Литературен форум  

Брой 14 (498), 9.04.2002 - 15.04.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Йордан Чобанов

 


И в сенките на лудостта...


Петно

Огромно
почти безкрайно
бяло, бяло... бяло

лист хартия, степ, вътрешността на нечия глава
бяло
просто цвят
съдържащ в себе си всички останали
изключващ който и да било от тях

дупка
почти бездънна
почти всеобхватна

днес аз стигнах дъното
и мога да пипна стените
днес аз виждам небето
и то е синьо


Празното пространство след още една вечер

Почти щастлив
почти жив
почти на себе си
лежа за пръв път в легло
и слушам глас, който бавно ме влудява
потъвам все по-дълбоко в нечия възглавница
може би дори е мойта
очите ми
за пръв път голи
гледат към размитото бяло -
просто поредната илюзия за форма
аз,
върхът на игла, споменът за болка...
аз,
на крачка от Ниврана

врата се отваря и гласът се връща отново
тих, истеричен, дори донякъде напомнящ за писък



Кошмари

И ето аз съм сам
отново съм раздиран от копнежи
които неуместно се повтарят
и ме отвеждат
до тайнствени пътеки
които водят някъде навътре във гората
където слънцето не свети
и мракът нежно се прокрадва
измежду храсти и листа
ухаещи на борови иглички и опасност,
която е почти неосъзната
и толкова по-страшна и зъбата
Тя дебне някъде потайно
да се нахвърли върху бродещия странник
и да разкъса крехката му броня
която крие голото му тяло
покрито с белези от рани


Сънища

във дълбоки затвори
зад дебели стени
във безкрайни полета
сам, убиецът, спи
под одеяло от кости
стиснал пламенен нож
до артерия стара
и съсиреци кръв
той сънува отново
да бъде НАВЪН!

Българската литература

© 2002 Литературен форум