Брой 5

Литературен вестник

6.-12.02.2002
Год. 12

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

ИЗДАТЕЛСТВО

 

 

Цвета Делчева

 

В ЕДИН СЕПТЕМВРИ ТОЗИ ГРАД УСЕТИ КРАЯ -
премина цялата история в предмети и картини пред очите му: писмеността, открита за броенето, окаменена в пиктограми, интендантът в пола от овча кожа и самочувствие,
малки и големи скулптури със нещо като шапка,
това, което отличава владетелите, е на главата,
изсечен закон - убит да бъде всеки, откраднал
неща на бог от храм или палат, митични каменни пазачи ,
покрай които смаляващите се пристъпват в една огромна зала,
умалени модели на къщи и лодки, заместващи реалността
в египетските гробници, по няколко ковчези за богатите,
да ги представят по-добре в отвъдното,
че който е господар на човека, е господар и на отвъдното,
статуя на бога завихря всички важни церемонии
в светая светих, официални и свещени йероглифи,
някой ще ги разчете след хиляди години,
в сувенирна лодка, плаваща по Нил, там, под сенника,
е собственикът с цвете, барелефите по гробниците
са описали живота, та в каквото и да се превърнем,
да живеем като на земята, сфинксове, забравили
какво са пазели, но където и да ги преместят,
пътят ще е все космическия път, писарят добре е хранен,
вятърът свисти в полите на обезглавената победа,
жена на Бога и само негова - божествената обожателка,
кратери и вази - черно и червено върху пясък, червено върху черно, а в бяло - това, което трябва да изпъкне,
напрегнат гладиатор с релеф от мускули,
най-древна мраморна глава като яйце със нос
/как нейната модерност поразява/ и архаични статуи -
с ръце до тялото, крака притиснати, плисираната туника прилепнала, плисираното наметало, прохождат в класическия фриз,
тържествено и бавно плисетата се сипят,
етруски саркофаг, за който съпрузите са се поръчали
полегнали след някой спокоен обед,
базалтовата Ливия с метално изражение,
скулптури - следи от живота и мумии - следи от смъртта, стъписващият реален свят, картина, която се чете така:
десният кон е спрял, следващият тръгва, другият напредва,
другият препуска в движение, разложено на части,
принцеса като ези-то на антична монета, старецът с носа огромен,
покрит с брадавици и неизмерна благост към момчето, мадони, архитектурни композиции, пространства, в които въздухът
да циркулира и някакъв светлик да ръси светлината равномерно,
а после много тъмнина, за да се сложат акцентите,
а после значението на пейзажа, жената млада в траур
за дъщеря си, с усмивката на свойта всеизвестност
от липса на определение за мъката и мекотата,
та и художникът от своята картина не се разделя, пътува леко
от светлина към сянка, чудото на Христос, представено
като банкет от Ренесанса, а не като антична сватба,
картини с матови и тъмни цветове за ужасяващ ефект и други,
в които телата се компенсират, движенията спорят, борбата
и красотата на плътта, робите бунтуват се или умират, детето
се е отдръпнало от Богородица, то вече се страхува дали
тя би приела страданията, които то ще трябва да понесе,
малкият бюст на момиче - примерът за детските портрети,
романтична мраморна фуга за коне, те носят ту мир и ту война,
но винаги победа, оплаквачи, забулени с качулки мъкнат плочата, върху която мъртъв рицарят със скръстени ръце се моли, както си е
с най-подробното въоръжение, гоблените с ловни епизоди, масло, което свързва цветовете и прави детайлите, автопортрет
за годеницата със символа на вярност - магарешкия трън,
самото напомняне, че нещата се случват, както е записано там горе, сакати, нека работите ви да процъфтяват,
животът на кралицата, рисуван до припадък, библейски сцени
с универсални измерения, астрономът, който изучава
ефектите на светлината, театърът във рококо, обикновеният живот, свидетелствата за живота, творба, изпълнена за 1 час време,
дълги удари с четката, турската баня или
както там си е представял Западът еротичния и парфюмиран Ориент, идеализмът изтрива всички естествени несъвършенства,
рисуваната скулптура на младото момиче
изглежда разположена във ниша, не си за края,
а за безкрая - вълни поглаждат удавената,
шедьоври на еклектизма от бижутери и архитекти,
нереална порцеланова перфектност и реална голота
без никакво алиби, черна нота на враната върху снега,
който е най-вече жълт, син или лилав, закусва на тревата
голата жена със бяла кожа и мрачен поглед посред мъже,
облечени във черно, а в кафенето двама неподвижни
отсъстват един до друг, танцьорката от камък е малка още,
но нейната животинска безочливост и нейното чело,
както и устните й, белязани са вече от нейната порочност,
стаята на художника и абсолютната почивка
чрез всичките различни тонове, освен бяло...


НО ПОСЛЕ ВСИЧКО СЕ РАЗМИНА и лозето на Монмартр оцеля,
понеже го откупиха артисти и виното, което дава е лошо и скъпо,
синът, научен да рисува срещу вино, се отучи от виното
с по-малко вино срещу рисуване, скулпторът си направи
приживе антология от своите работи и мина през вратата на ада,
защото беше погълнал свойта ученичка, изкуството
вече не беше украса, идеи без направа дойдоха на мода,
между модерния носорог и древния египетски хипопотам
не можеха да се видят четири хиляди години, песните ги запя
един хомосексуалист, а акордеонистът заприлича
на котарака-слепец, японци снимаха всичко,
безпаметната я прибраха в манастира на кармелитките,
които могат да го напускат само за погребението на майка си,
в китайския квартал продължаваха да не умират официално,
спирките на метрото изглеждаха като бомбоубежища
и като градска баня, имаше три опери - за опера,
за храм и за универсален магазин, фасадите се четяха
като учебник по развитието на стиловете,
но вече нищо не можеше да се запомни, движението
забушува под земята, а отгоре стърчаха кули от домино
и всички се страхуваха дори от птици
и обещаха да построят църквичка
и я строят с векове.

 

Виртуалната библиотека!

© Литературен вестник