Литературен форум  

Брой 22 (506), 4.06.2002 - 10.06.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Палми Ранчев представя:

Бизнесът като приключение

 

Омръзнаха ми политиците с картончета в ДС, бизнесмените с неестествено дебели вратове, политолозите-активисти за приемането ни в НАТО, на които татковците са били в ЦК на БКП. Подмяната на стойности, употребата на менти и ментета, се извършва постоянно и на всички равнища. ПЕТЪР БАРБАЛОВ е сред малцината, който сам, със собствени сили, без протекции на политици или ченгета, въпреки съществуващите условия, развива бизнеса си.

 

- Завършил си дефектология в СУ, смяташ ли, че е достатъчно за търговец, както обичаш да се наричаш?

- Моята специалност е обучение на деца с увреден слух и говор. Дефектологията ми помогна да развия търпение и толерантност към другите. Това са задължителните качества на добрия мениджър. Една подробност. В едно от заведенията ми готвачът е с увреден слух. Ако това може да се приеме като връзка с изучаваната от мене специалност.

- Как се насочи към бизнеса с услугите?

- Всичко стана случайно. През 91-ва още бях студент, втори курс, и продавах вестници на Централна гара. Печелеше се добре. Поне за разбиранията ми тогава. В 5.30, преди вестниците да са дошли, вече имаше опашки. Вестниците бяха тънички и по два броя един в друг. Трябваше да "разлистваме" вътрешния от външния. Пръстите ти се омазват с мастило, после и лицето. Накрая приличах на циганин. Най- трудно беше през зимата. Мръсен си, а ти е и студено.

- Имаше ли вътрешен конфликт, когато започна тази работа?

- Имах външен - родителите ми не я одобряваха.

- Тогава ли събра първия си капитал?

- Не. Но ми хареса да имам парите. Разбрах възможностите, които ти се предоставят. Предимствата и недостатъците, ако джобът ти е пълен. Тогава вършех неща, които иначе не бих направил. Работех по 14 часа дневно, а нощем лудеех по дискотеките. Бях готов да дам всичко спечелено заради някакво моментно хрумване. Лайфът течеше с пълна сила. Но никога не съм се надявал, че ще трае безкрайно.

- Колко време продължи този период?

- Сега мисля, че точно колкото е било нужно. Дойде времето, когато започнах да забелязвам, че другите печелят значително повече. И дотогава го знаех. Но вече ми правеше впечатление.

- И тогава спря да ходиш по дискотеки?

- Още не съм престанал. Просто не исках цял живот да продавам вестници. Започнах все по-често да мисля какво да променя.

- Успя ли да се дипломираш?

- Завърших семестриално с отличен успех. Трудно ми е да отделя време за дипломиране. Вероятно решението да не работя по специалността също е причина. Повечето хора предполагат какви са заплатите на дефектолозите. Между другото вече уча психология в НБУ.

Но ще се дипломирам и по първата си специалност. Винаги завършвам започнатото.

- Какво промени в работата си?

- От вестниците се печелеше все по-малко. Всеки бизнес, голям или малък, си има своите пропадания. Важно е да усетиш кога започваш да губиш не само пари, а и пътя за връщане. При мене нещата бяха още на ниво предизвикателство и развлечение. Но смятам, че постъпих правилно. Със сестра ми наехме щанд за дрехи. Идеята беше нейна, също и лидерството. Всяка седмица ходехме до Истанбул и Одрин, както повечето наоколо, и обикаляхме пазарите. След щанда наехме магазин, после втори, трети...

- Откъде имахте пари за този бизнес?

- Взехме заем от приятели. И тогава истински разбрахме, че нещата са се променили. Трябваше да спечелим на всяка цена, защото искахме по-скоро да върнем заема. Накрая сестра ми пое изцяло трите магазина, а аз реших да продължа самостоятелно. Отворих два нови магазина вече с налични пари. Също и със стока на разсрочено пращане, благодарение на вече създадените контакти и изграденото доверие. Тук трябва да спомена, че коректността към партньорите е най-важното качество, ако искаш да останеш на пазара. В началото на кариерата си не бях съвсем наясно, правех грешки, и съм благодарен на хората, които са ме търпели.

- Кога изпита удовлетворение от поведението си на пазара?

- Удовлетворението идва, когато имаш съзнателно поставена цел и я изпълниш. А в този период, заради липсата на сериозен капитал, доста от действията ми се диктуваха от обстоятелствата.

- Как се променяха представите ти за успеха?

- Докато бях студент, успеха го определяха оценките ми на изпитите. Сега, когато сериозно се занимавах с търговия, се измерваше от спечелени пари, които променят начина ти на мислене. Дългосрочният успех е състояние на вътрешен комфорт. Краткосрочният често е свързан с оценката на околните.

- Страхуваше ли се от провал в бизнеса?

- Всяко начинание е рисковано. Вълнувам се дали ще отговоря на собствените си очаквания. Дали ще изпълня задачите, които съм си поставил. Винаги съм смятал, че има достатъчно възможности да излезеш от всяка заплетена ситуация. Ако си без изход, целта е оцеляването. Тоест един минимум. Тогава използваш похвати, които не винаги са адекватни. Практиката те учи да се съобразяваш с обстоятелствата, да поемаш премерени рискове и да си правиш сметката, ако искаш да спечелиш.

- Колко стъпала смяташ, че си изкачил?

- Не съм ги броил. Но се чувствам на последното от началната фаза. Новите ми проекти са по-мащабни. Това е свързано с инвестиране и по-бавна възвращаемост. Едва от две-три години разбрах, че искам не само да печеля. Целта ми е да изградя стройна система, в която всички работещи се чувстват добре. Внимателно и постоянно се оглеждам за хора, с които да работя. Попадна ли на ценен човек, взимам го веднага на работа, а впоследствие му намирам точното място.

- Кои според теб са качествените хора?

- Тези, които поемат отговорност. Които могат да вземат решения и да ги защитават. Които могат да си признаят, ако са сгрешили. Поемането на отговорност изисква сила на характера и уважение към себе си и другите.

- Колко хора работят за теб?

- Работят с мен, не за мен. Броят им, както и отношенията помежду ни, са сред основните фирмени тайни.

- Нямаш ли желание да изнесеш бизнеса си в чужбина, където вероятно ще бъдеш по-добре оценен?

- Не се чувствам неоценен. Наистина на Запад за същото ще получавам значително повече. Тук потребителите на лукса и луксозното обслужване, каквото се стремя да предлагам, са малцина. Но отдавна за мене оценката за работата ми не са само парите, а зависят и от отношенията с екипа.

- Какви са амбициите ти сега?

- Основното е да имам легален бизнес, което осигурява подходящи условия и за мене, и за хората, с които имам отношения. Това означава, че искам повече стабилност. През последните три години поемах прекалено много рискове. Постоянно осъществявах нови проекти и всичко, което печелех, го инвестирах. Изпадах в трудни ситуации.

- Смяташ ли да разшириш бизнеса си?

- Правя проучване за магазин в Централна Европа, в който да продавам български дрехи. Няколко пъти бях в Италия, в едно малко градче, където българското може да намери пазар. И за там имам проект. Но основно усилията ми са свързани с България.

- Смяташ ли, че у нас някога ще дойде времето, когато ще се работи нормално?

- Няма да стане скоро. Но аз имам своя линия на поведение. Плащам си данъците и социалните осигуровки. Ненормалното започва при стартиране на нов проект. Разрешителните режими се преодоляват обикновено между 6 и 12 месеца. Търсенето на изход от заплетените ситуации ми доставя удоволствие. Работя по-добре, когато съм под пара, в състояние на напрежение.

- Веднъж в "Руж", едно от заведенията ти, видях настоящ зам.-министър, Елка Константинова и режисьора Теди Москов - как привличаш такива клиенти?

- Всичко правя като за себе си. И заедно с клиентите търсим доброто прекарване.

- Интересуваш ли се от политиката?

- Гласувам от 7-8 години. Привърженик съм на демократичната идея и на силните личности.

- Има ли вече професионалисти в политиката?

- Още са много случайните хора. Има и професионалисти.

- Какво ти е мнението за бизнесмените, които започнаха с куфарчета?

- Нямам мнение. Не ги познавам.

- Вече имаш ли банка, която да те кредитира?

- Обикновено действам с налични пари. Сега за първи път опитвам с "Прокредит банк". Ако сме доволни един от друг, ще продължим.

- Каква е крайната ти цел?

- Няма крайна цел. Всеки проект е начало на нещо ново.

- Ако някой ти даде един милион или, да речем, 500 хиляди долара?

- Ще ги инвестирам.

- Аз например бих отишъл на курорт.

- Там няма нищо неочаквано. Не е интересно. В бизнеса най-приятно е приключението.

Българската литература

© 2002 Литературен форум