Литературен форум  

Брой 22 (506), 4.06.2002 - 10.06.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Светла Стаменова

 

***
Изгрях в очите ти. Зениците ти ме родиха
от тичинка на цвете, полетяла с вятъра.
И ставах по-красива всеки път, когато
нещата от света те караха да им повярваш.

Живях в зениците ти. Но веднъж поисках,
не знам защо, да те погледна във очите.
За малко тихичко излязох. После
не успях отново да се върна никога.



***
Дървото зорко бди над листата си.
Листата ревниво пазят цветчетата.
И никой никого не ще предаде.

Силно ще се притежават.

Дървото няма какво да даде на света,
освен красотата
на егоизма си.



Особено

Вяло...
На забавен кадър
листата на лозата се размиват...
Бавно...
Лист по лист изтичат,
за да мога по един да ги откривам.

Чудно...
Всеки е различен,
всеки е самотен сред безброя.
Странно...
Толкова е трудно
да узная кой кого обича...

Българската литература

© 2002 Литературен форум