Литературен форум  

Брой 14 (498), 9.04.2002 - 15.04.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Изборът на Мария Станкова:

Рицарят на електронното слово

 

Той се казва Мартин Митов. Млад е. Умен. Патриот. Има цел. Преследва я уверено. От разговора си с него разбрах, че е човек с цел в живота, живее уверено. Още разбрах, че ако към целта се прибави и добронамереност, направо може да се живее с радост.

Да започнем отначало. Той се казва Мартин Митов и е известен с това, че прави "Словото" в Интернет. А "Словото" в Мрежата се чете. Там е българската литература. Тя се чете!

И той е рицарят на тази позасегната и позабравена дама. Налага му се да се бори, не с вятърни мелници, а с живи, бездушни хора и още по-бездушни институции.

- Какво ти коства правенето на този сайт, Мартине?

- Нямам личен живот, нямам време... нямам време за разхищаване. Направили сме Сдружение с идеална цел. Аз съм председател на Управителния съвет. Поел съм основната част от работата и разходите. Всички работим безвъзмездно, т.е. без пари. За идеята.

- Зная, че в "Словото" може да пише всеки. Там се изявяват предимно млади хора. Има ли редактор? Има ли критерий? Подбирате ли текстовете?

- Не. Никой нищо не подбира. Няма ограничения никакви. Нали точно такава е идеята ни. Искаме да включим цялата българска литература. Искаме да направим Национална виртуална библиотека. Подборът и оценката прави читателят. В Интернет е много лесно да се провери кой автор е търсен. Читателите препоръчват един на друг това, което си струва да бъде прочетено. Трябва да кажа, че който каквото и да говори, най-търсен в "Словото" е Иван Вазов... Вярно е, че там обемът също е най-голям, но в сайта на Вазов са влезли невероятно количество читатели. Другото, което трябва да се знае, е, че твърдението, че младите хора не четат, не е вярно. Просто младите хора не се търсят там където трябва. Те са в Интернет. Това е нашата цел. Ние се опитваме да занесем литературата там, където са те. Читателите.

- Как всъщност се запали по тази идея? Всички, които влизат в "Словото", казват за теб, че си истински патриот.

- Патриот е този, който може да даде, без да очаква нещо в замяна. Без да очаква облаги. В този смисъл сме патриоти. Ние не получаваме нищо материално срещу работата си, освен огромното удовлетворение. Работим от патриотизъм в най-чист вид, заради любовта към литературата. Учениците откриват в "Словото" автори, които са заложени в програмата им, а не могат да ги намерят в библиотеките и книжарниците. Може да е смешно, но получихме благодарствено писмо по повод поезията на Дамян Дамянов. Едно момче така си намерило приятелка. Със стиховете... Може да се каже, че допринасяме за увеличение на раждаемостта дори... Аз се запалих по тази идея първоначално точно заради четенето. По професия съм полиграфист. Печатар. С това си изкарвам хляба. Сега правя и реклами. Професията ми налага четене. То прерасна в страст. В последно време книгите станаха недостъпни за повечето хора. И заради цените, и заради обедняването. Няма книжарници. Така се роди идеята за виртуална библиотека. Достъпна е за всеки.

- Това изисква много добри компютърни умения. Чувала съм, че няма нещо, с което да не можеш да се справиш.

- Не съм учил специално. Самообразовам се в техническо отношение непрекъснато. Работя на компютъра по дванадесет и повече часа в денонощие. Имам някои умения, с които се гордея наистина.

- Искам да те попитам нещо лично. Ти имаш всички данни и можеш да заминеш в друга държава, на друг континент. Защо стоиш още в България?

- Ако всички заминем, какво ще остане тук? Бягството от проблемите не е решаване на проблема. Не казвам, че съм доволен от отношението на управниците. Сблъсквал съм се с невероятни чиновнически парадокси. Когато разбрах, че в Министерството на образованието нямат програмата, по която в училищата се изучава българска литература, останах...

- Изумен?

- Може и така да се каже. Те дори не се опитаха да разберат какво предлагам. Предложих им да вкарам в Интернет цялата изучавана литература, анализи, критически текстове - всичко, което може да помогне на децата в обучението им. Мисля, че просто не разбраха за какво говоря. Чиновниците изпитват ужас от компютъра... Всичко непознато е вредно, едва ли не.

- Като заговори за децата, вече няколко пъти слушам мнения за ползата и вредата от Мрежата. Повечето хора смятат, че тя крие опасности, които ще се проявят в далечното бъдеще.

- "Далечното бъдеще" няма да е това, което си представяме. Технологиите се развиват с шеметна скорост. Хората правят съдържанието. Ако то е полезно, не виждам никаква опасност. Опасности крие и улицата. Там има банди, наркотици, насилие. Точно затова всяко дете има семейство. В семейната среда, в училище, се градят критериите кое е добро и кое не. Ние точно затова правим "Словото". Можеш да кажеш на всеки влязъл в Интернет: Не влизай в порносайтове. Влез в "Словото". Можеш да кажеш на всеки: Не употребявай наркотици. Купи си сладолед. Изборът е негов. Той се определя от възпитанието. Опасност има наистина, но тя е друга. Обемът на информацията в Интернет става такъв, че все по-трудно може да се намери нужната информация.

- А смяташ ли, че след време книгите ще изчезнат? Всеки ще може да си чете вкъщи.

- Не можеш да си легнеш в леглото с компютъра, нали? Освен това, Интернет не е толкова достъпен у нас. А книгата винаги ще е нужна. Може би след време ще излиза само качествена литература. Може би няма да е на хартия. Но книгата ще остане. Интернет е добър за промоции. Ние имаме рубрика за новини. Всеки ден има обявления за премиери, нови заглавия, конкурси. Има информация. Лошото е, че издателите още не могат да осъзнаят предимствата. Не използват Интернет за реклама, не изпращат рецензии за книгите, които издават. Странно е, защото нищо не им струва. Просто не се напъват да печелят. В България сигурно има над двеста издателства. Ние контактуваме само с две-три. Не може още да бъде осъзнато, че Интернет е един потенциален пазар. Огромен.

- Какво те дразни в обществото? Има ли нещо, което искаш да кажеш на хората?

- Какво ме дразни? Дразни ме безхаберието на всички управляващи, липсата на интерес към културата, липсата на отношение. Това, което правим в "Словото", не е наше задължение. Всички чакат наготово. Друг да свърши работата, а не помислят, че всеки трябва да побутне. Да даде нещо. Ето пример. Няма Захари Стоянов. Ами набери го! Много българи нямат чувството за общност. Това ме дразни.

Мартин Митов е започнал с Вапцаров и Смирненски в личната си страница. Запалил е и други. От "Орбител" са предоставили безплатно място веднага щом разбрали каква е целта на предприетото начинание. Сега авторите в "Словото" са над триста! Покрит е целият конспект за кандидатстудентските изпити по литература без Далчев и Д. Талев. "Словото" излиза на английски, френски, немски и унгарски. Чете се по цял свят. А никой не се сеща да ги попита от какво имат нужда! Те, рицарите на словото, имат нужда от спонсори и още съмишленици. И ако не се подкрепяме когато е трудно, какъв е смисълът да се оплакваме?

Та кога са се появили рицарите? Защо? Дали няма наблизо една обща идея за спасяване?

Българската литература

© 2002 Литературен форум