Литературен форум  

Брой 14 (498), 9.04.2002 - 15.04.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Таня Богданова

 

Спомням си оризищата.
Блестяха в тъмното
като очи.
След туй ги нямаше -
изпиха ги навярно
жадните.
Зеленина
погълна всичко.
На север отлетяха гъските
завинаги -
         до следващата зима.
А мъжките животни
се вляха в женските
и всичко стана бременно
и сладко.
Разпукнаха се макове...
Реките придойдоха
...сред маковете...
Толкова много вода!
Къде ли ще я побере
       земята?



***

На заранта до печката
ще има само шепа пепел,
останала от мен, когато
във песен коледна
съм се превръщала.

Българската литература

© 2002 Литературен форум