Литературен форум  

Брой 12 (496), 26.03.2002 - 1.04.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

България и Русия днес

Явор Дачков

Да се излекуваме

 

Отношенията на България с Русия никога не са били здравословни. Преди 89-а година руските амбиции бяха да ни превърнат в съветска република. Това едва не стана официален факт. Преди години бяха изнесени документи, според които такова присъединяване е било сериозно подготвяно. Неофициално България беше съветска република, а на Запад доскоро най-често употребяваното определение за страната ни бе "най-близкият от бившите сателити на СССР". Комунистическата диктатура бе наложена на 9. IX. 1944 г. от съветските служби (за това свидетелства бившият офицер от КГБ Олег Калугин в прочутата си книга). Георги Димитров стана народен представител в българския парламент като съветски гражданин, а съветските офицери от службите за сигурност имаха безпрепятствен достъп до цялата информация от България. На практика България следваше процесите в бившия СССР. Сталинските репресии, ерата на застоя, гласността и преустройството, дефицитът в социалистическите магазини, грозотата на социалистическото строителство, сивотата на живота, бяха механично повтаряни от българските партийни и държавни ръководители. Дори моделът на посткомунистическия преход към демокрация беше направен по съветски образец. Същият хаос със собствеността, същата криминализация на икономиката, същото превръщане на бившата партийна номенклатура в стопанска, същото източване на пари чрез пирамиди и банки, същата олигархичност на управлението. Разбира се, тук това се извърши в много по-малък мащаб, но при първия по-сериозен опит България да скъса с този модел (имам предвид управлението на ОДС в периода 97-2001-ва) бе активирана невероятна съпротива. Днес почти няма съмнение, че целият царски водевил бе изпълнен не и без участието на руснаците. Косвени доказателства за това има достатъчно. Най- красноречиво си остава арогантното поведение на висши руски политици, които посетиха България през последните месеци, и които си позволиха да вземат отношение по българската политика и кандидатурата ни за НАТО. Българското правителство и българският премиер не реагираха. Вместо това те опростиха огромни средства от руския дълг към България и дадоха на руска фирма да модернизира по натовски стандарти българските самолети "МИГ". Всичко това бе съпроводено от дитирамби за необятните руски пазари и лошите български предишни правителства, които са разрушили връзките ни с Русия. Само че фактите говорят друго. Необятните руски пазари са колкото една средна европейска страна като Белгия или Холандия, а българо-руските икономически отношения бяха прекъснати по инициатива на Русия. Именно руската страна предложи разтурването на СИВ, а след това почти затвори пазарите си за български стоки като сложи на най-привлекателните от тях непосилни мита. Въпреки всички исторически беди, които Русия ни донесе, българите остават като че ли най-привързаното население към тази страна, а мнозина от тях направо си работят за нея. Това няма разумно обяснение. Както няма разумно обяснение и фактът, че в 2002 г. в центъра на Москва лежи труп, пред който има почетен караул и чакащи за поклонение. Това е болест. И тази болест се пренася върху нас.

 

На 20.03.2002 г. в залата на БТА, по инициатива на вестниците "Про и Анти", "Литературен форум", Сдружение "Родна реч" и издателство "ПАН" бе дадена пресконференция на тема "България и Русия днес". Изказаха се проф. Георги Бакалов, проф. Пламен Цветков, Амелия Личева, Божидар Кунчев, д-р Петер Юхас, проф. Михаил Огнянов. Поради невъзможност да присъстват бяха представени изказванията на Явор Дачков и Антон Тодоров, които публикуваме.

Българската литература

© 2001 Литературен форум