Литературен форум  

Брой 14 (498), 9.04.2002 - 15.04.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Болежка на редактора

Тази мръсна дума "политика"

 

Слави Трифонов и Бойко Борисов са "личностите от историята", които са пример за българските деца на възраст от 14 до 18 години. Това през изминалата седмица показаха резултатите от проучването на фондация "Фридрих Еберт". На въпроса "Избройте трима престъпници?" децата масово отговарят: "Осама бен Ладен, Богомил Бонев и Иван Костов". А запитани кой е патриарх Евтимий, твърдят: булевард.

Някак свикнахме при подобни печални събития, защото резултатите от анкетата в столичните училища определено е печално събитие да се питаме "Кой е виновен за това?". Но, може би, по-правилен въпрос би бил "Защо се случва това?". Защо патриарх Евтимий е булевард донякъде има свой отговор --учителят не е разказал урока ефектно, на учениците им е било скучно, татко и мама вечер си говорят за бизнес и т.н. На това защо Бойко Борисов е пример за подражание също може да се намери логично обяснение. Защото преследва и лови лошите. Като във филмите. По физиономия има далечна прилика с Пиърс Бронсън и владее карате. Нормално. Как обаче Богомил Бонев и Иван Костов са станали конкуренция на Осама бен Ладен си остава загадка. Освен ако не си признаем с ръка на сърцето, че никой - нито родители, нито учители, нито медии, не коментира по достъпен начин пред децата онова, което те всяка вечер гледат по телевизията и което четат във вестника на баща си. Възможно ли е дете да влезе в клас и да попита: "Госпожо, преди да ни разкажете за "Под игото", искам да попитам защо, след като г-н Някой си го обвиняват в корупция, той не е в затвора?" В общия случай госпожата ще отвърне: "А ти написа ли си домашното, че си се загрижил за корупцията?!"

Помня, някога у дома "политика" беше мръсна дума. И стана още по-мръсна, след като в невръстна възраст, подслушвайки гостите вечерта, на следващия ден изплесках в училище, че Георги Димитров са го отровили руснаците. За беда това стана пред пристигналия инспектор. Исках да демонстрирам познания. Не ме изключиха, нито уволниха родителите ми от работа. Но оттогава върху семейните разговори край огнището беше наложена автоцензура. Но това беше през 1977 година.

И така стигаме до героя на нашето време, историческата личност - пример за подражание Слави Трифонов. Отново въпросът "Защо?". Ами защото той коментира събитията от деня по дебелашки, циничен, примитивен и крайно манипулативен начин. Какво повече му трябва на едно хлапе? То няма нужния социален опит, не е чело нито Русо, нито Андрей Райчев, мечтае да се прослави като пръв хъшлак в училище, старателно усвоява тарикатски лафове. Разбира се, че Слави Трифонов! Този шоумен е просто алегория на деформациите, настъпили в нашето общество през последните години. От друга страна, човекът и той си гледа работата, и той се мъчи да угоди на шефове и екип. Не е виновен Слави Трифонов. А ние. Задето нямаме достатъчно желание, а може би и мъдрост, да говорим с децата за всичко това, което днес е наша реалност, а утре ще бъде тяхно бъдеще.

ЛФ

Българската литература

© 2002 Литературен форум