Литературен форум  

Брой 14 (498), 9.04.2002 - 15.04.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Цветан М. Цветанов

Прасето ти ги изпраща

Среднощни-Грухоти-и-Коледни-Видения

 

Кръв! Плът! И кости!... После всичко се завърта, утрото отвява старите кошмари..., но всяка следваща нощ идват нови. И в тях има още повече кръв..., плът (разкъсана)... и лъскащи се кости. Като че нещо в главата ми се е разместило... вече седмица и повече виждам какви ли не гадости. Всъщност, не само "виждам"... Понякога ги и "върша"... А след като се събудя, се чувствам някак странно отпуснат. Дрогиран... После идват и другите степени на умората. И цял ден чувам проклетото грухтене. Сякаш някой е пуснал стадо свине в главата ми...

Апетитът ми също вече никакъв го няма. На закуска ям сандвичи с кайма, а усещането ми е такова като че ли дъвча специално изсушената кожа на някой събрат. На обяд пържолите оживяват в устата ми и неистово започват да квичат. А пък на вечеря е толкова зле, че думи чак нямам... Понякога дори и най-брутално препечените свински ребърца имат тежкия метален вкус на прясна кръв... Всякакви термични обработки явно са безсилни пред тази лудост...

Доста раздразнителен съм станал на всичкото отгоре. Но как няма да бъда?... скандали вдигам по всякакъв повод (все по-често и без повод...)... Приятелите ми вече изобщо не могат да ме понасят, както и аз тях... Мисля, че ме смятат за откачен. И май са прави. Как да не превъртя, след като по цяла нощ ме преследват кошмарите, а по цял ден - грухтенето ?... Все още не съм съвсем сигурен, но започвам да си мисля, че вече ходя и насън. Имам си някои основания да смятам така... Не знам откъде ми е дошло всичко това, но ако можеше само това убийствено грухтене в главата ми да престане! И особено кошмарите... не знам... само тогава бих повярвал, че някой-там-някъде-горе наистина съществува и мисли за мен, че не ми се сърди за нещо, което-вероятно-някога-може-да-съм-извършил...

***

В съня си вървя през гора. Не, не вървя. Направо бягам! Бягам със съзнанието, че съм унгарски евреин. Унгарски (!) евреин (?). А нацистите ме преследват... навсякъде се чува ревът на автоматите.

А аз бягам, бягам, бягам...

Бос съм и в краката ми се забиват трески и съчки. От раната на ръката ми струи кръв. Непрекъснато се препъвам. Дъх не ми остава...

И изведнъж пропадам в някакъв трап. Трескаво се опитвам да стана и да изпълзя. В първия миг дори не осъзнавам, че съм паднал в общ гроб и наоколо ми е пълно с трупове.

Ето ги и нацистите! Заобиколили са гроба. Но вече не са германски войници от 40-те години, а младежи с бръснати глави и дънково облекло. Носят си бухалки и вериги. Аз също вече не съм унгарски евреин, а циганче на не повече от 10 години..., прекалено дребно, за да се измъкне от дупката, пълна с мъртъвци... Те започват да ритат пръст вътре. О, не! Ще ме заровят жив !

Последното нещо, което виждам, е, че те вече нямат човешки лица, а свински зурли... Събуждам се с пресипнал крясък. Гърлото ми е сухо, сякаш съм се нагълтал с пясък, пръст или друго нещо такова. И се намирам на пода... на банята!

Българската литература

© 2002 Литературен форум