Литературен форум  

Брой 22 (506), 4.06.2002 - 10.06.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Станка Парушева

 

***
Люлея се върху клона
на моето лековерие.
Мухите са единствената ми храна.
Не искам да слизам на земята -
страхувам се,
че там ще ме подритват
като ненужна твар.
Тук горе -
на маймунското ми място -
светът все още изглежда
спокойно място за живеене.
Дано не падна от дървото,
преди мракът да ме поеме
и, да ме предаде
на светлината -
до следващото ми
маймунско съществуване.



Душа и тяло

Душа и тяло все по-трудно съжителстват
на този тесен таван.
Тя не може да диша тук истински,
то се държи като съпруг-тиран.
Тя мечтае да бъде обичана,
да се носи като облак в небето.
То пък иска да бъде обучена
да му хвърля сутрин гърнето.
Някой ден тя ще скочи от прозореца,
ще напусне малкия ад,
то ще положи кости в гробище.
И ще приключи техният брак.


Смирение

Искам да се смиря.
Да стана по-ниска от тревата,
по-тиха от водата,
по-безобидна от муха.

Дали тогава Господ
най-после ще ме забележи?


***
Закърня душата ми.
Нащърби се като удряна
много пъти в камък брадва.
Нищо вече не ме вълнува,
нищо не ме радва,
нищо не ме плаши.
Гледам на живота си
Като на приключила игра на карти.
Козът не беше у мен
и не очаквам да има ново раздаване.
Пито-платено, както казва народът.

И брадвата отскача
от поредния камък.


***
Цял ден се опитвам да бъда силна.
Да приличам на непоклатима скала,
на бик с навирени рога,
на лъвица, готова за скок.
Вечер, когато се прибера -
силата ми се изпарява
през комина.
Омекнала като памук,
чудя се как да скрия
сълзите на безсилието.


***
Страшни са твоите присъди, Господи.
По-страшни от Страшния съд,
на който подлагаш душите ни,
когато се явят пред теб.
Плащането става
в този живот
и никого не отминава
горчивата чаша.
Падат стрелите
право в целта
и всеки път ни настигат
неподготвени.

Българската литература

© 2002 Литературен форум