Литературен форум  

Брой 14 (498), 9.04.2002 - 15.04.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Иван Камбуров

 


Пет чаши целуване

Между треви,
под облачната нощ,
... лицето ти...
светлее...
ласкаво
като дъга на лък.


***

В мъглявините на смъртта
откривам нейде
твойте скули...
- Тъй плаха
беше с мен
като жена...
- Ала най-смелото момиче,
което някога съм срещал...
- сънуваш ме усмихнат.



Към тъмнината

Как изписка гайдата в нощта
когато
загърбила хорото,
вън от света на огъня,
жената на гайдаря
я притисна
към гърдите си
- за да я спъхне.

Българската литература

© 2002 Литературен форум