Литературен форум  

Брой 22 (506), 4.06.2002 - 10.06.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Станчо Пенчев

Кедров звън

 

Двамата келнери се спогледаха отегчено и по-младият - снажен, отпуснат, с мътни безцветни очи - тръгна към масата в ъгъла.

- Ще поръчате ли още нещо, защото... - каза провлечено.

- Мъжът на масата хвърли разсеян поглед към празното заведение и попита глухо:

- Имате ли часовник?

- Минава полунощ.

Мъжът се надигна. Бе строен, с едри рамене и приятно бледо лице.

- Прощавайте! - каза със звънлив глас. - От дни не усещам времето...

Келнерът го премери с поглед. Не изглеждаше на повече от четиридесет, бе облечен изискано, а в държанието му се усещаше детска непринуденост.

- Да знаете наблизо хотел? - попита мъжът и келнерът почувства остротата на светлите му прозрачни очи. "Що за птица е?" - помисли и потърси с поглед по-възрастния келнер:

- Господинът търси хотел.

По-възрастният приближи:

- Тук наблизо има един, но го използват предимно проститутки. - Поглади с длан бухналата си, боядисана коса и тясното му живо лице се напрегна. Човекът срещу него излъчваше някаква естествена самоувереност и безразличие.

- Ще ме упътите ли? - попита мъжът.

- Познаваш ли този...човек? -младият келнер заговори пръв.

- Не - възрастният келнер погледна лицето си в огледалото на стената.

- Говори с теб сякаш не за пръв път...

- Хм... имах същото усещане. В първия момент си помислих, че преживява нещо.. история с жена или... - Възрастният келнер облиза тънките си устни. Беше се женил три пъти и винаги се бе развеждал заради друга жена.

- Не може в основата на всичко да стои винаги по някоя фуста - отвърна рязко младият.

- Млад си, затова всичко ти се струва...

- Как ми се струва?

- Просто...

- Жените винаги са прости по устройство - лакоми и коварни!

- Значи не ти е писано да ги опознаеш...

- Ти по-щастлив ли си, като ги познаваш?

- Едва ли...

- Тогава?

Възрастният келнер въздъхна:

- Човекът ни чака...

Мъжът стоеше на входа, вдигна очи към пепелявото нощно небе.

- Пролетта закъсня - рече възрастният келнер.

- Нищо никога не закъснява - усмихна се благо човекът, - просто ние винаги бързаме. Назоваваме желанията си и искаме да се изпълнят.

- Откъде сте? - попита плахо младият келнер.

- Кой знае! - поклати неразбиращо глава мъжът. - Роден съм в едно селце край Охридското езеро, а израснах в Сибир.

Младият келнер не посмя да пита повече и когато наближиха хотела, си взе притеснено довиждане.

- Ще се видим пак - каза мъжът. - Винаги усещам, когато ще срещна отново някого...

- Как? - не се стърпя младият келнер. Този човек го владееше в някакво тихо покорство и вътрешно равновесие.

- Кой знае... Чувството ни за време е изменчиво, ако му повярваш, губиш себе си, а ако не му повярваш - света... - отвърна тихо мъжът.

Когато влязоха в ниското занемарено фоайе, изпитият собственик, облегнат на захабения дървен плот на регистрацията, се усмихна едва доловимо на възрастния келнер.

- Как се казвате? - обърна се към мъжа.

- Кардам - отвърна той и подаде ръка през плота.

Съдържателят неловко я пое.

 

***

- Знаеш ли откъде минах тази сутрин на идване? - попита младият келнер, когато се видяха на другата заран.

- Сигурно откъдето и аз... - усмихна се възрастният

- През хотела?

Възрастният кимна с олекнали гърди.

- Що за човек беше този? - вдигна учудено вежди младият.

- Кой знае...

- Съдържателят ми каза, че проститутките не искали да работят през тази нощ. Били неспокойни... като животни преди природно бедствие... нажалени, объркани и разнежени...

- Жените усещат промените.

- Ама какви жени са това!

Възрастният не отвърна, само поклати замислено глава и вдигна наръч чисти покривки.

- Знам, че ходиш тайно при тях - извика заядливо зад гърба му младият.

- Ходя - възрастният келнер тръгна между масите.

- А все ми говориш за чувства и... там изискани състояния... -продължи още по-настървено младият.

Възрастният келнер го погледна безстрастно и каза:

- Хубаво ми е с жена... пак съм сам, ама ми е хубаво... Може и нищо да не правим.. топло ми е и светло отвътре...

Заведението се напълни с хора и светлината, нахлула през влажните от росата прозорци, се удави в сенки и облаци тютюнев дим.

Българската литература

© 2002 Литературен форум