14-20.11.2001
Год. 11
НЕПРЕМЪЛЧАНО
Сто дни врява и безумство
Изминалите сто дни от управлението на НДСВ показаха, че ако България все пак има правителство (нещо, което е доста съмнително, защото и странната програма на кабинета дойде твърде късно, и защото никаква екипност не прозира от противоречащите си действия и реплики на отделните министри), то това е правителство на лъжата, безхаберието и несъстоятелността.
За 100 дни министрите на НДСВ, БСП и ДПС не можаха да изпълнят нищо от левите и много щедри предизборни декларации на царското движение. Вместо обещаното бързо благополучие, дойдоха вестите за вдигането на данъците и цените, на тока, парното, газта, акцизите, дойде новината, че заплатите ще се поувеличат, но не се знае кога, а пенсиите, забележете, ще се вдигнат след около година с... 6 лева.
В същите тези 100 дни стана ясно, че никакво ново време нито е дошло, нито ще дойде, защото България тръгна не напред, а назад. Всичко, което се случва, твърде много напомня хаоса от Виденово, Берово и Луканово време. Новите стари моралисти в лицето на Велчев, Василев, Качакова и компания се оказаха хора, които не са в час, хора, абсолютно безпомощни. Като добавим към това законите, които движението, заедно с комунистите и ДПС одобрява (за справка - падналата преграда пред лошите кредити), нищо чудно скоро да се повтори Виденовата зима. Лошото обаче е, че не е ясно има ли рецепта за непрекъснато излизане от дъното.
За 100 дни чухме и кои са виновни за рухналия рейтинг на правителството на Симеон - СДС и журналистите. СДС, защото собственото си бездействие и неумелост царските министри безапелационно и цинично обясниха с "лошото наследство". Само че, нека не забравяме, че това става повече от три месеца след като поеха управлението. А три месеца по-рано същите тези, които сега говорят за бюджетни дупки, за източени пари, за корупция и пр., казаха, че летвата е вдигната толкова високо, че ще им бъде трудно (Симеон), казаха, че е работено твърде добре (Николай Василев). Иначе изречено, когато видяха, че могат само да рушат, министрите от НДСВ прехвърлиха вината другиму и започнаха да лъжат и обвиняват. Колкото до журналистите, те пък са им криви, защото искат да чуят и съобщят новини. А новини няма. И журналистиката беше превърната във враг, беше нарочена, че не гледа оптимистично, че очерня (Симеон). Ако кабинетът излъчваше послания, ако имаше какво да отчете като направено, той сам щеше да е заинтересован от публичността. Но случаят не е такъв.
И най-сетне, в тези 100 дни научихме, че всички министри от кабинета много високо оценяват работата си, че всичко, което произтича от направеното през предишните четири години, чиито резултати тепърва ще се виждат, с лека ръка приписват на себе си. Най-дразнещ е Соломон Паси, който безсрамно заяви, че знаците, които България все още получава от Европа и света, са резултат на последните 100 дни, които били най-успешните за външната политика на България. И това след безспорното признание, което кабинетът на Иван Костов и лично Надежда Михайлова имаха и имат, ако не у нас, то поне по света.
Лошото обаче е, че с тези 100 дни врявата и безумството не приключват, че ни чакат още и още дни, в които НДСВ ще експериментира не с търпението ни, с възможността ни изобщо да оцелеем. И ще продължи да девалвира всички институции, всички авторитети, самата идея за съществуването на политически елит, нещо, което се видя и на президентските избори. Защото ниската избирателна активност, разколебаното доверие в Петър Стоянов работят за плановете на Симеон.
... и след това
Че българинът не е гражданин и не може да мисли, се видя още на 17 юни, а от 11 ноември пък е факт, че в изборите си той се ръководи само от джоба си, от парното, от бурканите, от ракийката и салатката, от зимата и не знам още от какво. Разочарованието от Симеон, от неизвестното, което дойде с НДСВ, вместо да накара този хипотетичен гражданин да се размърда и да избере ясната политика, предлагана от Петър Стоянов (защото зад нея не стоят празни приказки, а факти), го накара да се люшне към нов популизъм, този път прокламиран от комуниста Първанов. Подобна глупост, защото не мога по друг начин да я нарека, няма нищо общо с измисления и тиражиран от медиите наказателен вот, няма нищо общо с рационалността и уж прословутата прагматичност на българина. Затова и шокът е толкова голям. Защото в последните четири години като че ли поне по въпроса за ориентацията на България беше постигнат някакъв консенсус. А и той се оказа привиден. Мислехме си, че желанието да влезем в НАТО и ЕС е общо, споделимо желание, а един голям процент от гласувалите на изборите за президент подкрепиха антинатовеца Марин, подкрепиха неясната политика на БСП. Подкрепа, достатъчна, за да гръмнат световните медии, че България след като реабилитира своя монарх, реабилитира и комунизма.
Амелия Личева
