Литературен форум  

Брой 14 (498), 9.04.2002 - 15.04.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

ШЕПОТИ

Маргарит Жеков

Върнатата невъзвърната земя

 

Насилствената колективизация през 50-те и така нареченото връщане на земята в наши дни много напомня за една библейска случка, която е обобщена от апостол Павел с думите: "Биха ни публично без да сме били осъдени, нас, които сме римляни, и ни хвърлиха в тъмница; и сега тайно ли ни извеждат? То не става; но те нека дойдат и ни изведат" (Деян. 16:37).

За жалост правоприемниците на онези, които са нахълтвали в домовете на земеделците, за да ги насилват да подпишат присъединяването си към ТКЗС-тата, не дойдоха в наши дни по домовете на наследниците, за да връчат със същата напористост от името и за сметка на държавата възстановените нотариални актове за заграбените земеделски земи.

Тайното извеждане, ако трябва да употребим библейските думи, към състоянието на свободни и възстановени собственици на земеделски земи продължи в България десетина години, при което наследниците на някогашните собственици трябваше да се лутат - да попълват формуляри, да поръчват скици на парцели, да изготвят договори за доброволна делба, да потърсят нотариуси... Държавата държеше писмено да се удостовери, че наследниците на насилствено заграбените от "народната" власт земи желаят да им бъде върната собствеността. Иначе казано, крадецът искаше от ограбения с писмена молба да потвърди желанието си да му бъде върнато откраднатото.

В други, уважаващи себе си и гражданите си държави съществува, и то не само на книга, понятието обезщетение, но в българския "преход" тъкмо това понятие, кой знае защо, никога не се спомена.

Държавата, стараейки се да се покаже демократична, узакони даването на видеокасети и леки коли под наем, но "забрави" факта, че, отменяйки соцколективизацията като противоправна, сама дължеше на собствениците и наследниците им обезщетение за половинвековното ползване на насилствено заграбените земеделски земи.

И днес едно такова обезщетение от държавата, и то в справедливо и несимволично парично изражение, е повече от належащо. В противен случай връщането на собствеността върху земята би си останало една цинична гавра, чийто подтекст е следният: "Искахте си земята, ето - връщаме ви я. С голи ръце можете да правите с бурените и пущинаците всичко, което намерите за добре".

Между другото от тази зле прикрита гавра взе своя довод и подетата от соцносталгиците още в самото начало шепотническа кампания против възвръщането на собствеността: "Защо ви е тази земя? Какво ще я правите с голи ръце?"

Тези думи явно са подействали на доста от земеделските стопани и наследници, в резултат на което те, както свидетелстваше и предаването "Бразди" по БНТ, са влезли в кооперации-пирамиди, за които в отрицателния смисъл важи казаното от чешкия поет Владимир Холан относно поезията: "Който е влязъл..., не ще излезе".

Със сигурност има и истински, зачитащи доброволността кооперации, но има и пустеещи земеделски земи, които биха се обработвали, ако държавата бе дала на собствениците парично обезщетение, с което те да си купят земеделски инвентар.

Често се шегуваме, споменавайки дървеното рало, магаренцето и каручката, но, от друга страна, всички знаем, че дори цената на едно магаренце на пазара днес съвсем не е шега работа.

Истина е, че и българската държава, подобно на собствениците на земи, многократно е била ограбвана, но, както се казва, в държавническите дела има предимствености - ако държавата не обезщетява собствените си, ограбени от самата нея в превратни времена граждани, кои чужди граждани биха имали доверие да вложат пари за производство и имот в България?

Днес държавата отпуска земеделски кредити, при които е обществена тайна, че местният чиновник, разрешаващ заема, изисква от бъдещия длъжник предварително и в брой като подкуп десетата част от целия заем. "Щедро" се предоставя възможност за участие и в европейски помощни програми. Условието за достъп до тях обаче е предварителното плащане на значителен процент от паричната стойност на проекта от джоба на самия земеделски стопанин. Така че ако българската държава не даде парично обезщетение на наследниците на земеделски земи, те и занапред ще стоят пред вратите на Европа в неловкото положение на безпаричния, от когото изискват да внесе пари в брой, за да му бъде отпусната парична помощ.

Но нека картината да не прозвучи с фаталистична окончателност. Да се надяваме, че настоящият земеделски министър, чието присъствие в правителството на дело потвърждава народовластието, ще успее, ако трябва да се изразим цветисто, да удари съкрушително текме на дерибейството в поверения му отрасъл.

Българската литература

© 2002 Литературен форум