Литературен форум  

Брой 22 (506), 4.06.2002 - 10.06.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Ина Михайлова

Краят на абсурдите

 

Че България е страна на абсурдите, е факт. Безспорен за последните 12 години. Противно на логиката, страната ни продължава да съществува, и то благодарение на абсурдния ни инат. Невероятно бе дори да си помислим, че след 10 години разочарование и пропилени надежди народът ни ще повярва в някого и нeщо. Е, случи се! И месията дойде в страната на абсурдите, за да направи недоразуменията в държавата България още по-големи.

Абсурдно е, когато хората нямат пари, за да свързват двата края, когато общините тънат в мизерия, когато не достигат средства за лекарства, бинтове и спринцовки, хазната на държавата да се пръска по шевовете. Държавата е пълна с пари! Това заявиха гордо от Министерството на финансите преди дни и подсказаха, че толкова добре са си свършили работата, че повече едва ли има какво да се иска от тях. Само дето забравиха да уточнят, че обикновено в края на първото тримесечие е така, тъй като се събират повечето от постъпленията от данъци и такси. Дано хазната да остане пълна и в края на третото тримесечие, и в края на годината.

Абсурдно е, че продължават да ни говорят как се повишават покупателната ни способност и доходите ни на фона на рекордната за последните месеци инфлация в страната, повишените цени на бензина, парното, тока, олиото, сиренето и хляба.

Абсурдно е, когато фалирала държавна фирма купува друга такава. И тук ако не искат да ни правят на будали, ей нІ. Едва ли има нещо по-странно от това БМФ да купи "Варненска корабостроителница". Ами къде отидоха персийските шейхове, за които говореха новите управляващи и които бяха готови да плащат за кораборемонтния завод с танкери нефт?

Абсурдно е в родината на братята Кирил и Методий, създателите на четмото и писмото, от следващата учебна година да има 700 паралелки по-малко. Абсурдно е хората в малките села, в които даскалът, попът и кметът от десетилетия са символ на държавността, да се борят със зъби и нокти, за да запазят школото си.

Абсурдно е МВР-ръководството да се грижи за външния вид и телосложение на полицаите, а в същото време да ги оставя да ходят пеша по улицата, тъй като няма бензин за патрулките. И ако министърът на финансите отпусна пари за "луноходите", то едва ли всеки кмет, даскал, главен секретар или директор на социален дом се казва Бойко Борисов и може да заплаши финансист № 1 с опъване на палатка пред ведомството му.

Абсурдно е, когато политици и стратези чертаят стратегически планове за членството на България в ЕС и НАТО, български села да не знаят що е ток, течаща вода, телевизия, вестници. Абсурдно е в началото на ХХI в. да има хора, които мечтаят за книга, училищен чин, светеща крушка.

И едва ли абсурдите щяха да ни правят толкова голямо впечатление, ако политици, министри, държавници не се опитваха да ни убедят, че мислят за хората и се занимават с отговорни задачи. Като тази да си сложат сини буркани на колите, за да пътуват с имунитет по пътищата на родината ни. Или да пищят за охрана на жилищата си, при положение че срещу 25-40 лв. на месец могат да си осигурят такава. Нали престъпността е спаднала с 16 на сто от началото на годината? Явно статистиката вече не отчита абсурдното ни ежедневие.

А абсурдността в ежедневието едва ли щеше толкова да ни дразни, ако напук на нея поне един от онези в Народното събрание или Министерския съвет бе направил нещо, с което да покаже, че властта не винаги води до абсурдни деформации, че парите и славата понякога правят от животното благородно същество. Е, такива абсурди у нас не са се случвали и едва ли ще се случат.

А иначе абсурдите в България все някога ще свършат. След като ни няма - и нас, българите, и държавата ни.

Агенция Балкан

Българската литература

© 2002 Литературен форум