14-20.11.2001
Год. 11
Източното тяло
Катрин Арган
При азиатците няма двойственост материя/дух, нито идеализиране на тялото. Според таоисткото възприятие, тялото представлява торба с настроения, през която преминават енергийни струи.
Сократическата игра на думи soma /sema (тяло/ гроб) е немислима за Азия. В китайския свят виждането за душата, затворена в гроба на тялото, и идеята за духа - пленник на плътта, от която трябва да се освободи, остава неразбираема. В очите на Изтока този дуализъм изглежда странен. Разбира се, и там се среща известна спиритуалност, проповядваща откъсване от материалните неща, но тя не се противопоставя на тялото. То трябва да бъде усъвършенствано (с духовни упражнения в бойните изкуства и т.н.), а не отричано или възприемано като допълнителна обвивка. Освен това представата за една същност (душата), изпаднала в немилост пред материята (тялото), е в противоречие с Тао (Пътят), хармоничното начало, което управлява света. То е представено в двойката ин-ян, събираща мъжкото и женското, студеното и топлото, влажното и сухото и т.н. Далеч от сблъсъка, те се допълват, за да създадат динамиката, върху която ще се крепи животът. Всъщност ин и ян са двете лица на една-единствена и неповторима действителност, като ези и тура на монета, като луната и нейната тъмна страна. Светът се схваща като движение: прилив; а тялото в образа на света не е нищо друго, освен торба с настроения, през която преминават енергийни струи (ки). Тялото е процес. За да се съгласува с движенията на енергията мъдрият таоист се отдръпва от нещата в света, избягвайки да налага волята си на другия. Той е в не-действието, но не и в презирането на тялото (впрочем, обикновеният таоизъм често пъти се отъждествява с техниките на дългия живот). Пред него не стои въпросът за душата, стремяща се към света на Идеите или Чистите Форми и преминаваща отвъд материята. Според китайците трансцендентността, която предполага раздвоявянето душа/тяло и иска Истината да се намира извън материята дори на човешката ни природа (с други думи, извън въплътеността ни в тяло, телесността ни), е абсолютно немислима. В Китай няма свят на Идеите. Възгледите на Платон тук изглеждат противоестествени. Защо да искаш да отделиш духа от тялото? Да поставиш от едната страна душата, а от другата материята? Защо да търсим истина отвъд това, което ни е дадено, което го има? Понеже осезаемата действителност е тук и вече съдържа всички възможности. И после, ако светът е "от вятър и прах", за да си послужим с будисткия израз, означаващ празнотата на съществуването (карма), няма ли пълното отделяне да бъде всъщност отричане дори на идеята за индивидуална душа? Защото според Буда (Пробуденият) човекът не е нищо друго, освен агрегат от разпилени елементи, невеществено явление. То е без стойност и съединило се веднъж, не бива да се разпокъсва повече: желанието да пребъде е само илюзия и представлява източникът на всички човешки нещастия. Първата от Четирите Благородни Истини на Буда: истината на страданието (duhkha).
Ако сега се върнем към строго китайската (и таоистка) представа за тялото (по-скоро "енергетично", отколкото анатомично), именно отсъствието на философското понятие за душата обяснява, например отсъствието на голотата в изящното изкуство на класически Китай. Изразител на тази теза е Франсоа Жюлиен. В своето произведение "За душата или голотата" философът разсъждава над "невъзможността" на голотата в източната империя, докато в същото време на Запад голото тяло е прекосило епохите като естетически факт. Въпреки представата за грешника, свързана с голотата и пола, Църквата толерира изобразяването на Христос гол. Интересното е, подчертава Жюлиен, "че зад голотата не можем да не забележим понятието за Съществото и въпроса за "съществуващото само по себе си": голото тяло е "самото нещо", res ipsa, с една действителност, сведена до собствената му идентичност. Голото тяло ще отговори на въпроса ti esti, и на въпроса "какво е това?". И продължаваме: "Ако голотата е невъзможна в Китай, то е защото тя не е намирала там своя онтологичен статус: оттогава е останала само плътта (китайската еротика) и безсрамната голота." Всъщност, освен в порнографската иконография, голото тяло в Китай не е изобразявано сублимирано, както е при гръцката скулптура. Това, разбира се, е свързано с въпроса за Красивото, но да не се отклоняваме от темата...
Важно е да се отбележи, че мисъл, в която не би съществувала идеята за душата, не означава материализъм без дух. Грешното разбиране на някои западни течения в изобразителното изкуство (абстрактен експресионизъм, action painting), възхитени от "телесността" у китайските калиграфи и художници, е показателно. Симон Лейс го припомня в едно прекрасно есе за китайската живопис: "В действителност, приликите, които биха могли да съществуват между техните подходи, са следствие единствено от повърхностни и изкуствени срещания и почиват върху едно фундаментално недоразумение, резюмирано в известния израз на Джаксън Полък : "Painting is something physical". Напротив, за китайците живописта, съобщена изцяло чрез "замисъла", е преди всичко "нещо духовно".
Далечният изток е многопластов и не може да изненада със способността си за синкретичност. В Япония, Корея, Виетнам, където са се съхранили религиите, съществували още преди навлизането на китайската култура, различният възглед за тялото се е обогатил. Що се отнася до Китайската империя, тя е познала в еднаква степен влиянието на будизма, дошъл от Индия, по-лесен за възприемане от таоизма, но и на конфуцианството, една чисто китайска и по-политическа философия, в чиято основа е залегнало съблюдаването на добродетелите и ритуалите, поради което представата й за тялото е строга, дори пуританска. Друга китайска представа за тялото? Разбира се. Тялото, както всеки знае, в Китай и извън него, е въпрос на физика.
Преведе от френски Стефка Паунова
Преводът е направен по Lire, septembre 2001
