Литературен форум  

Брой 14 (498), 9.04.2002 - 15.04.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

АПЛОДИСМЕНТИ

Владислава Костова

Синята стая

 

На 29 март на сцената на театър "София" се игра третият ("Хоровод" в Театър на българската армия и "Синята стая" в Народния театър) за този сезон вариант на пиесата "Хоровод" по Артур Шницлер. Гостува Шуменският театър с адаптацията на Дейвид Хелър "В синята стая". Режисьор е Борис Панкин, сценографията и костюмите са на Невяна Кавалджиева, музиката е на Пламен Марчев-Мирона, хореограф е Мила Искренова. Участват Мария Шипочка, Методи Вълчев, Албена Начева, Мариян Бачев, Рада Спасова, Стефан Сотиров, Надя Кунакчиева, Росен Белов, Милена Първанова и Георги Златарев.

Пиесата на Шницлер е написана през 1900 г., но става популярна и е призната едва след филма на френския режисьор Макс Офулс през 1950 година. Наскоро беше направен и нейният съвременен вариант от Дейвид Хелър - "Синята стая". Поставена е за първи път в Лондон на 22.09.1998 година. Самият Хелър разказва: "За филма чух от баща си, който каза, че едва когато порасна ще ми разреши да видя филма, който наричаше свой любим за всички времена. През 1981, когато театралните права за известно време бяха освободени, се появиха много сценични варианти на различни езици, много от тях бяха решени, какъвто е случаят със "Синята стая" в обстановката на съвременния свят. През 100-те години след написването на "Хоровод" се извърши голям преход както в отношенията в обществото, така и в морала, и по посока на секса. Но очарованието на творбата е в това, че тази версия въобще не изглежда остаряла. Основната й тема е пропастта между онова, което си представяме, онова, което помним, и какво всъщност преживяваме." В "Синята стая" на Шуменския театър е запазен оригиналният текст на Хелър (превод на Харалампи Аничкин), който пък се придържа към схемата на Шницлер - десет любовни сцени, комични, но и философско-психологически. За работата си по пиесата актрисата Мария Шипочка сподели: "Беше ми приятен работният процес, но ми беше трудно, особено първата сцена, понеже е ново за мен. Танците са направени много бързо, за няколко дни. Мила Искренова работи много добре с актьори. Сценографското решение на режисьора и сценографа е ново. Опитали сме се да разказваме с хумор, за да не е тежко. Поставят се въпроси, но не се дават решения. Главно се разказва за любов, за това какво правиш, за да имаш някого, когото харесваш. А за мен театърът е като чумен бацил, разболееш ли се от него, умираш. И за мен като умра някой ден диагнозата ще е "театър"...

Българската литература

© 2002 Литературен форум