къща не храни". Поговорката няма нищо общо с инструкциите, но тези на Кралев остават без последствия. Явно музикантите не са опасни за културата. Пък и самата музика не е заплаха. Чуеш нещо и го забравяш. Не стават музикални революции. Освен това Кралев докладва, че композиторите се изяждат помежду си. Ами да си се ядат.

Стига с тези седемдесет години!

Искам да ги запомня с нещо смешно. Веднага си го намирам пак там. В архивите.

Левон Балтаян - съветски скулптор - решава да произвежда в масов тираж настолни скулптури на Г. Димитров, но не успява да ги пробута на ведомствата у нас. Левон Балтаян е потресен! Обръща се направо към ЦК на БКП и казва: Какво става, другари? Предлагам ви Димитров за 6-15 рубли парчето, а вие не се редите на опашка!?

Настъпва суматоха. Хем срам, хем яд!

В. Коцев парафира молбата за откупка с "ДА", но добавя текст: да се откупят някои от скулптурите и да се съобщи на съветските другари да си приберат Левон, щото и ние имаме гладни скулптори.

В същото време се състои събрание на партийната организация при СБХ.

Христо Симеонов - инструктор - докладва: Смут сред художниците заради отхвърлените работи на В. Старчев - "Орфей" и Н. Майсторов - "Бригадирски ритъм".

Партийното събрание съвсем не било партийно, защото да вземе да стане Христо Танев и да попита: Кой е възложил на Джока Радивоевич паметник на хан Аспарух? Защо Лев Кербел прави паметник на Ленин, без да е одобрен от комисия? И защо Борис Караджа прави две фигури на Ленин в Русе? Ние нямаме ли си достойни за Ленин скулптори?

След него е станал Д. Остоич и съвсем е разкалял събранието с изказването си: "Ние да не сме някаква африканска страна? Какво е това нахлуване на чужденци у нас? И този арменец като обича Димитров, нека си го разпространява в СССР!"

Голям майтап са архивите!

Искам да се извиня, че не вървя хронологически по документите, но съм скарана с времето. За мене не е важно кое точно кога е станало, а дали изобщо е станало и защо. Искам също така да споделя с голямо огорчение, че всички имена, с които е израснало моето поколение, са влизали по един или друг начин в люта битка за място в редиците на средните кадри. Мисля, че точно по тази причина българската култура прилича на всичко друго, освен на българска култура. Жалко.

 

Уважаеми читатели, слушатели и зрители, сега е моментът да ви кажа една истина. Телевизията, радиото, вестниците и книгоиздаването не са никаква култура и нямат нищо общо с изкуството. Те са си чиста АГИТАЦИЯ И ПРОПАГАНДА!

Ако някой се изсмее и каже: знаем си, много ще сбърка. Нищо не сме си знаели.

Имате ли представа защо американците допускат телевизията да стане обществено достояние? (Тук не става дума за икономически, технологически и още всякакви постижения и придобивки. Не говорим за пари. Говорим за чисто психологическата страна на нещата.) "Има полза от телевизията и в друг аспект. Чрез нея американците ще се учат на красив живот и ще го пожелават" , е казано от един от идеолозите на Хари Труман още през 1947 година. Е, уважаеми, телевизията е трябвало да покаже на американската домакиня какво е красив живот и да я накара да съсипе пиещия бира каубой, докато той не й го осигури. Агитация и пропаганда на "американския начин на живот". Смешното е, че у нас този израз пристига цели тридесет години след изказването му. Тогава когато в Америка вече е излязъл от употреба. Самата телевизия доста се забавя, но все пак прескача "желязната завеса". Малка справка : първата кутия със "син екран" е открита в 1911 г. в Германия. През 1936 г. ВВС започва редовни телевизионни излъчвания. През 1947 г. телевизията масово навлиза в американските домове. И не излиза! На американците не им се дава възможност да културничат. (Колебах се дали да не вземем да пострадаме заради американската култура, но се отказах. Да си плачат сами. Освен това, какво ни интересуват американските убийци на култура, когато те просто нямат такава собствена. И им личи.) Да се върнем у нас. Тук е интересното. Българският трудолюбив народ преминава на петдневна работна седмица. Българската жена, труженичка и майка, трябва да знае не как да си почива, а как да възпитава семейството си. Защо точно жената? Защото тя държи мъжа за пояса и І е тръгнал да прави революции или да пие, тя го връща към правия път с думите: "Не се прави много ербап, щото Пешо вече го приеха в Партията и си купи "Варшава", а ти още си обикновен мухльо!" А защо обикновеният мухльо да работи по пет дни, вместо по седем? (Това е, за да не говорят враговете за жестока експлоатация на човешки труд при социализма.) Вижте сега кое е смешното: "От горе" се спуска решение за осмисляне на почивните дни. За какво става дума? Става дума, че българинът ще си седи вкъщи от петък следобед до понеделник сутрин. Някои ще си ходят на село. (Тогава те бяха малко.) Другите граждани, особено седящите в София, ще се събират уж да ядат и пият, а всъщност ще си приказват, защото няма какво друго да правят. И както си приказват, току виж им дошли мръсни, предателски мисли в главата за саботиране на строя. (Малко прилича на приказката за нероден Петко.) Не е ли по-добре да им се пусне телевизия (домашно занимание), която да насочва опиянените мозъци във вярната посока? Ми по-добре е, разбира се. Ето я идеята. Сама по себе си тя не е лоша. Да "зяпат" нещо хората. Да им се движат картинки пред очите, но и глас да се чува.

А сега да видим какво прави от идеята средният кадър?

Съветски петък! Това прави.

Но преди да стигнем до съветския петък, толкова работа се е свършила, че обикновеният човек направо може да потъне в срам. Как се е грижела за него партията и нейният среден кадър! А той - какъв неблагодарник е бил!

На 5 ноември 1974 г. ЦК на БКП сформира отдел "Средства за масова информация", защото е осъзната нуждата от "единодействие на цялата система за масова информация. Нужен е един подход" и един човек - инструктор, който пък да следи да не кривне някой от пътя.

Основните задачи на отдела са:

- основен канал за разпространение на духовните цели;

- да не се набляга на пропагандата(!!!)

- всички да се назначават от отдел "Кадри" на отдел "Пропаганда и агитация" на ЦК на БКП;

- да се подпомага ръководството на партията чрез печата, радиото, телевизията, книгоиздаването и кинохрониката;

- да се насочват изброените да работят за идеите на марксизма-ленинизма и усвояването им като мироглед от трудещите се, да се изграждат всестранно развити личности и борци за социализъм;

- духовната сфера да се превърне в "кръвно дело" на целия народ;

- да работи срещу буржоазната идеология;

- да наблюдава работата на Комитета за телевизия и радио, комитета за печата, СБЖ, БТА, централните всекидневници, списания, системата на окръжния печат, местния печат и факултета по журналистика.

Това първоначално ми се видя много скучно, но като прочетох внимателно, искам да ви обърна внимание на някои важни моменти:

- хем да е основен канал за разпространението на идеите на социализма, хем да не е пропаганада;

- хем да не е пропаганда, хем всички да се назначават от отдел "Кадри" на "Пропаганда и агитация";

- хем да се създават всестранно развити личности, хем да са борци за социализъм.

Ами номерът с "духовната сфера - кръвно дело на целия народ"! Ясно! Ще се мре, братя, за пустия социализъм! Направо са ни подготвяли гилотината!

И защо ви обръщам внимание на тези явни противоречия? Защото точно те са отговор на въпроса: Защо падна социализмът? Отговорът е: Той не е паднал.

Говорила съм с толкова много специалисти и разбирачи, изслушала съм и съм изчела обясненията на социолози, политолози и всякакви. Всички твърдят, че причините за падането на социализма са чисто икономически. Добре. Ама нещо не се връзва. Не е реално един Съветски съюз да изнесе почти сам цяла Втора световна война на гърба си и да победи на всичко от горе (без да е бил в блестящо икономическо състояние), а изведнъж една система да си се срути от горе надолу (точно като сградите на търговския център в Ню Йорк).

Следва

Българската литература

© 2001 Литературен форум