Брой 43

Литературен вестник

19-31.12.2001
Год. 11

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

ИЗДАТЕЛСТВО

 

РЕКОНТРА

Властта-прелъстител и медиите

Михаил Неделчев

 

Александър Томов: криптомнезияПубликувах в бр. 39 от 21-27.11.2001 г. на "Литературен вестник" памфлета "Упражнения по стил или за мистификациите на Александър Томов". В броя на в. "Демокрация" от 10.12. тази година, Ал. Томов ми "отговаря" с една несдържана ругатня по заглавие "Криптомнезия". Там съм характеризиран като преизпълнен с "позорна завист и страхливост"; печатаното в ЛВ е преценено като "бръщолевения на един непоправимо увреден от политиката аутсайдер" (от същата тази политика, пак според Ал. Т. съм бил изгонен с шутове). От текста "Криптомнезия" обаче става видно, че Ал. Т. "се прави", че не е доловил иронията при представянето на мистификационния сюжет. Той премълчава стриктно историята за сключената сделка с най-грозните и жестоки варвари, относно издаване на сборник и компактдиск. Гьонсуратът е турен връз лицето още по-времето на писането на сценария за великия Димитър Благоев-Дядото.
Ще отговоря на това поредно словесно извержение, като предложа за публикуване в ЛВ словото ми от научната конференция "Ре-капитулацията". Тя се състоя на 20.11.2001 г. в кафе МАТИ - като своеобразна прощална акция на нормалните в бившето НСРТ. Моето участие бе в панела "БНР, БНТ - власт и професионализъм". Председател на НСРТ в онзи финален момент бе вече Георги Лозанов.

Много е важно, след като ще говорим за власт и чак тогава за професионализъм, да решим как ще говорим за властта, по Макс Вебер или по Фуко, за властта като ясно и строго йерархизирана, институционално упражнявана, регламентирана или за властта, проникваща отвсякъде, пронизваща ни с токовете си във всички посоки, в гръб или виртуално-неуловимо. Очевидно няма да сме в състояние да разчленим двата типа власт и нейните проявления, защото те се маскират едно в друго, защото цялата медийна среда е пронизана от тайните послания и внушения, от заповедите и нежните напътствия на Голямата Власт и множество медийни хора всъщност се стремят да се представят като нейни хора или дори като тайни съветници, участващи всъщност във вземането на решенията. Естествено този синдром засяга преди всичко, Българската национална телевизия и Българското национално радио.

Къде беше мястото на НСРТ в цялата тази игра за властническо присъствие и участие и на угодливо приемане на сигналите, идващи от Голямата Власт. Ами и самото НСРТ бе пронизвано от разнопосочните силови полета на различно вижданата и различно практикуваната власт.

Но да започнем с големите решения, вземани от голямата власт по отношение на БНТ и БНР. Тези решения са били взимани, разбира се, в потайна доба, в злачни места, с присъствието и участието на неясни нашепващи силуети. Обикновено се мисли единствено за персоналните решения - кой да управлява тези толкова независими медии. Погрешно. Има и много по-важни решения. Например за закриването на Ефир-2. Политическо решение, взето също не по правилата на откритостта, сведено на журналистите от БНТ, подчинило ги. Никой не се опита да се противопостави на тогавашните силни (изключвам дискусията на Дружество "Гражданин", възприемана като маргинална сбирка), да обясни, че в бедна и слаба държава има нужда и от такъв втори канал, удържащ националната културна идентичност, и че всъщност (както и да ги наричаме), тези два канала трябва да са държавни, защото инак няма кой да ги издържа и защото този техен статут всъщност по-ясно осигурява прозрачността в ръководенето им. Ясни са нещата и около другото голямо решение на Голямата Власт за новия генерален директор на БНР - от прекомерна глупост, пак в потайна доба, бе избран предварително един неподходящ човек, опакован като най-културния човек в страната.

Телата на БНТ и БНР са пронизани от погледите и пипалата на властта и защото непрекъснато има журналисти, които участват или се представят, че участват, в тези тайни сбирки, сборища на властта или дори се срещат със съответния Първи човек, дори може би те му предлагат решенията, те му казват какво става и какво трябва да бъде. Тези журналисти не само знаят и намекват от екран или по микрофон какво мисли Голямата Власт, но и сами пряко присвояват власт. Естествено че такъв журналист нарушава каквато и да е професионална етика, но на него изобщо не му и пука - той е във властта, той е ерегиралото тяло на властта, той е наказващият бич на властта. Отново казвам, че това може да се случва само в БНТ и БНР именно защото са държавни и защото оттам трябва да идват под формата на уж внушения разпоредбите.

Четвъртата власт трябваше да бъде обезвластена. В частните телевизии и радиа Голямата Власт се стреми да има по-любезни физиономии.

Цялата баталия през 2001 г. в и около Българското национално радио е един опит да се съхрани радиото от това мръсно ползване на властта, от това насилническо, изнасилваческо проникване в тялото на радиото (спомняте си, че за известно време бяха пуснати нерези в управителния съвет на БНР). Трябваше да бъдат открити и неутрализирани преките агенти на властта всред журналистическата колегия, трябваше да се избие от главата желанието на неколцина да се представят като преки пълномощници. Естествено целият скандал беше като една черна дупка, която поглъща множество енергии и от която всички губят - включително, както знаем, загуби и самата Най-голяма Власт.

В БНТ пълномощниците на властта (или на бившата власт) са ясно локализирани, изолирани, оставени са, така да се каже, като жив говорещ и плашещ музей, като мостра - какво не трябва да се прави. Това е добре. Поддържа се, от една страна, еротическата тръпка и нормалното става все по -видимо и по-привлекателно.

Връщам се към ролята на НСРТ в цялата тази игра: привиждаше ли се НСРТ на БНТ и БНР, в тях, като тяло на властта, като власт или може би като посредник на властта (регулаторен орган), като омекотяващ буфер. Най-често не беше пряко възприеман съветът като власт в медийното, защото в държавната телевизия и държавното радио имаше достатъчно хора и достатъчно малки групи, които именно пряко си контактуваха по описаната схема с голямата власт и според тях ролята на НСРТ се изразяваше в това, да легализира по какъвто си иска начин вече оформените в потайната доба и на злачните места решения и внушения. Намесиха се обаче лошите в НСРТ, които днес са ни поканили на тази конференция, идиотите - така да се каже - на фамилията, които не си знаят интересите и които наистина са решили да сложат някакъв ред, включително да се справят с ръководството на БНТ да спазва изискванията.

Това проблематизира по драматичен начин битието на хората на старата власт в съвета, обезсмисли ги като властнически фигури - просто защото бе секнал източникът на властта. Демотивираха се хората, някои напуснаха, другите взеха само да мълчат и да гледат с изумление прекомерната активност на новия председател и на двама-трима ("Луд умора няма" - казват си тъжно те).

Между впрочем, искам тук да кажа на колегите на Александър Томов няколко успокоителни думи относно бившия им председател. През цялото време те са имали пред себе си, редом със себе си, над себе си като ръководител, един човек монструозен, едно своеобразно чудовище (в смисъла на Дерида), човек намръщен и несправедлив, строг и злопаметен, недиалогичен, но сприхав. През цялото време се е намеквало, че точно той получава преките пълни инструктажи от Голямата Власт. Всъщност скорошната им обща финална изява - на Томов и на групата на Слави Трифонов - сборничето и компактдиска с общото заглавие "Новите варвари и техният кръстник" - ни показва, че всички ние сме били сполучливо заблудени от една мистификация. Томов просто е играл една игра, за да може да се упражни по стил - да напише своите зловещи и гротескни "Новите варвари". Изиграл е злобната нелюдимост, силовото председателство. Цялата работа е била обаче заради създадената успешна търговска марка новите варвари (по израз на Росен Петров), заради по американски печелившото писателско поведение (нали и Моника Люински направи сума ти пари от пурата и капките). Въпросът е, че Томов е знаел още от самото начало, че всичко е нацелено към една книга и това го оправдава за всички. Какви ти тук НСРТ, каква ти дори и Голяма Власт. Литературата, литературата. Томов измами всички ни в най-игровия смисъл на думата.

Ето така виждам аз, господин Председател, играта на власт и играта с властта, опитите на властта за прелъстяване и вулгарна употреба на БНТ и БНР и как БНТ и особено БНР се изплъзнаха от всички кур-капани, как добиха своята волност - макар и все още държавни, въпреки европейските купешки приказки за обществения характер и прочие.

На рекапитулация като на ре-капитулация. Да живее капитулацията на властта. Една утопия, разбира се.

 

P.S. с днешна дата:

Голямата власт не само че не капитулира в алчността си да прелъстява и изнасилва медиата. След като тя доби своите нови персонификации, към Голямата Власт се присламчиха и новите нашепващи, обявиха се и желаещите да служат журналисти. Горчивата ре-капитулация на НСРТ не помогна ни на йота на новия СЕМ да не върши глупости още с първите си стъпки. Комично е, че новите силни лица, в новия медиен регулаторен орган, обявиха с тържествен патос намеренията си и пристъпиха тутакси към отмъстителни уволнения.

Виртуалната библиотека!

© Литературен вестник