Литературен форум  

Брой 14 (498), 9.04.2002 - 15.04.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

АПЛОДИСМЕНТИ

Красимира Василева

Оксижен

 

Текстове на Пол Клодел, Фернандо Песоа, Филип Солерс...

Разбъркани, объркани и композирани в театрална структура от една мислеща актриса и режисьорка - Касиел Ноа Ашер, търсеща собствени пътища към съвременната театрална изразност... Спектакълът "Оксижен" се играе на камерната сцена на Народния театър и е едно естетически издържано зрелище, което провокира емоционално зрителя да навлезе в недоизказаното, недовършеното в мислите и действията си, да проследи сложните отношения (само набелязани) между двете двойки, за да се опита да усети Любовта и нейния горещ полъх, преминаващ през прозрачните воали на костюмите, сътворени от Ашер. Погледът му се спира върху емблематичните черни жартиери и дантелени чорапи, впечатлява го самобитността и страстта в изпълнението на Диана Добрева - невероятно приличаща на Петя Герганова на млади години, с черната коса, дълги крайници и нюанси на мъжкаранско поведение. Касиел играе, режисира и въобще твори безкомпромисно и убедена в себе си, в това, че театърът е нейната истина и нейният живот. Действието се развива стремително, по някаква вътрешна логика на взаимоотношенията на героите, а Красимира Кузманова и атрактивният Филип Аврамов го оцветяват като че ли с коментар, който не е словесен, а осъществен чрез присъствие. Двамата мъже, осъществяващи основните образи в драматургичния колаж - Христо Петков, току-що завършващ НАТФИЗ, и Десислав Звънчаров, за съжаление не отговарят като ниво на замислената ярка и еуфорична страстност, поставена според мен от Касиел в основата на спектакъла. Звънчаров е вял и безизразен, а Петков е еднопланов и лишен от всякаква гъвкавост на актьорската игра. Сценографията е на Рада Дичева и е много близо до режисурата. Така че оставаме на Диана, Касиел и Филип, за да се радваме на това постижение на най-авангардното от съвременната българска театрална картина и да очакваме още... Защото този спектакъл е отворен за размисъл и чувства.

Видеоклипът към спектакъла е с присъствието и озвучен от прекрасния класически прочит на поезия на голямата ни актриса Маргарита Дупаринова, той е като реплика към любовната игра в спектакъла, а синът на Касиел, притичващ през екрана, носи послание на бъдещето. Струва ми се, че макар и доста млада, Касиел Ноа Ашер е събрала доста мъдрост, която при нея моментално получава оригинална театрална визия.

Шоуто на Фипо

 

От няколко години филмовата звезда на България Филип Трифонов започна да се занимава активно и с режисура - засега на малки форми. "ЕТ Трифонофф" все повече става популярна - първо с "Аудиенция" по Вацлав Хавел, след това със "Секънд енд", заедно с Николай Павлов, а сега и със "Западна Германия - отечество мое" ("One mаn show") - моноспектакъл, чието основно място е клуб "Сълза и смях", известен като "Жълтата крава". Това е споделяне със зрителя на преживени моменти, на един поглед към света с много хумор, самоирония и усет за съвременност. Излишно е да казваме, че Фипо е много смешен и забавен, защото публиката на всяко представление го доказва. По-интересно е това, че авторският материал на Филип създава нещо като български абсурдизъм, нещо, което е излязло от същността на днешния българин и същевременно е много европейско, много общочовешко. Разказаните случки или размисли стават еталон за живота ни и от тях органично се ражда театралната тъкан на моноспектакъла - един от най-трудните жанрове. И зад всичко това стои личността на твореца, неговата неспокойна и търсеща душевност - толкова клиширано звучи тази фраза, а е истинска, за новите творчески търсения на известния още от "Момчето си отива" актьор. Днес той е в творческата си зрялост и цялостно рефлектира на всичко, което се случва у нас, пречупва го през призмата на живота си и ни го поднася, за да можем чрез смеха и усещането за забавление да достигнем до по-сериозни обобщения и да разберем, че днешният българин мисли и чувства на високо ниво, че не е така прост, както всекидневната преса се опитва да ни втълпи. Зад моноспектакъла на Фипо се чувства интелигентността на стара София, поднесена от един симпатяга.

Българската литература

© 2002 Литературен форум