Литературен форум  

Брой 12 (496), 26.03.2002 - 1.04.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Веска Гювийска

 

Трима в любовта

 

Те бяха трима в любовта - Бог-Отец, Бог-Син и една жена. Бог-Отец обичаше жената повече от сина си. Бог-Син й прощаваше греховете. Жената не можеше да избере: Бог-Отец беше строг, но справедлив като баща. Бог-Син още ходеше по водата. Дали любовта не е гълъб, мислеше тя и хранеше Светия дух направо от ръката.

 

 

Майка на кръста

Аз и Отца ми сме едно. Като всяка бездетна Богородица съм бременна с Христос цели тридесет и три години на своето бездетство.

Когато стане на тридесет и три, Христос ще разпънат на кръста и преди да умре, ще се отрече от своята майка.

Защото какво е бездетната жена, Господи, ако не майка на кръста.

 

 

Градината на мама

Времето е градината на мама. В нея всичко се случва, защото вече се е случвало. Първо засаждаш и дълго поливаш с шепи. Само шепите пропускат времето на сладостни капки.

Най-хубавото време в градината е събирането на време - съвършено като грозд. Мама го докосва с пръсти. В прозрачното мехурче вече виждам бъдещия грозд и косовете, които времето кълват ли, кълват до последния грозд.

 

 

Пейзажите на любовта

В пейзажите на любовта природата отсъства. Тя е зад кадър. Отсъстват и хората - те са встрани. Бог отсъства, защото е направил света за другите.

В пейзажите на любовта има едно бездомно куче до подлеза, акордеон (още ли свири), бели сандали (в магазина отсреща), паство от гълъби и един-единствен чадър в тълпата.

 

 

Циганинът със златния зъб

Циганинът има златен зъб. Коремът му е издут като на риба, бременна с песни. Свири по сватбите, докато младоженците останат сами с рибата, бременна с песни.

Рибата ще насолят през зимата, нали е златна, ще им стигне за цял един живот. Не знаят какво да правят с песните на циганина със златния зъб.

 

Изчезване

По времето на моето изчезване в думите не срещнах никой. Само думи.

По времето на моето изчезване в тебе, не срещнах никой. Само себе си.

По времето на моето изчезване във времето не срещнах никой. Само време.

 

 

Чай в пустинята

Чаят в пустинята има цвят на пустиня. Докато отпивам скъпоценните глътки, виждам в далечината Христос как изкушава камилата, на сърцето. Керваните виждам натоварени с мисли на път през пустинята. Виждам Борхес, който променя Сахара, но не променя пустинята, защото като него е сляпа.

Всяка прашинка в пустинята е пустиня на времето и чай, който има цвят на любов.

 

 

През цялото това време

През цялото това време докато дъвчеш и се любиш с друг, пускаш кранчето на тоалетната, разсеяно гледаш сутрешния вестник, цигарата угаснала, късните новини с революциите и абортите, с идването на Христос, пропуснеш Апокалипсиса, сътворението също, защото отдавна вече си ги преживяла през цялото това време, докато обичаш един-единствен мъж.

Из подготвената за печат стихосбирка "Един поет по-малко"

Българската литература

© 2001 Литературен форум