Литературен форум  

Брой 22 (506), 4.06.2002 - 10.06.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Мария Станкова

Кой уби българската култура?

Криминално разследване

Продължение от бр. 21 

Годината е 2002. Станкова запали цигара и си изкашля дробовете. Цигарата беше менте. Не отпи от бутилката и добре постъпи, защото сигурно щяха да й паднат очите в чашата. И питието беше менте. Вдигна някакъв вестник. Буквите му се посипаха по полата й. И той беше менте. Пусна си телевизора. Някакъв хепи енд менте не можеше да стигне енд-а си. На всякакви вълни се предаваха радиосигнали. Оформяха новини. В новините се казваше, че може да се вярва само на.... - другите са менте.

Станкова излезе от равновесие и отиде да чете архивите. Те също бяха излезли от равновесие и не се бяха върнали. Вече се пораждаше съмнение, че няма да се върнат никога.

Да. Точно така. Архивите ги няма. Е, не съвсем, но една част ги няма.

Бях решила още в началото, че като прочета партийните архиви, ще изчета и архивите на творческите фондове, но уви.

Съюзът на музикалните дейци не е предал нищо в Държавния архив.

Съюзът на българските писатели е предал ценни архиви до 1976 година. Тук може да се добави, че всички документи до 1944 г. са изгорели - така пише. Така пише, а аз си мисля, че са били изгорени и за това има много сериозни причини. Спомнете си сърцераздирателните писма на писателя Белев до Тодор Живков. Ми то е бъкало от двойни и единични агенти сред писателите!

Другото, за което си мисля, е, че точно края на седемдесетте години и началото на осемдесетте ги няма. Защо? Защото точно тогава са се появили типовите характеристики. Защото точно тогава е имало лично досие на всеки писател. Защото точно това е "поръчковото" време. Прекрасно време! Викан е бил някой именит творец, сключван е с него контракт за написване на произведение на тема... Няма ги решенията на "Кабинета на младия писател" кой може и кой не може да бъде писател, поет или там каквото и да е. Няма ги уликите за субективизъм на средния кадър. Стоят си личните досиета на починалите вече писатели. Само че не "онези", а тези, които сами са си писали. Нещо като творчески автобиографии. Нещо като СV. И защо е това нямане? Защото се знае, че литературата може да промени съзнанието на хората. Защото е доказано, че писаното слово действа точно на съзнанието като сериозно влияе и на подсъзнанието. За това не е счетено за нужно да се оставят следи, да се знае как и кой е влиял на мисленето през тези години.

Анархия мать порядка! Да. Всички са се уклонили към анархизма, изглежда.

Съюзът на артистите в България си е предал съвестно архива. Е, унищожени са финансово-счетоводните документи, но те и бездруго трябва да се унищожават. В този архив ми прави впечатление, че в Съюза на артистите запазват някакъв възрожденски дух. Там наистина става дума за помощи, защита на правата, защита на интересите. Може да са се изяждали помежду си, но пред хората - всичко е красиво. Като в театър. Ще забравя какви "сигнали" изчетох по повод категоризирането.

Съюзът на филмовите дейци предлага също някои архивни документи - до 1973 година. И там е имало подбор. Само някои протоколи от художествени съвети и малко цифри. Ей така, от добро чувство.

Творческите съюзи са придавали лице на средния кадър. А у човека всичко трябва да е красиво. Лицето - особено.

А освен лицето?

В същите тези липсващи години попадам на един бюджет на КК. Увеличават се парите за ФРЗ.

През 1990 г. стигат 4 550 000 лв. Освен тях се отпускат 6 144 000 лв. - средства за културата (искам да кажа, че от тази дупка излизат парите за творческите съюзи. Дълбока дупка.)

Днешните бюджети могат да се намерят във вестниците. Дълбоки дупки вече няма, но въпреки това, продължава битката за място на среден кадър. Дали е инерция? Дали не е под влияние на хубавите спомени от близкото минало? Не. Не е. Отговорът е отново сред архивите.

Вижте колко е сладка тази работа с културата и изкуството: Написваш една книга. Хващаш я здраво в ръце и тръгваш с нея напред сред средните кадри. Започва т.н. навиране в очи. Навираш се не само в очите, а и на всякакви други места, докато не получиш заветното място на завет. (Направих си труда и проверих. Става за статистика.) По-голямата част от членовете на бившия съюз на писателите са написали наистина по една книга. В замяна на това са заемали повече от една длъжност. Ако не ме домързи, ще направя справка и за сегашните членове. Мисля, че няма да попадна на изненади. Отново стигаме до критерия. Отминаваме го.

Това не е можело да се получи с артистите и художниците поради естеството на работата им, но за кинодейците и композиторите е важало с пълна сила. Един филм - и цял живот шеф! Една оратория равна на професура.

Пак питам: Чий социализъм си отиде? И си отговарям сама. Не си отиде социализмът на средния кадър. Той си е още тук. И чия демокрация дойде? Дойде демокрацията на демоса. И защо у нас все нещо идва и си отива? Излиза, че строевете взимат самостоятелни решения. Социализмът си отиде. Да. Отиде си сам. Демокрацията дойде. И тя сама. Преди това свободата ни я донесоха "братушките" на крака (или на коне - все тая). Това е много лошо. Това означава, че никой не си е мръднал пръста да направи нещо. Всеки чака нещото "да дойде" и "да си отиде". Е това ми беше заключението за културата. Най-много реват по нея чакащите. Чакащите да се влеят в редиците на средните кадри.

Разследването може да приключи с категорично мнение: Българската култура е убита чрез задушаване. Не й е стигнал въздух. Тя е била и жестоко премазана. Не й е направено място. Сметнете сами, от седем милиона население имаме два милиона трудоспособно такова. От тези два милиона в сферата на културата са работели 350 000 души (официално). Че къде въздух и място в тази блъсканица. При такова количество културни работници българинът трябва да е най-просветеният човек на планетата. Всеки втори трябва да е Да Винчи или поне Торквато Тасо! При толкова много културни на това малко парче земя, къде ти място за някаква култура?

Чух клюка: българската култура правела стриптийз в някакъв бар в Хановер или в Амстердам? Може да е и в Кипър? Най-вероятно да е Цариград... Няма значение. Българският среден кадър е на мястото си и зорко бди! Той няма да я допусне до българите! Той ще ги пази от нея!

Да живее чиновникът - убиец на всякаква култура!

Ще ми се да завърша някак си по-умно. Много ми се иска да кажа нещо запомнящо се, обаче не съм Конфуций, а още по-малко съм Лао дзъ. Затова ще завърша с прословутия логичен парадокс на древния мислител Гун - сун - Лун, "Бял кон не е кон".

С това си твърдение той е отворил работа на над 20 000 тълкуватели и философи. На старателните чиновници- интелектуалци в Поднебесната Империя и през ум не би им минало, че великият мислител може просто да е седял в кръчмата "Бял кон" на кана вино и съвсем спонтанно да е изказал тази парадоксална мисъл, четейки надписа над вратата. Наистина кръчмата "Бял кон", не е кон.

Вървейки по пътя на парадоксите, спокойно можем да заявим, че българският чиновник не е чиновник, че българската култура не е култура, че българската демокрация не е демокрация, че българската общонационална идея не е идея, че българските кръгли маси за културата не са кръгли маси и така, докъдето ви се иска. И най-лошото на тези парадокси е, че те не са парадокси, а са си чиста истина.

Още по-лошо от най-лошото е, че губим собственото си лице, сместени между ментетата. Вкарват ни чужда естетика, чужди вкусове, налагат ни чуждо мислене. Дори бушмените в Африка държат на бушменската си култура. Може никой да не я познава. Може зулусите да не я харесват, и пигмеите от племето Ака да й се подиграват, но за бушмените тя е единствена.

Нашите филми не са хубави, нашите писатели не пишат добре, нашите певци не са атрактивни, нашите художници копират, нашите драматурзи смучат ситуации от пръстите си. Ами такива са. Такова е времето, такива са хората, чиновниците продължават да блъскат по трупа на културата... и бял кон май наистина не е кон.

Край

Българската литература

© 2002 Литературен форум