Литературен форум  

Брой 22 (506), 4.06.2002 - 10.06.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

ШЕПОТИ

Маргарит Жеков

Компютърният тоталитаризъм

 

За наченките на компютърния или електронния тоталитаризъм и в България ми напомни една случайно срещната близо до софийската Централна гара млада, непозната жена, която се обърна към мен за помощ с въпроса дали знам къде тук наблизо има банкомат.

Денят отдавна бе превалил - в настъпващата привечер банките бяха вече затворили, и жената, чиито пари на ръка явно бяха привършили, безпомощно се луташе по булеварда, за да намери банкомат, откъдето да изтегли пари чрез банковата си карта.

За някого тази случка може би е само едно безобидно неудобство, но за мен тя прозвуча като метафора за несретата на човека, който е станал жертва на компютърния тоталитаризъм.

Обичайният, старомоден тоталитаризъм от миналия век правеше човека безпомощен и изцяло зависим от властимащите, контролирайки напълно придвижването, пътуванията на гражданите, а новият, компютърен тоталитаризъм на 21. век прави личността безпомощна, контролирайки движението на парите й.

Жертви на компютърния тоталитаризъм са, да речем, не само български специализанти, които, прелетели за миг до отишлата с 200 години напред обществена действителност на САЩ, остават безпомощни и недоумяващи пред неочакваните и невъзвратими удръжки, направени по електронен път от скромните им стипендиантски средства в банковата карта. Всички сме свидетели как напоследък при всяко мирно или военно противоборство на светогледите не само отделни личности, но и цели държави, които са изпаднали в немилост пред силните на деня в международната общност, бяха поставени на колене чрез запор върху банковите им спестявания в чужбина.

Външно погледнато, компютърната мрежа покорява ума с изгодната мигновеност на съкровената или делова писмовна свръзка и с удобството при преноса и достъпа до сведения. Но и тук за жалост се спотайват старите, ограничаващи осведомеността и инакомислието подходи. Ако следи и обичайния, хартиен брой на вестниците, читателят на електронната им разновидност с изумление би открил, че български ежедневници с възможно най-демократичните наименования например си "спестяват" включването на някои свои статии в електронната страница. На пръв поглед изглежда, че електронната страница подлежи на допълване, но прегледът на електронния архив показва, че определени неудобни статии напоследък не се прибавят към електронните броеве на някои ежедневници и така никога не виждат бял свят в компютърната мрежа.

Някой би си помислил, че този подход съществува с едничката цел да подтикне любознателния поклонник на международната електронна мрежа да си купи и книжното тяло на вестника, но четецът, който "прелиства" любимия си вестник с помощта на компютърната мишка, обикновено смята, че електронният вид на вестника съвпада с хартиения. Така последиците от невключването на неугодни статии от даден брой на вестника в Интернет придобиват и цензорски отенък. Олеква и оправданието, че непълният електронен облик на изданието служи за пораждане на копнеж по книжното тяло, защото всъщност именно инакомислещата, свободолюбива статия би накарала читателя да си купи вестника и от вестникарската будка.

Щетата от факта, че в това отношение дадена статия си остава в буквалния смисъл само на хартия в един век на вземащо превес компютърно четене, е голяма и за автора, и за читателя, но много по-тежко е, когато самата човешка личност може да става жертва на лишаване от обществени права по компютърен път. Както е известно, българските държавни служители в определени учреждения, като например поделенията на управление "Социално осигуряване", получават вече задължително заплатите си чрез дебитни карти. Така че, ако не статията, а самата личност на служителя се окаже неудобна, електронният запор на сметката му би го лишил не само от неизплатените, но и от вече изплатените му заплати. С тази своя особеност технологически силовият тоталитаризъм е не само по-жесток, но със своята безшумност и по-опасен от физически силовия тоталитаризъм. Това, което през миналия век службите за сигурност постигаха с непрестанно следене и дори със среднощно нахълтване в дома на инакомислещия, днес се постига само с едно натискане на компютърния клавиш. Поставянето на инакомислениците извън обществото - крайната цел на всяка тоталитарна власт, при компютърния тоталитаризъм се извършва по-тихомълком отвсякога.

Изходът за свободния човек в борбата срещу онези, които се опитват икономически да го държат в ръцете си, е, колкото и старомодно да звучи, в притежанието и личното обработване на парче земя, което ще осигури независимост при прехраната в случай, че дебитната карта не действа, и ще потвърди библейското, важащо и при най-големи изпитания уверение: "Хлябът му ще се даде, водата му няма да липсва "(Исай 33:16).

Българската литература

© 2002 Литературен форум