Литературен форум  

Брой 14 (498), 9.04.2002 - 15.04.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

ПИСАТЕЛИ-САМОУБИЙЦИ

Емиграция

 

Борис ПоплавскиПървият литератор, непонесъл живота далеч от родината, е древногръцкият философ Менедем Еретрийски (ок. 339-265 пр.н.е.). Претърпял загуба в политическата борба, той бил принуден да бяга от родния полис в Азия. Философът обаче отказал да яде чуждия хляб - в буквалния смисъл. Уморил се с глад.

Емиграцията е тежко изпитание за всеки човек, но не чак толкова суицидно. В края на краищата заминаването за чужбина е свидетелство за активност, за воля за живот. Но за пишещия човек емиграцията е много по-опасна и смъртоносна, отколкото за човек с друга професия. За писателя родината е думи, междуметия, интонации. Откъсвайки се от езиковата си среда, литераторът е като дърво без корен. С изключение на Набоков и Бродски, случаите писател да трансплантира таланта си в друга почва са крайно редки. В много редки случаи загубата на родината и носталгията дават нов творчески импулс (Бунин, Хласко). Емиграцията за писателя се превръща в упражняване на никому ненужна професия, с всички произтичащи от това последствия - бедност, самота, безизходица, болести, пиянство. Но на първо място усещането за ненужност.

Поетесата Нина Петровская е била бедна и никому ненужна. Хвърля се от прозореца. Писателят Иван Болдирев (1903-1933) успява да избяга от наложеното му заточение и се спасява в Париж. Там живее крайно мизерно, боледува. Отравя се със сънотворни. Борис Поплавски бил наркоман и пишел никому ненужни стихове. Отравя се с хероин. И така нататък чак до живеещия в Германия, при това в постсъветско време, поет Евгений Хорват (1961-1993).

Най-кратко е оживял в емиграция Курт Тухолски (1890-1935). Нацисткият режим го причислявал към най-непримиримите си врагове и го лишил от германско гражданство едновременно с Хайнрих Ман и Лион Фойхтвангер. Книгите на Тулхолски били изгорени. Писателят бяга в Швеция. Не може да пише. И посегнал на живота си.

В една и съща майска седмица през 1939 г. се самоубиват австрийският класик Йозеф Рот и немският драматург експресионист Ернст Толер. Йозеф Рот бил католик и изпитвал носталгия по Хабсбургската империя. Толер бил марксист и приятел на СССР. Рот мизерствал в Париж, лишен от средства за съществуване и възможност да пише, жена му полудяла и той се отровил. Толер мизерствал в Ню Йорк, бил уверен, че никой не се интересува от пиесите му, жена му го напуснала и той се обесил.

Полският поет Ян Лехон (1899-1956) се хвърля от прозореца на нюйоркски небостъргач. Той е двоен емигрант - и от фашистите, и от комунистите.

Друг поляк - Марек Хласко (1934-1969) бил далеч от политиката. Просто искал да живее не по социалистическите, а по собствените си закони. Избирайки свободата, Хласко скита из разни страни, но никъде не може да си намери място. "Светът се състои от две половини - пише той, - в едната от които можеш да живееш, а в другата ти е невъзможно да издържиш". Това е случай, в който в чужбина писателят може да пише, но не може да живее. Хласко пиел много, вземал наркотици. Умира, приемайки огромно количество сънотворни. На гроба му е гравиран надпис, заимстван от заглавието на негова повест: "И всички се отвърнаха".

ЛФ

Българската литература

© 2002 Литературен форум