Брой 14

Литературен вестник

11.04-17.04.2001
Год. 11

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

ИЗДАТЕЛСТВО

 

 

"Трафик" I: дрога, лъжи, мафия

Стивън Содърбърг е явление. Доказателството? На тридисет и седем години той е изпитал всичко в професията: славата, слизането в ада, възраждането. Плодовит режисьор, той редува лични проекти с привидно (но само привидно) по-конвенционални фикции. От Джулия Робъртс до Катрин Зита-Джоунс и от Джордж Клуни да Майкъл Дъглас, звездите се надпреварват да играят под негова режисура във филми, които обръщат наопаки нравите и обичаите на Холивуд. Пример: "Трафик" - неговият последен филм, занимаващ се с търговията на наркотици. Своеобразен филм, който потвърждава, че Содърбърг е сред най-вълнуващите съвременни кинорежисьори. При това той се връща от много далеч...

Flash-back: Кан 1989г. За всеобщо учудване, журито, с председател Вим Вендерс, присъжда Златната палма на млад 26-годишен режисьор, който притеснително взима своята награда, заявявайки, че за него трудностите една сега започват. Проницателност, толкова рано... Филмът "Секс, лъжи и видео" разкрива един кинорежисьор, омагьосан от манипулацията, изтънчените интриги, борещите се с противоречията си герои. Той самият, бивш студент по кинорежисура, който издига в култ Ален Ресне и измисля малки аматьорски филми още тринадесетгодишен, се възползва от това признание, за да прави каквото му харесва. Следващите му филми, "Кафка", сниман в Европа с Джеръми Айрънс и "King of the Hill", и двата забележителни, са приети с равнодушие, дори с презрение. Твърде "arty" за широката американска публика. Не достатъчно провокативни за европейците.

По-късно още един великолепен криминален филм (преработка на "Criss Cross" на Робърт Сьодмак) и Содърбърг, отегчен от неуспехите, заявява, че напуска традиционното кино, за да се отдаде на по-експериментални дейности. Той изпълнява тутакси своя план и подписва "Schizopolis", весела сюрреалистична история, в която, поради малкия бюджет, той изпълнява всички функции...

"За добро или лошо, нещата бързо се променят" спомня си Содърбърг. По времето на "Schizopolis" нищо не подсказваше, че моето виждане и начинът ми на създаване на филми ще привлекат публиката. С отстъпването ми от киното, си дадох сметка, че предпочитанието ми към мозъчните истории се е усещало твърде осезаемо в първите ми филми. Без да се отричам от нищо, се опитах да кажа същото нещо, но отправяйки се по-директно към емоциите."

"Трафик" - задъхан и иконоборски.

В края на 1997г., Стивън Содърбърг се завръща и това е едно от най-изненадващите завръщания в съвременната история на американското кино, което, между впрочем, почти никога не дава втори шанс на праволинейни режисьори, на всичкото отгоре и неудачници... Подписвайки "Извън контрол" с Джордж Клуни и Дженифър Лопес, Содърбърг успява да удовлетвори критиците и публиката и доказва на индустрията, че, подобно на други големи американски режисьори, той умее да приема нарежданията, без да губи нищо от своята оригиналност. От този момент Содърбърг на спира да снима. В началото един невероятно изпипан трилър ( "Англичанинът") и накрая "Ерин Брокович", с Джулия Робъртс, филм, който му носи професионално признание и големи успехи.

И докато филмът му триумфира, Содърбърг работи върху друг проект, наречен "Трафик", една многогласна история (с повече от сто персонажа), която големите студия отказват да финансират, въпреки имената на Майкъл Дъглас и Катрин Зита-Джоунс. "Мисля за "Трафик" от 1995г., обяснява режисьорът. Винаги съм се изумявал от броя на хората в Съединените щати, които влизат в затвора, заради престъпления, свързани с наркотици. В моята страна проблемът за наркотиците присъства навсякъде и същевременно е... табу. Не исках да снимам филм за наркоманите, а за трафика, за икономическата и мафиотска система, която позволява разпространението на дрога. За да се отрази сложността на явлението, имахме нужда от сценарий, който да включва много герои: служители на правителството, ченгета, анонимни. Една част от тях в Съединените щати, а другата в Мексико. Темата и начинът, по който решихме да я развием, избягвайки хленченето и без да предлагаме никакво манихейско решение, не се нравеше много. Моята амбиция е когато хората излизат от залата да си задават въпроси...

В крайна сметка "Трафик" е приет с ентусиазъм. И напълно основателно, защото този иконоборски филм е същевременно задъхана криминална история, която елегантно отбягва клопките на формализма и демонстрацията. "За да резюмирам филма, преди началото на снимките, казах на колегите си, че той ще бъде нещо между "Френска връзка" на Фридкин и "Нешвил" на Олтман. Мислех също за "L 627" на Таверние, заради документалния поглед. Направих всичко за този филм: кадрите, снимките. Това не е претенция, а просто грижа за свързаността, тъй като проектът изискваше ограничен на брой екип и близост с актьорите във всеки един момент."

Способен като никой друг приятелски да тормози своите актьори, Содърбърг доказва с "Трафик", че никой проект не може да устои на енергията и на смелостта му. Която се състои например в това да снимаш първите двадесет минути от филма на испански, защото действието се развива в Мексико и само на тази цена се постига достоверност... А след "Трафик", почивка? Със сигурност, не. Всъщност в момента Содърбърг снима "Ocean’s Eleven", с участието на Клуни, Мат Деймън, Брад Пит и Джулия Робъртс. Ново приключене, което, без съмнение, няма да прилича на никое друго.

Оливие де Браян
Преведе от френски Стефка Паунова
Преводът е направен по Le point, 2 Mars 2001

Виртуалната библиотека!

© Литературен вестник