Литературен форум  

Брой 22 (506), 4.06.2002 - 10.06.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Леон Батиста Алберти

България - обратната страна на Европа

 

България, страната на обратната страна на Европа, страната, за която на Запад малцина знаят нещо повече освен това, че там има овче сирене като в Гърция, е страна пълна с потискащи противоречия. Що се отнася до телевизионните канали, тя е сравнима най-вече с Америка. В тази страна има десетки, може би стотици предимно локални телевизионни канали, включително един, който има само един служител - някой си Стойчев, затова хората го наричат "телевизията на Стойчев". Българите организират и пътувания, привличайки хора, за които се надяват, че ще привлекат други хора в своите морски и зимни курорти, бани, ресторанти, показват им гланцирани проспекти, в които се говори за акупунктура и ароматийна терапия, за лимфен дренаж и ултракъси вълни, изобщо всичко, което на Запад се свързва със здраве и добро настроение; показват гордо бивши социалистически почивни станции, преустроени в луксозни хотели, всяка баня с миниатюрна сауна, по 160 долара на ден, с целеви групи богати руснаци и израелци. В същото време съседите обсаждат топлофикацията, искайки да им бъде демонтирано парното: който не може да си плаща отоплението, трябва просто да махне радиаторите, защото те не могат да се изключват.

Нашата екскурзоводка: тя е като България, пълна с истории, с противоречия, с патриотична гордост. Тя не е млада и не е добре със здравето, но не се оплаква. Печели по две и половина марки на час, но подарява на един неочакван гост последното си шише ракия, съпротивата е излишна, отказът равен на обида. Като всички българи, и тя кима с глава, когато казва "не" и я разклаща настрани, когато сигнализира съгласие. Една стара местна легенда предлага обяснение: когато турците покорили България, една красива българска княгиня трябвало да бъде отведена в харема на султана. "Искаш ли да станеш жена на султана?" - попитали я два пъти, но тя отказала. Третия път й опрели нож на шията и пак я попитали: "А сега пак ли не искаш?" - тя кимнала нарочно така силно, че ножът се забил в гърлото й. Оттогава българите кимат с глава, когато искат да кажат "не". И са си останали инат, та ако ще да им струва живота.

Нашата екскурзоводка може непрестанно да говори за своята страна, в която има всичко, розово масло и вино, прастари манастири, художествени богатства и светини, може да разказва за турците и македонците, за прабългарите и тракийските златни богатства, за песните, царете, битките и настоящето на България. Когато човек съзре недоумяващ панелните блокове по периферията на София, които при по-силно взиране сякаш се разпадат, екскурзоводката веднага му показва отсреща новата модерна австрийска бензиностанция; когато забележи, че някой го тегли към закусвалните на "Макдоналдс", които също ги има сред мизерията, изпочупените прозорци и бездомните кучета, виещи денем и нощем, тя го насочва към веригата "Хепи", хитрия българския еквивалент, където били най-хубавите момичета, а хамбургерите - наполовина по-евтини.

По някакъв странен начин тази страна живее извърната навътре, вместо навън. Тъй като нямат много, което могат да уловят и задържат с ръце, българите сякаш са се съсредоточили в себе си, в своята история и пъстро културно наследство. Може би затова си избраха за министър-председател бившия цар Симеон. Впрочем и по време на изгнанието му той присъстваше в българския език в идиома "живея си като Симеончо".

Неестествено раздуто звучат за чуждестранния гост българските приказки за епохата на "Националното възраждане", всъщност някакви си стотина години между 1762 и 1878. В почти всяко селище ни показват къщи във "възрожденски" стил, във всяка забележителност сякаш трябва да присъства късче "Възраждане". Но обяснението може би е съвсем прозаично: който говори непрестанно за миналото възраждане, той жадува може би за едно ново възраждане в настоящето. Този път обаче икономическо.

Нашият западен рационализъм си има други недостатъци. Човек може да завиди на тези разпенени патриоти за ненакърнената цялост на тяхната идентичност, всеки грешник има страх от попа, всеки бедняк вярва в небесното царство, всяко дете знае песните, всяка старица се надига да танцува, когато чуе циганската музика, келнерът ти изсипва печеното месо в чинията и забива шиша, истинска сабя, в опушения дървен таван, седиш и ядеш, като Дамокъл под меча, музиката свири, ракията се лее и ти жадуваш, силно и напразно, да имаше такава сантиментална, дива балканска душа. Най-тежко прегрешение на домакина е някой от гостите да остане без вино, затова постоянно се долива, но би било съвсем неуместно от страна на госта да закрие чашата си с ръка в знак на отказ. Който не може повече, трябва просто да спре да пие, като остави чашата си наполовина пълна. Порциите са толкова големи, че никой не може да ги изяде, а и няма нищо по-притесняващо от гост, който си омете чинията - ритуали от онзи край на света, който е загърбил обществото на излишеството, където прави чест гостоприемството, а не собствената ситост.

Цялата страна се разкършва предпазливо. 1996 година, когато България почти банкрутира, бе, да се надяваме, може би най-ниската точка. През последните години в туристическия бранш са разкрити 10 до 15 хиляди нови легла. Девет национални забележителности бяха поставени под егидата на ЮНЕСКО. Скоро се очаква да бъде създадено и министерство на туризма.

Само че и най-големите постижения едва ли ще накарат българите да се откажат от пиперливите си вицове. Американският президент се оплакал на Св. Петър: не искам да давам повече пари на развиващите се страни; да, рекъл Св. Петър, това ще се промени, но не докато ти си на власт. Оплакал се руският президент: кога ще свърши тази проклета война в Чечения? Ще настъпи мир, успокоил го Св. Петър, но не докато ти си на власт. Явил се и българският президент. Кога ще има най-сетне богати доходи за всички, социални успехи, истинско пазарно стопанство? М-да, рекъл Св. Петър замислено и си погладил брадата: и това ще стане един ден, но когато няма да съм вече на власт.

 

"Дойче веле"

Българската литература

© 2002 Литературен форум