28.11.-4.12.2001
Год. 11

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

ИЗДАТЕЛСТВО

СЦЕНА

"Три сестри" на Стоян Камбарев:

едно от най-добрите представления в афиша на "Диваделна Нитра ’2001"

Опитите в театъра за консолидация и преодоляване на отчуждението и натрупаните вражди и предубеждения между хората и държавите след Втората световна война най-целенасочено се проявяват в създаването на големите международни фестивали в Единбург и Авиньон през втората половина на 40-те години на 20 век. След политическите промени на Изток в края на 80-те със същата цел се организират няколко нови международни форума в посттоталитарните страни. "Диваделна Нитра" в Словакия е един от най-престижните сред тях. От 28 септември до 3 октомври тази година се състоя неговото юбилейно десето издание.

По традиция програмата на фестивала включваше някои от най-добрите продукции на трупи от Източна Европа и две-три заглавия от Западна Европа и САЩ, откроили се в афишите на Единбург и Авиньон. Тази година това бяха "Хамлет" на театъра-домакин "Андрей Багар", Нитра; "Училище за глупаци", копродукция на Формален театър и театър "Балтийски дом", Санкт Петербург; "Три сестри" на театър "Клиспера", Храдек Кралове (Чехия); "Чайка" на Националния драматически център на Нормандия (Франция), "Желание" от Франц Крьоц на театър "Талия", Будапеща, "Три сестри" на театър "София", София; "Фауст (Фауст е мъртъв)" от Марк Рейвънхил на театър "ХаДивадло", Бърно; "Разхубавяване" от Дейвид Паркър на трупата "Дейвид Паркър и Бенг груп", Ню Йорк; "Подземният свят" от Никола Маккартни на "Франтик Ъсембли", Лондон и "Вишнева градина" на тетър "Полски", Вроцлав. Юбилейното допълнение към селекционирания афиш се състоеше в добре подготвената международна дискусия "Фестивалът на пътя към Европа" с доклади на Кжиштоф Липски (Полша), Катрин Штрауб (Швейцария), Николай Йорданов (България), Дарина Карова (Словакия) и др. и съпътстващата програма от спектакли на млади режисьори. Най-интересните сред тези спектакли бяха "Градът" на "Театър от пасажа", Банска Бистрица и особено "Пиеса на сънищата" от Стриндберг на режисьора Гюнтарас Варнас в театър "Андрей Багар", Нитра.

Сред заглавията, включени в основната програма на фестивала, безспорно най-ярко се откроиха талантливата мултимедийна постановка на "Хамлет" на театъра в Нитра, режисьор Робърт Алфьолди, и четирите интерпретации на Чехов - "Три сестри" на режисьора Владимир Моравек (Чехия), "Три сестри" на Стоян Камбарев (България), "Чайка" на Ерик Лакаскад (Франция)¹ и "Вишнева градина" на Павел Мицкевич (Полша). И тук веднага трябва да бъде отбелязано качеството на българския спектакъл, който, в подобно оспорвано и авторитетно състезание, категорично спечели (заедно с чешкото представление) вниманието на селекционерите, гостите, критиката и публиката на фестивала.

Българското, френското и чешкото представление си приличаха в едно - в отказа от онези прословути интерпретации на руския драматург като фин и печален майстор на подтекста, на атмосферата, на деликатно стелещата се безнадеждност. По свой оригинален начин всяко едно от тях откриваше един друг Чехов-хладнокръвен, безапелационен и жесток, докато спектакълът на театър "Полски" интелигентно балансираше в рамките на гореспоменатата традиция. Другата обща тенденция, която неочаквано обедини трите представления, беше стремежът им да посочат своя същински обект - жестокостта на ежедневното човешко съществуване, веднъж чрез визуална емблема - неуютна и студена чакалня на гара ("Три сестри" на Стоян Камбарев), живеенето като лутане и препъване в постоянно стелещите се пера на убитата чайка ("Чайка" на Ерик Лакаскад), дома на Прозорови, разчленен на три отделни синьо-жълти платформи с колелца, които всеки момент могат да бъдат прикачени към някакъв влак, така и не пристигащ до края на спектакъла/на живота ("Три сестри" на Владимир Моравек) - и втори път чрез ефиктивно съчетаване на наситена словесна партитура, проведена, най-общо казано, в духа на психологическия театър, с ярка експресивност в движенческото поведение на актьорите. Точно тук българският спектакъл респектиращо се отделя от групата на досега коментираните представления. И при Моравек и при Лакаскад споменатото съчетаване на психологически поднесено слово с физическа експресия на практика е осъществено чрез едни или други режисьорски (и сценографски) средства - организация на пространството, визуални ефекти, мизансцениране и т.н. Запазената марка на Стоян Камбарев в най-новата история на нашия театър, както знаем, беше това да се прави изцяло чрез психофизическата мобилизация на актьорите. Последният му спектакъл "Три сестри" (заедно с "Черна дупка" и "Майката") е може би най-категоричната реализация на посочения възглед. За него може да се каже, че е максимално "носен" от актьорите. Вероятно на това се дължи и впечатляващо съхранения вид, в който го видяха зрителите и гостите на "Диваделна Нитра ’2001". От съсредоточената, динамична и недопускаща в сценичното си присъствие нито един празен момент, група на Николай Костадинов (Андрей), Бойка Велкова (Олга), Васил Димитров (Чебутикин), Лилия Лазарова (Ирина), Снежина Петрова (Маша), Николай Урумов (Кулигин), Деан Донков (Сальоний), Виктор Бисеров (Тузенбах) и Десислава Тенекиджиева (Наташа) за съжаление натрапчиво се отделяше Тодор Близнаков (Вершинин), който маркира твърде хаотична и неясна в контекста на целия спектакъл линия на поведение на своя персонаж, залавяйки се ту за случайни хрумвания, ту за свои познати стари "хватки".

Казаното дотук до голяма степен обяснява защо българската постановка на "Три сестри" получи много покани от други фестивали и беше сред най-коментираните и харесвани представления, показани в Нитра. За мен обаче, която познавах добре спектакъла и бях убедена в достойнствата му, най-показателни се оказаха думите на един от присъстващите критици "Не съм предполагал, че в България има толкова добър театър!"

Камелия Николова

 1 За този спектакъл вече публикувахме рецензии при гостуването му в България - Ана Топалджикова, "В движение към своя Чехов" , ЛВ, бр.34, 17-23.10.2001 и Асен Терзиев, "Чайка"-проекция на прикритото", ЛВ, бр.38, 14-20.11.2001.

© Литературен вестник