Брой 5

Литературен вестник

6.-12.02.2002
Год. 12

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

ИЗДАТЕЛСТВО

 

 

Сънища

James

 

23 юли 2001

I сън

Стоя край малка пуста уличка с чиния в ръка и чакам нещо. Уличката се влива малко по-нататък в оживен булевард. Оставям чинията по средата на улицата и продължавам да чакам.

II сън

Полунощ. Диди и Цайса обсъждат нещо.Става ясно, че утре Цайса ще отиде някъде по работа, Диди с Меделин - също, а аз ще остана сам в апартамента.

Излязохме петимата - аз, Диди, Цайса, Меделин и Азраил да се поразходим.Минахме през квартал 37, или през Прокълнатия квартал, наречен така, защото една нощ преди десет години той се напълнил с чудовища, които заробили веднага хората в 37 и те и досега си били техни роби. Между другото разговорът ни се завъртя за миг около един приятел на Цайса, който също живеел в този квартал и бил заробен от огромен огнедишащ дракон, който запълвал почти целия му апартамент.

И така, вървяхме ние през 37 и аз се възхищавах на забележителностите на Прокълнатия квартал, които се бяха разположили по балконите. Имаше най-различни -от двуглав дракон и мечка с еленови рога до човечета с опашки, високи най-много колкото химикалка.

И изведнъж Видях пред себе си слънцето. Ама не, какво ми ти слънце посред нощ? Пък и беше тъмно, а то се подало наполовина над хоризонта.То по-скоро създаваше впечатлението, че някой се е качил на небето с четка в ръка и е нарисувал на него с оранжево голямо слънце. Всъщност това Лъжеслънце отговаряше напълно на впечатлението ми - три пъти по-голямо от обикновеното слънце, с черти наоколо в ролята на лъчи, пък и на него личаха ясно следи от четка.

Зачудих се, загледан в него, кой ли го е нарисувал и се събудих.

 

25 юли 2001

На пазара сме.Накупихме разни неща и се връщаме.Седнахме да ядем.Изведнъж забелязах една мравка с големина на хлебарка, която се разхожда по масата. Попитах Цайса каква е тази мравка и той ми отговори,че това било "Умна мравка". Видях, че по масата пъплят още няколко големи мравки.

Огледах се. Наоколо имаше доста "Умни мравки". Обзе ме необясним страх. Побягнах от кухнята, пълзейки. До входната врата видях мравка,чиито размери бяха такива, че може да носи на гърба си десет хлебарки, без на тях да им е тясно. Стоях на четири крака пред входната врата, скован от страх, и не бях способен и малкото си пръстче да помръдна. А огромната мравка се обърна към мен и бавно започва да се приближава...

 

26 юли 2001

Аз, Цайса и Диди стоим във високата трева край пътя. Бляскав джип се приближава,спира, мъж и жена излизат от него и го търкулват до нас.Попитах защо го направиха и Цайса ми отговаря, че сигурно джипът се е повредил. Пресичаме пътя и започваме да слизаме в пропастта от другата страна. Когато слизаме на дъното, виждам как на едната стена на пропастта постепенно се образува обложката на "Човека вълк" на Борис Виан.Тя е такава:Трима човека стоят на една гара. Малко по-нататък има един старец с черна шапка и черни дрехи, който е седнал на куфара си.

Аз "влизам" в обложката.Сега съм сред тримата човека.Двама от тях разговарят. Другият е малко по-нататък.Той се приближава към разговарящите.Те го удрят един след друг и той пада на линията.Старецът продължава да седи на куфара си.

 

27 юли 2001

I сън

Аз и Цайса влизаме тихо в една къща. Нощ е. В къщата е тъмно.За миг се объркваме.Пред мен се появява картата на къщата (фиг.1). Ние се ориентираме по нея и тръгваме по коридора.Вдясно са банята и холът.Вляво - кухнята.Завиваме вляво и влизаме в кухнята. Там някаква жена спи. Промъкваме се, долепени до стената. На завоя Цайса намира една торба и я взема.Той казва, че в нея е Ключът. Завиваме пак вляво и се озоваваме пак пред входната врата.Тръгваме по коридора. Завиваме вляво.В стаята на спящата сме. Пак се промъкваме, долепени до стената. Спящата се размърдва. Обувките на Цайса неприятно скърцат. Намираме на завоя една торба. В нея е Ключът. Цайса я взема. Завиваме вляво. Отново сме в коридора пред входната врата.Тръгваме по него. Завиваме вляво. В кухнята сме. Промъкваме се покрай стената. Спящата се върти в леглото си.. Цайса взема торбата с Ключа. Завиваме. В коридора сме. Пак завиваме. В кухнята сме. Спящата сяда в кревата си. Вземаме Ключа.В коридора. В кухнята.Спящата се разхожда като сомнамбул. Ключа.В коридора. В кухнята. Ключа. В коридора. В кухнята. Ключа.Коридора. Кухнята. Ключа, коридора,кухнята, Ключа, коридора, кухнята, Ключа...

фиг.1

 

12 август 2001

Стоим с Цайса на един балкон и слушаме музика. Заедно с нас на балкона стои една уредба и свири песента на Рибля чорба "Volim,Volim, Volim,Volim Zene".По улицата пред нас се носи каручка, на която е седнала жена.Каручката се тегли от някакво странно същество.Питам Цайса какво е това и той ми отвръща,че това било пони, или жабуняк.Сега в песента вместо " Volim,Volim,Volim,Volim Zene" пеят "Volim,Volim,Volim,Volim Pony".

 

14 август 2001

Влиза Архимед. Сяда на леглото, овесил глава, съобщава, че всички ще надебелеем, и ляга.

 

21 август 2001

Рисувам "Beata Beatrix" на Данте Габриел Росети. Опитвам се да нарисувам ореола на женската фигура, но той все става един такъв зеленикав, вместо оранжев, колкото и да топя четката в терпентина и колкото и да я бърша в парцала.Диди започва да ми показва други картини на Росети, на които има ореол.Спомням си една от тях - четири човека, от които единият е Данте, другият - Беатриче, и остналите двама са деца.И четиримата имат ореол. Въпреки че картината е цветна, четирите фигури са черно-бели - и дрехите, и лицата, и ръцете.

 

22 август 2001

II сън

Разхождаме се в един парк. Алеята е оградена и от двете страни с ограда. Някой от нас каза, че веднъж някаква кралица изсипала пред придворните си учени куп въпроси и казала, че ако не ги решат за един ден, всичките ще бъдат обезглавени.Всичките въпроси много бързо били решени от един - от Аристотел, с помощта на триъгълника, квадрата и линията.

 

25 август 2001

VI сън

Вървим пеша по потискащи сиви улици. Вали дъжд като из ведро.Улицата се е превърнала в течаща река.Скоро водата залива тротоара и ни се налага да се качим на по- високо място.Отстрани на тротоара има циментено възвишение и ние се качваме на него.По улицата-река минава една празна лодка. Аз питам Цайса: "Не можехме ли да отидем в миналото*? "Цайса отговори: "Не."Аз попитах:"Защо?" Той ми отвърна:"Така."Аз не мирясах: "Защо така?" Цайса отвърна:"Защото в миналото има много войни."Тук прекъснахме диалога,защото водата бе стигнала до краката ни и ние се вмъкнахме под един покрив,опиращ се на колони върху възвишението от цимент.Откъснах очи от реката пред нас и ги насочих назад, но видях само един сив площад със сиви будки,потънали наполовина в сивата вода.

*Моторът е всъщност машина на времето, а самите ние се намираме в бъдещето.

 

5 септември 2001

Гледам през прозореца на кухнята къщите, подобни на крепости, абсолютно квадратни, абсолютно сиви, без нито една вдлъбнатина или издатина,без прозорци,без врати, и също абсолютно сивото и абсолютно пусто небе, и абсолютно сивата и абсолютно пуста улица, върху чийто абсолютно сив и абсолютно пуст тротоар се мъдри абсолютно нелогичен в тази абсолютна пустота, абсолютна сивота и абсолютно безмълвие червен мотоциклет.

 

11 ссептември 2001

V сън

Чета някаква книга на някой си Бърт Ив Клайн.Тя разказва за един човек, наричан Хърбърт, който искал да стане известен и решил да напише книга, обаче нямал талант.Той решил да открадне таланта на същия Бърт Ив Клайн, и го откраднал.Самият "талант" на Бърт Ив Клайн имал формата на плоска дъска с три въртящи се копчета на него.Хърбърт седнал да пише книга, но още недовършил първото изречение:"Аз, господа, винаги пиша..." и се плеснал по челото."По добре да бях откраднал таланта на Борхес!", казал си той.Откраднал го и вече се връщал вкъщи по пътя, осеян с локви, през нощта, когато забелязал, че не може да разбере таланта на Борхес.Този талант също имал формата на дъска с копчета.

Обаче те били повече: имало три въртящи се копчета, един дисплей, двайсетина копчета за натискане и някакви диаграми.Той си вървял по мокрия път, гледайки таланта на Борхес, и мърморел: "Ще го разбера, ще го разбера..."

VI сън

Гледам някаква книга.В горния ляв ъгъл пише:"Бърт Ив Клайн",от горния десен ъгъл до долния ляв се простира по диагонал заглавието "Бившият български влак и бившата българска ЖП линия", а в долния ляв ъгъл е нарисуван един влак.

 

7 октомври 2001

I

Една сергия, на която са изложени човешки очи.Аз стоя на сергията под формата на три очи, сложени вертикално между другите и примигващи на парцали.

II

Аз, Диди и Меделин купуваме някакви животинки от някаква къща. После се връщаме обратно. Привечер е. Изведнъж виждам между две къщи същински Ешеров пейзаж: къщите от другата страна са с главите надолу. Ние спираме, за да погледаме този магически пейзаж, а после се прибираме вкъщи. Животните, които носим,са:две мишки, две морски свинчета и десет малки говорещи папагала. Цайса влиза и като вижда животните, които сме купили, се ядосва и ни казва бързо, ама мноооого бързо да ги върнем. И ние тръгваме обратно, като пак спираме да погледаме Ешеровия пейзаж.

 

18 ноември 2001

Дърво, окичено с обесени. Един от обесените съм самият аз.

 

29 ноември 2001

Аз и Цайса стоим пред сергия с дискове.Цайса избира един диск на "Red Zeppelin"* с нарисуван на обложката горящ мост,и един друг може би на "Jefferson Airplaine", но не съм сигурен.След това пресичаме улицата и се промъкваме между две къщи.Зад тях има гъста растителност, а също и една почти отвесна пътечка, по която се изкачваме и се намираме на един мост заедно с няколко други хора.Мостът минава над голяма бездна. Изведнъж към нас с писъци се затичват хора и съобщават,че мостът гори. Тогава един човек, който е или Селин, или Хенри Милър, започва да крещи, че той ще оправи моста. После започва да пее, държейки две парчета от дървения мост и оглеждайки ни един по един:

Събирам парчетатата

Двайсет и четири

По четири.

Дали ще успея?

Той пее на англйиски, а пред очите ми се появява оръфан пергамент,върху който пише на иврит какво пее.Песента му се съпровождаше от някаква музика.Въпреки че не разбирам напълно нито единия, нито другия език, все пак го разбирам. По-нататък не си спомням какво следваше, само накрая си спомням, че той спомена Тората, след това изкрещя едно еврейско име, нещо като Бен Йехуда,следваха още два реда и песента свърши.

 

* Означава "Червен Цепелин". Тази група сам съм си я измислил насън, спомняйки си за "Led Zeppelin" и променяйки първата буква.

 

21 декември 2001

Гледам една картина,окачена на гвоздей,забит в тухлена стена.На картината е нарисувана картина, висяща на стена.На последната картина пък е нарисувана картина, висяща на стена.На нея също е нарисувана картина, върху която е изобразена картина, върху която е нарисувана картина, върху нея друга картина...

 

 

31 декември 2001

Пейзаж, подобен на ония на Джорджо де Кирико: Охрава улица, завиваща вдясно зад охрави къщи, и една статуя, стърчаща точно по средата на улицата.

 

1 януари 2002

Гледам през отворения прозорец навън.Там е студено, вали много силен сняг на едри парцали.Една жена се катери по покрива на къщата отсреща, за да простре прането,а мъжът й я подкрепя с една ръка,застанал на балкона; с другата ръка държи няколко изгладени бели ризи.До тях има една внушителна купчина изпрани дрехи, въпреки че вече почти цялата къща е покрита с дрехи: има по простора в двора,по первазите на прозорците, по просторите пред прозорците, по оградата, по парапета на балкона, по водосточните тръби, по парапетите на стълбите, вероятно и по облегалките на столовете, по шкафовете и масите вътре.Някаква циганка се разкарва боса по улицата,един малък локомотив върви напред-назад по нея; след малко се издига нагоре (междувременно съм затворил прозореца), блъсва се в стъклото на нашия прозорец, счупва го и се търкулва вътре.

 

4 януари 2002

Една страшно дебела книга малък формат, подвързана с червеникава кожа. Върху кожената корица имаше златни вдълбани еврейски букви.

 

Ключът

Нощ, тъмнина,
коридор в мрачна къща,
завой, след завоя -
тъмна стая,
в стаята - заспала жена
огряна от лунната светлина,
на ъгъла - ключ в торба,
завой,
и пак коридор,
и пак завой,
и пак стая,
в нея жената
се върти в кревата
под светлината
на луната,
на ъгъла - ключът в торбата
завоя, коридора, завоя,стаята
като сомнамбул жената
се разхожда в стаята,
и стои си на ъгъла
малката торба,
във нея - ключа,
завоя
коридора,
завоя,
стаята,
ключ в торба,
коридор
стая
ключ
коридор
стая
ключ, коридор, стая
ключ, коридор, стая,
ключ, коридор, стая,
ключакоридорастаята
ключакоридорастаята
ключакоридорастаята...


 

Джеймс като другост

 

JamesКато всеки, прекрачил прага на мрачната гарсониера-обиталище на Джеймс Илиев и аз останах отвън (по думите на самия Джими: "Вие, идващите отвън!"). Отвън, в неудобната поза на воайор пред ключалката, зад която съществува особеното пространство - Джеймс. Дори правенето на филм за него* не ме допусна от другата страна, където са НЕГОВИТЕ: семейство, картини, книги, компютър, дисковете... леглото, в което "живее" и през деня. Колкото и да се напрягам, няма друго освен мизерия и... нещо особено, страшно като среща от третия вид - Другостта. Джеймс е на 10 години, но усилие е да го наречеш Джими (кръстен е на рокидола Джим Морисън).

Няколкото самостоятелни изложби с маслени картини по репродукции на световни художници го вкараха в медиите. Живописта му, пък и самият той, имат някакво мистично излъчване. Чел е Ницше. Казандзакис е любимият му автор, а "Моята борба" на Хитлер е акцентът върху лавицата с философски книги. И сега шокиращото: в това пространство няма телевизор, няма радио, не влизат вестници... А Джеймс НЕ ХОДИ НА УЧИЛИЩЕ! Учи сам иврит "по някаква компютърна програма, за да чета Книгата на книгите в оригинал". Той не се захласва пред компютъра (подарен от меценат срещу картини) - възприема го като средство. Когато не чете, не рисува, не слуша музика и не размишлява в медитативна поза на отшелник, обвит в дългите си коси и с очи, вглъбени зад очилата той СЪНУВА СЪНИЩА. После подробно ги записва на компютъра - хладно като сеизмограф, без да ги коментира. Прави им подробни схеми и илюстрации. На въпроса ми знае ли, че сюрреалистите са считали съня за по-реална реалност от реалността, ми отговаря с алиениращ поглед. Чувствам се глупаво. Всъщност какво е реалността. Това, което живее той, това, което сънува? Или нашето задъхано препускане напред-назад в коридора на нормалността и питането ни "Кой сънува моя живот?". Сънникът на Джеймс, част от който ви предлагаме, не е отговор, но е образ.

 

Мария ЛАНДОВА

* "Игра на топчета"- БНТ, Канал1

Виртуалната библиотека!

© Литературен вестник