Литературен форум  

Брой 22 (506), 4.06.2002 - 10.06.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

ПРОЧИТ

Мария Станкова

Тъкани думи

 

Джузепе Марков. "Шарена черга". Добрич. 2001 "Животът е пъстроцветна градина. Погледната от високо, тя наподобява шарена черга..."

Така започва предговорът към сборника разкази на Джузепе Марков. Първо искам да поздравя за оформлението Галина Петкова и илюстраторката Елена Дочева. Книгата е изпълнена с много вкус. Откъм търговската страна, това е продукт, който винаги би привлякъл окото на купувача.

Знаем, че по външната страна на нещата посрещат, а изпращат по съдържанието. В случая съдържанието на книгата е стойностно. В сборника са събрани класически разкази. Кратки! Като весели кръпки в тъжното ни ежедневие. Наистина шарени парчета от живота. Авторът се придържа към истината, че животът е най-добрият разказвач на истории и не бърка. Никой не може да измисли това, което се случва. То винаги е неповторимо и неочаквано. Важното е умело да бъде запечатано. Умело да бъде облечено в думи. А авторът е сладкодумен. От текстовете личи, че е гледащ с широко отворени очи човек. Разказите му в по-голямата си част са с неочакван край - точно като в живота. От това само печелят.

Има няколко, които правят впечатление с доброто чувство за хумор - ненатрапливо, непреднамерено, нетърсено. "Човещинките" са описани с разбиране и търпение. Джузепе Марков умее да гледа на човека с добро. В "Петна" една обичайна на пръв поглед история за българи в чужбина разкрива фалшивия социалистически морал, който и до ден днешен ни мори. "Треньорът", "Интервю", "Завръщане", "Царя" и всички останали са наистина житейски ситуации. На пръв поглед в тях няма нищо необичайно, но и персийските килими се тъкат от обикновена вълна и на ръка. А съвършенството им проличава едва когато бъдат завършени. Това е и идеята на този сборник. Сами по себе си разказите са обичайни, но събрани заедно, правят света, в който живеем. Същият ефект има и сборникът "Характери".

Обединяващото в настоящата книга "Шарена черга" е конкретният момент от живота. Като документален филм. Отделни кадри - движат се хора, обичат се, лъжат се, не се разбират. Няма авторова позиция. Няма "добро" и "зло". Фактите са отбелязани и сякаш прибрани между кориците на книгата. Това е на пръв поглед. Отвътре обаче има настроение. Чувства се огромното желание за щастлив край. Има и едно очакване за чудо. Всичко може да се промени, защото така е в живота. Очакване за нещо неочаквано. Като онези моменти преди съня - уж образите са реални и си мислиш, че можеш да ги контролираш. Мислиш, че държиш всичко в ръце, а то взима, че заживява по някакви свои правила. Преминават спомени, преплитат се с действителното време и се получават разкази.

Няма значение на колко години е един човек. Вярва ли във видяното, той си остава дете. Детето има едно огромно предимство пред възрастните. То гледа на света от долу нагоре. Може би това е единственият начин да се видят истинските размери на човека. Може би това е единственият начин да се обясни човешкото поведение. А от друга страна, защо трябва да се обясняват нещата от живота. Те са си "неща от живота". Те са обикновени чудеса. Джузепе Марков вярва в чудеса.

Българската литература

© 2002 Литературен форум