Литературен форум  

Брой 22 (506), 4.06.2002 - 10.06.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Златко Енев

Гората на призраците

Откъс

 

Златко Енев: Гората на призраците

Червенокосото Ане живее щастливо заедно с Мама в малка къща на края на града, докато един ден неочаквано попада в омагьосната Гора на призраците. Търсейки обратния път към къщи, тя е принудена да се справя с множество трудни ситуации, да се бори с опасни противници и да се научи да печели истински приятели. Преодолявайки с много труд и изобретателност фантастичните мъчнотии, които гората й предлага, тя постепенно започва да разбира, че всичко в този вълшебен свят зависи от отговора на въпроса "Кои са призраците... и откъде идват те?". Твърдо решена да разкрие тайната, Ането се отправя на дълго и небезопасно пътешествие.

Свечеряваше се. Господин Хайно току-що бе вечерял изобилно и сега с удоволствие пуфкаше огромна пура. Излегнат в удобния шезлонг, той мечтаеше на глас как някой ден ще изкупи цялата гора, когато изведнъж го стресна груб глас:

- Господин Хайно, ако не се лъжа?

Стреснат в най-сладките мечти, Хайно подскочи, та за малко да преобърне шезлонга. Отгоре, откъм колелото, го гледаше сърдитото лице на важен мустакат господин. Бобърът понечи да се развика, но нещо в лицето на непознатия го притесни, та не се осмели.

- С кого имам честта? - попита той високомерно. - Не си спомням да сме се срещали, господине.

- Черноглавски, от вестник „Горски новинар". Ако разрешите, бих искал да ви задам няколко въпроса.

- Съжалявам, това е невъзможно. В момента съм в почивка и не давам интервюта. Обадете се на секретарката ми в офиса, ако желаете да получите час. И, ако обичате, напуснете жилището ми. Не си спомням да съм ви канил.

- До нас достигна слухът, че сте се оттеглили от работа за известно време - продължи мустакатият господин, без да обръща внимание на ядния тон. - Аферата с подкупите все още живо интересува горската общественост. Бихте ли казали нещо по този въпрос?

Хайно започна да се зачервява и надува като презрял домат.

- Господине, по този въпрос отдавна вече съм казал всичко, което имах да кажа. Моля ви, напуснете жилището ми! Между другото, откъде получихте тоя адрес?

- Едно птиченце ми се обади. Разкошно жилище, впрочем. Питам се колко ли струва?

- Господине, прекалявате...

- О, извинете. Само един последен въпрос, ако обичате: вярно ли е,че мястото тук принадлежи на един господин на име дядо Таралежко? Извинете любопитството ми, но нали разбирате, не мога да допусна непотвърдени слухове във вестника. Ние сме сериозно издание...

Хайно изведнъж започна да се смалява - още по-бързо, отколкото беше се надул.

- Ка-какво искате да кажете? - заекна той.

- А, нищо особено. Злите езици твърдят, че това жилище е построено незаконно. Но, разбира се, аз не им вярвам нито дума. Затова и дойдох тук, да говоря лично с вас. Аз съм уверен, че вие веднага ще разпръснете всички подозрения...

- Това е клевета! - провикна се Хайно, но гласът му звучеше тъничко като върбова пищялка.

- Знаех си - поклати глава мустакатият господин, без нито за момент да промени израза на лицето си. - Е, в такъв случай, довиждане. А, докато не съм забравил: утре сутринта тук пристигат колеги от независимата горска телевизия. Надявам се, няма да имате нищо против да покажем на всички това красиво гнезденце... Приятна вечер, господине. И на вас също, мадам.

Мустакатото лице изчезна зад ръба на колелото. Хайно дълго гледа след него с отворена уста, без да забелязва, че огънчето на пурата прогаря скъпия плат па любимия му шезлонг...

Българската литература

© 2002 Литературен форум