Литературен форум  

Брой 12 (496), 26.03.2002 - 1.04.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

АПЛОДИСМЕНТИ

Ваня Георгиева

Не занаят, а мечта

ВЧЕРА

"Наричахме я с обич майката. За мен тя е символ на най-голям талант като артистка, хореографка, художествен вкус, култура, всеотдайност. Благодарение на нея, на организираните по нейно време турнета Националният балет получи паспорт за Европа. Златните години за балета са свързани с името й. Правеше не само незабравими големи постановки, но и разкошни танци в различни оперни спектакли. Вмъкваше така майсторски танцовата лексика в драматургическото действие, че го осмисляше по новому. Танците й в "Садко" бяха високо оценени по време на гостуването на операта в Неапол."

Всичко това прие вместо визитна картичка да изрече балетната критичка и поетеса Анна Александрова за 90-годишнината на Нина Кираджиева.

 

Нина Кираджиева- Госпожо Кираджиева, малцина знаят , че името ви е Надежда, повече от 70 години ви наричат Нина.

- В далечната 1927 г. постъпих в школата на основателя на българския балет Анастас Петров, тогава не бях навършила още 16 години. Една от колежките не искаше да ми казва Надежда, а се обръщаше ту с Надина, ту с Нина, тъй си остана и до днес.

- Макар че Надежда е толкова хубаво име-символ. Без надежда закъде сме в живота?

- Така е, надеждата крепи света. Днес особено е нужна надежда за хората на изкуствата.

- За вашите характерни героини, за постановките ви са изречени толкова много хвалебствия. Колко роли оставихте като еталон на родната сцена?

- Много бяха, много. Изтанцувах всичко, което по мое време бе в репертоара. Удоволствие бе да играя в постановките на Анастас Петров, дори в отделните номера, които правеше. Първата ми голяма роля бе Одилия.

- Черният лебед.

- Именно Черният лебед от "Лебедово езеро", но в една много интересна версия на югославска хореографка (забравих името й), завършила в Германия.

- Коя от двете - Одета, Белият лебед, или Одилия повече харесвахте?

- По-дръзката, по-предизвикателната, Одилия. Така беше решила образа хореографката от Югославия - като съблазнителен, фатален образ. Одилия, дъщерята на злия гений Ротбар, според режисьорския замисъл от 1936 г. имаше за задача да съблазни принц Зигфрид, да го плени, зароби, за да забрави Одета - Белия лебед, символ на красотата, мечтата.

- По ваше време излиза премиерата на първия български балет "Змей и Яна". Вие ли бяхте първата Яна?

- Не, тогава все още бях в кордебалета. Надя Винарова бе Яна на премиерата. Когато по-късно и аз направих Яна, един от диригентите на операта казваше на всички: Елате да видите Нина Кираджиева каква Яна е. Което за мен, младата балерина, бе голям комплимент. Обичах например и партията от "Момичето и смъртта". Друго несравнимо удоволствие бе да излизам на сцената в известната (като музика) ръченица на Петко Стайнов.

- След повече от седем десетилетия, отдадени на прекрасното изкуство, бихте ли споделили къде се крие неговата магия, покоряваща неизменно и изпълнители, и публика?

- Как да ви кажа, как да го обясня? Магия е, магия. И като всяко тайнство, особено музикално-сценично, трудно обяснимо е. Аз самата неусетно бях омагьосана от балета, той стана моя съдба. Мечтаех да съм драматична артистка, а посветих живота си на изкуството, вдъхновено от жрицата на танца Терпсихора.

- Най-хубавият ви спомен от тия толкова много достойни, всеотдайни години?

- О, много са светлите спомени, как да отделя един или друг. И Зарема от "Бахчисарайски фонтан", и Демна от "Нестинарка" (либретото е по чудесния разказ на К. Петканов), всичките ми героини все радост ми носеха. Спомням си след премиерата на "Нестинарка" как авторът й, композиторът Марин Големинов ми каза: "Нина, ти надмина моите мечти, вижданията за образа на Демна". Хвалба е, не ми е удобно да повтарям, но оценката на Големинов бе за мен окриление.

- Демна ли бе голямата ви гордост?

- Гордост в какво, че в тази роля някак си като че имаше съчетано всичко, към което се стремях, търсех. Много драматична, много емоционална роля бе Демна. Имаше всичко в нея - и любов, и разочарование, и фанатизъм на жрица на огъня. И накрая всеотдайност. Впрочем "Нестинарка" поставих по-късно в Чехия.

- Връщате ли се на сцената понякога в сънищата си?

- Много години минаха от началото, когато в балетната школа на А. Петров срещнах очарованието на нашето изкуство. Навърших 90 години и толкова неща ми се случиха наяве и насън. Друго преживяване, макар и като съновидение, е да се връщам към младостта, когато българският балет израстваше с нас и ние с него (първата балетна постановка, осъществена у нас, е "Копелия" през февруари 1928 г. - б.м. В. Г.). Днес сила в живота ми дава възможността да се занимавам с публицистика, участието в балетната фондация, в конкурсите.

- Преди шест години именитият румънски балетист-хореограф Олег Дановски, когато поставяше за втори път на софийска сцена "Лебедово езеро", подчерта: "България има едно нещо, с което трябва да се гордее, никога да не погубва Международния балетен конкурс във Варна".

- Неповторим е този конкурс, никъде по света не са го достигнали. За много чуждестранни участници вече четири десетилетия като се каже, че са лауреати от Варненския конкурс, завесите на най-големите световни сцени се отварят.

- Защо точно в България се роди уникалният конкурс?

- Не зная. В началото на 60-те години на миналия век нямахме голям балет. Но може би са се намерили истински творци, решили, че именно с конкурса ще се даде тласък на нашето изкуство. И той действително се отрази благотворно на развитието на българската балетна школа.

- Има ли тайна в артистичното, житейското ви дълголетие?

- Тайната е в творчеството. И в горенето на сцената. А тя, сцената ме научи, че трябва да се твори с любов, с любов всичко в живота да правим. С любов и всеотдайност. Изкуство, особено голямо, не се прави така просто, без любов. Не усетих как излетяха 90 години. Радвах се на динамичен живот като изпълнител, сетне като педагог, постановчик, ръководител на балета на Софийската опера. Отдадох всичко, което носех в себе си.

- За юбилея Националният балет ви посвети спектакъл на "Лебедово езеро".

- Благодарна съм на младите, дето ме зарадваха с чудесното представление. Доволна съм от младата смяна, която откривам днес на софийска сцена, значи традицията е жива. Чудесни бяха и дебютантът в главната роля на принц Зигфрид Виктор Колдамов, а и Одета-Одилия на Дарина Бедева-Канева. Не само на тях, на всички млади български балетни дарования пожелавам преди всичко да обичат изкуството си, да му се отдават с много обич. Трудно изкуство е. Не му ли служиш всеотдайно, не се ли поддържаш във форма всекидневно, загубва се оная искра ли, магия ли да го наречем, не зная.

Неведоми са пътищата на спомените, които без връзка с вашия въпрос в момента ме връщат към минали турнета. Едно от тях, когато бях директор на балета, в Цариград бе злополучно, защото безпричинно задържаха костюмите ни. Да се чудиш как да облечеш артистите, за да я има красотата, покоряващото сценично очарование. Хубаво е, че след злополучния гастрол (все пак всички се представиха блестящо) имахме цял месец невероятен успех в Испания с четири големи наши постановки. Испанците толкова ни харесаха, та пожелаха допълнително да им покажем второ действие от "Лебедово езеро". Веднага изписаха от Италия костюми само и само българският балет да танцува. Какво по-голямо признание за нас. Навсякъде публиката ни посрещаше изправена на крака, с цветя обсипваше любимците си. Изписаха се безброй суперлативи за артистите от България. Огромен успех имахме и в Италия, Монте Карло. Поканиха ни за второ, вече 45-дневно турне в 19 града на Испания. Като млада танцувах Зарема в "Бахчисарайски фонтан", но имах възможността да поставя по-късно този балет в София. В хореографския ми репертоар между другото са и "Тривърхата шапка", "Мирандолина", "Жар птица". "Лауренсия" бе дипломната ми работа при завършване на балетна режисура в ГИТИС - Москва.

Ето така в моето летоброене посветих на балета 75 години от деветдесетте.

 

ДНЕС

Световната премиера на балета "Гето" на именития италиански хореограф Марио Пиаца на 16 март препълни залата на Софийската опера. Балетното чудо сътвориха с много професионализъм авторът (той е и режисьор-постановчик), художничката Петя Стойкова, премиерсолистите Дарина Бедева, Росен Канев, Мария Илиева, Владислав Маринов, кордебалетът и със специалното участие на оперната директорка г-жа Христина Ангелакова и цигуларят Николай Петров.

Гето и днес откриваме навред по света, констатира Марио Пиаца, усвоил тайните на класическия танц от българина Антони Узунов в Италия. И макар че баща му е роден в гетото на Рим, не е замислил биографичен балет, а интригуващ отговор с езика на модерните техники срещу религиозната, културна, социална сегрегация от вчера и днес. Чрез всичко, случващо се на сцената, подсказва на изпълнители и публика да се опитат да повдигнат бариерите на недоверие, страх, егоизъм. На фона на музикален колаж от популярни мелодии Клезмер, аранжименти на Горан Брегович, еврейски, цигански песни на сцената буйно се разгръща вечната като света притча за любовта и надеждата. Десетминутните аплодисенти накрая за постановъчния екип, бисовете за солистите и ансамбъла заслужено поставиха отлична оценка на световната премиера на "Гето". Сред видните гости в театъра се забелязаха не само представители на посолството на Израел. "Гето" впрочем вече е балетно събитие благодарение на дарителския жест на Европейската асоциация за еврейска култура (Лондон), а премиерата е под патронажа на Негово превъзходителство посланика на Израел г-н Емануел Зисман. Първите премиерни представления недвусмислено подсказват, че "Гето" ще донесе на създателя и изпълнителите горещ прием и в други страни не само в Европа, ще привлече нови почитатели на българския балетен талант. "Гето" е отворен спектакъл за най-широката публика, за млади и белокоси, за търсещите новия, модерния съвременен балет. Да се надяваме, че за дълго ще остане в репертоара на театъра.

 

На 31 март с гала спектакъл в Националната опера ще се отбележи 125- годишнината от премиерата на прочутия балет "Лебедово езеро". В главните роли на Одета-Одилия и принц Зигфрид излизат Мария Илиева и Росен Канев. В юбилейния балетен празник ще им партнират Вл. Маринов, Й. Кръстев, солисти и ансамбъл.

Българската литература

© 2001 Литературен форум