Литературен форум  

Брой 12 (496), 26.03.2002 - 1.04.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Стилиян Иванов

 

За
(подаряване на букета )

За земноводния човек със водорасли във косите
и за човека - грозд, отгледан от лозите,
за кучето - човек след пролетното стадо,
за непознатия човек от мойто огледало.
За тъжния човек със много във очите,
за лунния, безкръвния, синеещ сред звездите,
за ореха и лешника и за вулкан и руда,
за Йеронимус и Магрит, за теб... и всичко друго.

(В букета спи човек. Тихо, да не го събудим.)


Винена поляна

Сварог долу, а Селена горе: на езическа поляна
легнали в тревата хладна покрай огън млад, китарен,
нищо, че дъждовник може върху ни да пролази,
само мечка да не ни настъпи, че ще ни премаже.
Огънят с дима си пише любовта си към звездите,
думите едва му сричам - пълни са с мъгли очите,
пълна е с мъгла главата, с пух - краката и ръцете,
и луните ми са много, и звездите ми кокетни...
Вулканичното червено в ганимедови бутилки
заедно с планински хлад, остър дим и дъх на билки
думи луди, луди думи във гърлата ни налива
и щастливи за Дионис жертваме парче сланина.
С въглен палиме цигари, теглиме с дима жарава,
и искри над нас прелитат, метеори преминават...
И конете се поспират посред нощната разходка
и учудено се взират в нас, гласовитата находка.
Във слуха им ние щедро вливаме слова и песни :
"Дай насам!", "Червено вино...", "Помниш ли я?", "Да, бе...", "Лесно.",
"Ех, да му...", "Какво ще кажеш?", "А пък тя...", "Наздраве!", "Става"...
Но съвсем не ни разбират и нататък продължават.
Вече даже и самите ние трудно разговора водим,
но разбираме, че няма вятър, който нас да ни събори,
няма дъжд да ни удави, ако ли върху ни плисне...
Утре слънце пак ще грее, над селцата долу, в ниското.

Българската литература

© 2001 Литературен форум