14-20.11.2001
Год. 11
Стивън Спилбърг за "Изкуствен интелект"
East Hampton, 23 август, един от онези
дни, когато лятото сякаш потъва в
сивотата и студа. Атмосфера, прилягаща
на скъп курорт и наследени пари.
Полюлявящи се табелки над елегантните
бутици. Срещата със Спилбърг е в най-обикновено
кафене: подозрителни аромати,
заглушителна музика, пици. А вътре
всичко кипи, като пред битка: Господарят
е излязъл от резиденцията си - според Vanity
Fair, разкошен имот, на стойност 68
милиона долара - Господарят идва насам,
Господарят се вижда.
Изведнъж той влиза. На 54 години, все още
прилича на хлапак, с вечната си скромна
усмивка, която, по думите на жена му,
актрисата Кейт Капшоу, "те изпълва с
желание да го закриляш". Брадатият
чудак на киното отново е тук, макар и
поулегнал. Той е пъргав, задъхва се от
ентусиазъм, смее се много. Човек лесно
може да забрави властта му.
- Според Франсоа Трюфо можеш да критикуваш един филм едва след като си го гледал три пъти. Преди тази среща вие настояхте да гледам "A.I." ("Изкуствен интелект") два пъти? Проява на власт ли беше това?
- Съвсем не. По-скоро израз на желанието да преминете отвъд простата "история", да потърсите структурата, начина, техниката. Трюфо има право, знаете ли. А моят филм е по-сложен, отколкото изглежда. Мисля, че доста журналисти биха променили мнението си - от отрицателно към положително - след повторно гледане.
- Бихте ли го определили като приказка?
- Държи се като приказка, засяга теми като изоставянето или въвеждащото пътуване, но е една по-заплетена, някак "продължена" приказка. В нея има насилие и два сериозни обрата, свързани със смяната на местата, които са представени доста брутално. Всъщност това е опитът на едно самотно момче да измести погледа си от семейния живот и да се обърне кам външния свят, нещо като историята за "Пинокио", която всъщност е много по-мрачна, отколкото представата, разпространена за нея.
- Може ли "Изкуствен интелект" да се гледа от деца?
- Да, ако са над десет години, в противен случай се съмнявам. Освен това родителите трябва да са готови да говорят, да отговарят на въпросите, които може да предизвика една силна сцена, като например сцената, в която героят открива, че е просто един робот и съществува в десетки екземпляри. Понякога у хората се пробуждат стари страхове и приказката може да помогне за преодоляването им. Прочетете Бруно Бетелхайм и неговата "Психоанализа на приказките"! В действителност мисля, че има толкова мнения за "Изкуствен интелект", колкото и индивиди. Филмът е своеобразен тест на Rorshcach!
- Децата ви гледаха ли го?
- По-големите, да. И проведохме доста приятен разговор.
- Очаквахте ли недоволството, което изразяват някои? Критиките за това, че може да изградите лоша представа за майките?
- Знаете ли, първоначално исках да направя филм за широката публика. Исках хората да се тълпят, за да гледат класическа история с щастлив край, но вместо това ще открият неочаквана смесица от мен и Кубрик. Нима към това се стремях? Във всеки случай, "Изкуствен интелект" е най-вълнуващото преживяване в моята кариера, което освен всичко останало, символизираше и осемнадесетгодишното ми приятелство със Стенли Кубрик. Американците не го разбраха и не понесоха двойствеността му - майката може да изглежда лоша, но тя също е измъчвана от това псевдо-дете, така нормално наглед. Толкова по-зле! Утешавам се с факта, че японците се влюбиха в него. Различията в приема също са част от красотата на професията.
- Скъп ли е този филм?
- Според американските стандарти, не. Стегнах се и намалих цената на 85 млн.долара, а бюджетът можеше да достигне 150 милиона.
- Кой е първият филм на Кубрик, който гледахте? Как ви се стори?
- "Пътищата на славата". Бях десетгодишен, вече киноманиак, и не го разбирах много. Всъщност бях шокиран - не мисля, че си въобразявам - и откривах разказваческия му гений. По-късно започнах да се възхищавам от професията на Кубрик, от използването на различни обективи, от начина, по който движи камерата или избира кадъра, от представянето на онзи почти уникален план, когато Джеймс Мейсън върви по коридора, чукайки на всички врати. Той умееше да поема рискове! И какво изкуство на разпространение! Беше забележителен на всички нива. Човек може да оцени това само ако гледа филмите му по няколко пъти.
- Кога го срещнахте?
- През 1980 г. В едно студио близо до Лондон, където снимах "По следите на изчезналия Кивот". Стенли наблюдаваше на една съседна площадка изграждането на декора на хотела от "Shining". Реших, че трябва да се видя с него: директорът на студиото телефонира и срещата се състоя. Разговаряхме за техниките и установих, че говорим на един и същ език, езика на камерата, който няма нищо общо с езика на идеите или на звездите. При следващата ни среща вече бяхме приятели.
- Кога "Изкуствен интелект" се намеси в отношенията ви?
- През 1983 г. той ми изпрати седемте страници от разказа на Брайън Олдис, като ме молеше да намеря някой американски писател, който не пише научна фантастика, за да му помогне да изгради образите и да оформи интригата. С негово позволение аз ги показах на една от сестрите си, която бе пожънала огромен успех с последния си роман. Тя много хареса идеята, но заключи, че ще бъде "притисната" с години; така че тя бе тази, която отказа на Кубрик. Една или две години по-късно Стенли ме повика в Лондон и каза, че ще направи филма, но после и двамата се захванахме с други неща. И така до 1993г., когато, след като бе видял "Джурасик парк" и най-вече специалните ефекти, Стенли ми предложи отново да направим филма. Но по това време се беше посветил изцяло на "Широко затворени очи"... Когато почина, семейството му се свърза с мен и аз приех. От обич към тях! И защото предпочитах да се заема със сценария, отколкото да го оставя да събира прах в архивите.
- Как подходихте към тази странна връзка с един изчезнал режисьор?
- Не исках в никакъв случай да се правя на Кубрик. Стремях се да бъда верен и на него, и на идеите му и мисля, че успях: първата и третата сцена от филма съвпадат напълно с онова, което беше написал с Иън Уотсън. Но пък за втората сцена нямаше нищо - само нахвърляни бележки и скици, например рисунката на Flesh Fair, които ме вдъхновиха. Всичко изглеждаше като плетеница, като мозайка...Трябваше да си я представя и да я възстановя. Имах главата и краката, но ми липсваше тялото. Работих като луд, с непрестанното усещане, че призракът на Стенли ме преследва, за да пипна повече тук и по-малко там, а същевременно се опитвах да оставя нещо и от себе си.
- В крайна сметка на Спилбърг ли е филмът, или на Кубрик?
- Трябва да отгатнете. Все пак ще ви подскажа малко: всеки път когато си казвате, "Ето го истинския Спилбърг", има голяма вероятност това да е Кубрик. И обратното.
- Говорили ли сте за "Изкуствен интелект" със съпругата на Кубрик?
- Много малко. Но разговарях по цели дни с Ян Харлан, брат на жена му и негов довереник.
- Откога датира вашият интерес към роботите?
- Откакто бях завладян от робота Роби в "Забранената планета", връх на научната фантастика, излязла през 1956 г. Бях на десет и въображението ми все се въртеше около научната фантастика. Когато станах на шестнадесет, с петстотин долара и амбицията да бъда харесан от Universal, реших да направя пълнометражен филм (два часа и половина) със заглавие "Firelight" - история за НЛО и висш интелект. В нея вече присъстваше един от основните ми сюжети: отвличането на детето от летяща чиния в "Срещи от третия вид". Стенли Кубрик, с любовта си към документирането и изследването, съживи моя интерес. Но винаги съм бил затруднен от изкуствения интелект, от идеята за създание, създадено от учени, които сами по себе си са несъвършени създания...
- Винаги сте изпитвали смесени чувства по отношение на техниката...
- Много обичам техниката, когато ми помага за филмите. Но иначе се съмнявам в нея. Като малък се страхувах от играчките си: дали няма да ме захапят? С роботите е същото. Те са нашите играчки, но могат да се обърнат срещу нас. "Изкуствен интелект" отправя и някои предупреждения по въпроса за трудното поддържане на баланс между човека и високите технологии. Това е връзка, която може да се развие много зле.
- А клонирането?
- Не го намирам за интересно. Без съмнение ще получим физически сходни двойници, но къде отиват интелектът и духът? Най-доброто на клонирането е, че дава на Холивуд идеи за сценарии.
- Като споменахте Холивуд, какво мислите за филми с виртуални актьори, като "Final Fantasy"?
- Още една техника, която не служи за нищо.
- Не сте ли си представяли нещо подобно за Дейвид, младия герой на "Изкуствен интелект"?
- Не. Отначало Стенли беше мислил да се направи робот, но нищо не беше завършено. Да използва истинско дете е било немислимо за режисьор, който може да снима един филм десет години - за заключителните снимки актьорът му щеше да е на осемнадесет! Срещнахме се след "Джурасик парк", понеже "реализмът" на моите динозаври го бе впечатлил. Искаше да направи подобно нещо с Дейвид, което преценявам като грешка, защото зрителите не могат да се отъждествят с виртуален образ. Така че се спрях на младия Хейли Джоел Озмънд, героя от "Шесто чувство". Понеже освен актьорската си дарба той е много нежен и идеално се вписва в образа на робот от мечтите, особено когато бъде добре гримиран. Гримът го кара да изглежда сюрреалистичен, съвършена черупка, която трябва да се изпълни с чувства и вълнения, за да намери своя път.
- Може ли да обикнеш един робот?
- Това е основият въпрос на филма. Задават си го родителите на Дейвид, задават си го и зрителите...Стенли и аз се опитахме да не даваме отговор.
- Преди двадесет години казвахте, че не искате да се превръщате в холивудски император...
- ...Но аз още не съм император. Аз съм баща, съпруг, кинорежисьор, шеф на студио и неотдавнашен рицар на Британската империя.
- Казвахте също така, че искате да продължите да се забавлявате, като оставите отговорностите на Копола и Джордж Лукас...
- ...И продължавам да се забавлявам. DreamWorks върви добре, разнообразието от проекти ми харесва, работя само с хора, които са ми дългогодишни партньори, и всъщност се виждам само с киноманиаци, а това ме изпълва. Подмладяващо е.
- Винаги ли сте така внимателен? Преди години се виждахте като "много ловък делфин, способен да надхитри всяка акула"...
- Допреди две години все още бях делфин. Изведнъж остарях и понатежах. Сега съм по-скоро кит.
Разговорът води Мари-Франсоаз
Льоклер
Преведе от френски Стефка Паунова
Преводът е направен по Le Point, octobre, 2001
